понеделник, 31 януари 2022 г.

„Сняг и нежност“ в проза

 

Разказвам на Владимир Дворецки какво ми се случи вчера привечер:

-         Излизам от кварталния супермаркет с домакинска количка, пълна с продукти за дома и храна за котетата ни. Млад служител в магазина любезно сваля количката по стълбите до тротоара, с което много ме улеснява. Но приятните неща не свършват дотук, защото междувременно е завалял сняг. На едри парцали, както в детството ми. Вървя, в тъмнината край мен летят снежинки, а не ми е студено.

Тук Владо се усмихва: „Сняг и нежност“, като стихосбирката ти!

-         Чакай, чакай! Завивам по „Тунджа“, минавам под големите липи, които напролет така хубаво ухаят, и... усещам приятен аромат! Казвам си: „Не може да бъде! Зима е!“. Нежният аромат обаче не изчезва. Започвам да се питам халюцинирам ли. Откъде идва това нежно ухание? И в един момент осъзнавам, че в едната си ръка нося пакет с тоалетна хартия. Очевидно, силно ароматизирана.  

-         Непременно опиши това! – настоява Владо.

-         Е, добре, но финалът е съвсем прозаичен!

-         Нищо! Сняг и нежност в проза! Толкова е хубаво!

В крайна сметка, това мое преживяване може да е подходящо начало на новата седмица. Дано през нея дори най-прозаичните неща да ви носят приятни изненади!

Снимката към този текст е направена на друго място в нашия квартал и не вчера, но я добавям за атмосфера, а по-долу е корицата на споменатата от мъжа ми моя стихосбирка „Сняг и нежност“.






    

Няма коментари:

Публикуване на коментар