Краткият ми личен контакт с българския ПЕН

 

Наскоро публикувах в блога си лични впечатления от литературната вечер на българския ПЕН-център, озаглавена „Живот за Салман Рушди“, която се състоя в Столична библиотека на 23 август по повод опита за покушение над автора на „Сатанински строфи“ десетина дни по-рано в Ню Йорк. В материала си, отразявайки събитието, не скрих, че ме озадачи  формата на подкрепа, която беше избрана от членовете на организацията – да четат собствени произведения. У мен изникна неприятното усещане, че драматичният повод се използва като поредна възможност участниците в рецитала да се представят като автори. Впоследствие научих, че в САЩ и Великобритания също е имало литературни вечери в подкрепа на Салман Рушди, но на тях са се чели само негови произведения. Отбелязах, че това и на мен ми се струва по-подходящо в случая. (Как българският ПЕН-център подкрепи Салман Рушди)

Имаше още нещо, което откровено споделих. Като председател на фондация „Европа и светът“, а преди години и като председател на Българската секция на Международния съюз на журналистите франкофони, съм организирала десетки събития, често с международно участие. За мен, като организатор, винаги е било изключително важно никой от участниците да не се почувства подценен, присъствието му да не бъде подминато незабелязано. Затова във фотоалбумите за организираните от мен прояви се старая да фигурира всеки участник и името му да е вписано в прессъобщенията ми. От позицията на този мой опит изразих учудването си, че ме няма на нито една от снимките на страницата на PEN Bulgaria във Фейсбук, а в информацията за събитието във в. „Труд“ авторката Анжела Димчева не беше счела за нужно да спомене имената на съпруга ми Владимир Дворецки и моето като представители на фондация „Европа и светът“. И то при положение, че присъстващите бяхме само 15-ина!

В материала си поясних: „Нищо драматично няма в случилото се. Просто констатирам, че докато Международният ПЕН клуб насърчава „приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света“ (Уикипедия), българската му секция изглежда предпочита да се капсулира в себе си, да се изживява като интелектуален елит, който не обича да се смесва с нечленуващите в него сънародници, и чиято съществена задача е да промотира собствените си членове в България и в чужбина. Желая им успех в тази тяхна благородна дейност!“

   Изпратих на лични съобщения линк към публикацията ми до Здравка Евтимова, защото е редно председателят на българския ПЕН-център да знае какво съм написала по повод организираното от него събитие. Тя ми отговори:

Здравейте, госпожо Дворецка, честен и силен, прецизен материал, който ще приема присърце, за да отстраним грешките - наистина съществени. Благодаря! Много ще се радвам, ако с господин Дворецки изпратите документи за членство в ПЕН -БИХТЕ БИЛИ ОНЗИ ТРЕЗВ И ЧЕСТЕН ПОГЛЕД, КОЙТО НИ Е необходим! Бъдете здрави! Здравка

Реакцията на голямата писателка по повод публикацията ми ме зарадва, но се налагаше да й обясня защо ще отклоня поканата й:

 „Преди 2-3 години ми беше минала през ума мисълта да кандидатствам в ПЕН-центъра, но бързо се отказах, когато разбрах за тежкарските обсъждания при приемането на нови членове, като някои кандидатури отпадат. Ако искате, погледнете дискусията, която се води в профила ми под тази публикация. Оказа се, че Ирина Папанчева, която лично сте поканили, е била отхвърлена. Изумена съм! Освен това, макар фамилията ни да е Дворецки, с Владо сме абсолютни републиканци по дух и не искаме да ставаме част от организация, която – поне за момента, се самоизживява като интелектуален елит. Това е напълно чуждо на Вашия дух, но такава атмосфера се е създала там с годините. За съжаление, съм реалист и добре знам, че дори да ни допуснат в ПЕН – в което силно се съмнявам, ще можем да променим тази елитарна атмосфера. Най-сърдечно благодарим за поканата, но няма да се възползваме.“

Междувременно получих по електронната поща имейл от секретаря на българския ПЕН-център Анжела Димчева:

„Гергина, изпратиха ми репортажа ти... Ето някои уточнения:

Първо, всичко беше организирано за три дни - благодарение на мене. Защото Здравка ми се обади в петък и каза: "Искам четене във вторник!"

Убеждавах я, че не е възможно да се организираме толкова бързо, особено в летния сезон и когато Юлия Цинзова е в отпуска, но тя искаше да е в тон с американските акции.

Дори взех разрешение от Дирекция "Сигурност" от Столична община за събитието на площада (което ми коства огромни усилия, защото срокът за такова разрешение е 7 дни преди събитието!)

Г-жа Цинзова беше така толерантна в самия ден да разреши да бъдем вътре. 4-5 дена се занимавам с организацията и отразяване - каня автори, събирам им по имейл произведенията, каня медии... Подготвям плакат и пресинформация и ги разпростарнявам. Всичко това го върша безплатно за твое сведение.

Второ, ти не си ми се обадила предварително, че би искала да участваш. Аз те възприемам като колега журналист в случая. Даже не ми каза след събитието, че ще го отразяваш. Ако на площада се бяха спрели 50 случайно преминаващи и други представители на медиите, дали всички щях да ги поканя за снимка? Пишеш небивалици, за да се изтъкнеш и да осветлиш егото си. Това е събитие на ПЕН - както признаваш, не си член.

Трето, Здравка изрично каза, че всечи може да чете каквото поиска. Не е задължително да бъдат творби, свързани със Салман Рушди. Ами да беше станала и да беше прочела откъс от негова книга... Нямаше да те спра.

Четвърто, ти забеляза ли, че Георги Госдподинов искаше да се изниже по средата на рецитала, защото той е велик и няма как "да му хабим времето". Аз го спрях, все пак малко уважение към останалите участници трябва да има.

Пето, що се отнася до инсинуациите, че чета от книгата си, издадена в Германия: това е новата ми книга, защо да не чета от нея? Това дразни ли те?

Темата на стихотворението е абсолютно в синхрон с инициативата.

Два пъти поканих Здравка да прочете откъс от разказ. Тя отказа.

Още детайли искаш ли? Стани член на ПЕН, стани член на СБП или на която и да е организация и няма проблеми - ще бъдеш отразена с "величието си" - не само от мене, а и от всички останали медии... 

Неприятно съм изненадана от тенденциозния ти репортаж. Мисля, че досега сме работили доста добре. Очевидно вече няма да е така.

Anzhela Dimcheva, PhD

    Изводите си ще напиша накрая, тук само прилагам кратката кореспонденция, която разменихме с Анжела Димчева по повод инициативата на българския ПЕН-център, стриктно документирана със скрийншотове:   

„Анжела, аз не мога да разбера защо ми изпращаш това писмо и защо трябва да ми даваш всички тези обяснения. Ако мислиш, че текстът, който съм написала, е тенденциозен, както го определяш, си в пълното право да публикуваш отговора си публично, както съм го направила аз, Дори настоявам да го направиш. Ако не го публикуваш ти, бих го направя аз, защото не става дума за някакви наши лични взаимоотношения, а за принципни въпроси, свързани с функционирането на български ПЕН-център.   

Мисля също, че е добре Здравка да прочете това твое писмо до мен, за да знае как си ми отговорила, защото аз й изпратих линк към моята публикация. Впрочем, след като я прочете, тя отправи покана към мен и мъжа ми да подадем документи за кандидатстване в българския ПЕН, но аз деликатно отклоних поканата.  

Нямам желание да ставам и член на СБП. 

Пишеш, че досега сме работили доста добре, но вече няма да е така. Честно казано, нямам впечатления, че досега сме работили особено добре. Ти не си идвала на никое от събитията, на които съм те канила. В това твое писмо ми изтъкваш, че, организирайки рецитала за Рушди, си канила медии. За нашия сайт нито си изпратила пресрилийз, нито си ни канила специално. Това не бих нарекла добра съвместна работа. Така че за мен нищо няма да се промени. 

Извини ме, че не отговарям на всяка една от точките, в които си подредила аргументите си, защото бихме влезли в излишни дискусии. Работата е ясна.  

Желая ти ти добро здраве и приятен уикенд. 

Гергина

Надявах се, че с това кореспонденцията ни е приключила, но не било така. Получих нов имейл от Анжела Димчева:

"Текстът ти в сайта е абсолютно тенденциозен, обиден за мене, за Мая Панайотова и инициативата на ПЕН. Естествено, запознах Здравка с моя текст. Както и тя ме информира, че те е поканила да подадеш документи.

А подробностите по организацията на събитието са  важни. Много е лесно да се критикува отстрани, без да се вниква в "черната работа" зад една такава проява.
Няма да ти отговарям публично и да влизам в излишни дебати.

Както каза Здравка Евтимова, ПЕН България беше сред първите пет организации в света, които излязоха с Декларация. Това е важният факт.

А не как ти си се почувствала и че не си на снимките! 

Имам чувството, че търсиш слава на гърба на Здравка и ПЕН.

Нямаш право да публикуваш частна кореспонденция, това е низост...

Anzhela Dimcheva, PhD

Нямаше как, трябваше отново да вляза в обяснителен режим:

"Това не са лични дебати. Те се отнасят до дейността на българския ПЕН и е редно да се види какво ми е отговорил неговият секретар. И ми е чудно как ме обвиняваш, че търся слава на нечий гръб, когато ти непрекъснато се самоизтъкваш именно на гърба на организации като ПЕН, СБП и Сдружение "Д.Дебелянов".  

Гергина Дворецка 

В случая знаех, че ще има ответна реакция и тя не закъсня:

"Много си благородна, благодаря!

Но името "Дворецка" не те прави графиня.

Не ме интересува какво пишеш в сайта си, кого иронизираш, как се самоизтъкваш.

Пиши, копирай, клевети ме колкото си искаш.

Няма лоша реклама - включително и клеветническа.

Аз съм избрана в УС - секретар-ковчежник на ПЕН - от 30 души, които са присъствали на събрание през февруари 2019.

Назначена съм в СБП на щат.

Избрана съм от 22 души за председател на Общество "Димчо Дебелянов" през 2015 и изборът ми е препотвърден два пъти - 2018, 2021. 

Работя за тези организации и рекламирам предимно колегите си, а не себе си. 

Хайде влез на фейсбук страниците на тези организации и виж "колко много пъти" там са рекламирани мои книги, мои изяви...

Попитай Здравка дали има една нейна инициатива, на която аз да не съм двигателят, изпълнителят, ПР-ът...

Това е истината.

Останалото са: завист, омраза, нереализирано его от колеги от ляво, от дясно, от център и т.н.

Anzhela Dimcheva, PhD

 

От този имейл за мен най-важно беше изречението: „Пиши, копирай, клевети ме колкото си искаш.“ Затова изрично попитах Анжела Димчева:

+С други думи, приемаш, че мога да публикувам писмата ти до мен по повод моята публикация? Наистина, това е нормално, при положение, че ми ги написа от позицията си на секретар на българския ПЕН."

Гергина Дворецка

По електронната поща не получих потвърждение, но от този момент нататък Анжела Димчева активно се включи в коментарите под публикацията ми във Фейсбук, Тази част от дискусията може да се види в скрийншота по-долу:

В крайна сметка у мен възникнаха някои нови въпроси, които държах да отправя към Здравка Евтимова, заедно със скрийншотовете от кореспонданцията ни, естествено с копие до Анжела Димчева, като направих уточнението: „Тази кореспонденция не е лична, защото в нея се засягат важни проблеми за функционирането на българския ПЕН. Вие определихте текста ми като „честен, силен и прецизен материал“, докато Анжела Димчева го намира за „абсолютно тенденциозен, обиден...“, че съдържа инсинуации и че чрез него искам да спечеля слава на Ваш гръб и на гърба на ПЕН. Няма как да не съм озадачена от тези две коренно противоположни оценки, дадени ми от председателя и секретаря на организацията ви. Останалите обиди към мен може да прочетете лично. Знаете, че с нищо не съм ги предизвикала, защото тонът на публикацията ми не е нападателен. Повече няма да коментирам. Изводите всеки може да си направи сам. Моят извод е, че наистина има нещо смущаващо в атмосферата на българския ПЕН-център, който би трябвало да защитава правото на всеки на лична позиция, а ето, че аз съм атакувана точно заради личната си позиция по повод проявата ви на 23 август. Намирам този факт за изключително тревожен и като журналист се чувствам длъжна да му дам гласност, но е важно да знам и Вашето мнение по написаното от секретаря Ви. 

Действам според етичните правила и изпращам копие на настоящото си съобщение и скрийншотовете и до Анжела Димчева.

Поздрави и хубав ден, 

Гергина Дворецка

На това Анжела Димчева ми отговори:

„Гергина, приключих с тебе. Не ми губи времето.

Нищо не смятам да чета, нито да ти отговарям.“

Отговорът на Здравка Евтимова беше:

Гергина не се разстройвайте. Анжела е талантлив, работлив но експанзивен и доверчив човек ,Със сигурност има добро сърце. Кога можем да пием капучино? Аз ще почерпя!“... „Важното е, че сте мислещ и анализиращ човек, чието мнение е важно за мене.“

Стана ми приятно от думите на Здравка Евтимова към мен, но се учудих как е успяла да открие гореизброените достойнства у моята опонентка. Безрезервно можех да приема само определението „експанзивен човек“. Владимир Дворецки ми отвори очите: „Всъщност, Здравка е описала себе си!“

Така е, всеки вижда у другите себе си. Така, както Анжела Димчева видя у мен желание да се самоизтъквам.  

Този мой кратък с досег с българския ПЕН-център остави у мен чувство на удовлетворение, но и на тревога. Удовлетворението ми идва от това, че талантливата писателка Здравка Евтимова, която не познавам лично, се оказа и диалогичен човек, готов да изслуша чуждото мнение, още повече – ако е критично. Не сме се излъгали, българи, когато я избрахме за наш любим писател в една класация по Българската национална телевизия! Прекрасно е да се убедиш от личен опит, че един голям литературен талант се съчетава с голямо сърце – невинаги е така.

Остава обаче и моята тревога. И, за съжаление, отново ще трябва да се върна на кореспонденцията си с Анжела Димчева. Обидното й отношение към мен не ме заслепява и аз добре виждам качествата й. Тя наистина е работлива и предприемчива. Не е вярно, че не разбирам какви усилия изисква организирането на публични прояви. Напротив, отлично знам, защото, както вече споменах, съм го правила многократно и абсолютно винаги напълно безвъзмездно! И също така абсолютно винаги за мен най-важното е било участниците в събитието да си тръгнат от него с чувство на удовлетворение, а не дали някой ще си каже: „Ей, Гергина колко усилия е вложила в организацията!“  Но защо да очаквам Анжела Димчева да разсъждава като мен? Очевидно не сме от една кръвна група.

Друго, което не може да се отрече на Анжела, е, че всеотдайно ласкае егото на членовете на СБП и българския ПЕН. Тя наистина постоянно представя техни книги - което, всъщност, е напълно естествено, ако държиш да се изявяваш като литературен критик. Затова пък, когато се появи критичен материал за наградите на СБП, например (Съюзът на българските писатели в прегръдката на белите франзели), вади голямата тояга и гневно налага с нея дръзналия да се усъмни в таланта на наградените автори.Когато дилетанти се упражняват на гърба на Съюза на писателите

Моята тревога е породена от неосъзнатата склонност у повечето хора да се поддават на внушението, че с нещо превъзхождат другите. Ако някой системно и целенасочено подхранва такова усещане у членовете на двете споменати творчески организации, това едва ли допринася за добрата атмосфера в литературната ни среда като цяло. Специално от членовете на ПЕН, които по презумпция трябва да се борят за свободата на словото, очаквам да приемат с разбиране всяко чуждо мнение, а когато водят литературни дискусии, дори и по електронната поща, да не си изпускат нервите.   

През март 2023 г. мандатът на Здравка Евтимова като председател на българския ПЕН изтича. Дали членовете му ще изберат след нея човек, който притежава нейната широта на духа и нейната диалогичност, предстои да видим. 

Накрая държа да поясня: Здравка Евтимова знаеше, че ще напиша настоящия материал и ми даде право да я цитирам. Колкото до имейлите на Анжела Димчева, възприемам ги като служебни, защото тя ми ги пише в качеството си на организатор на събитие, което съм отразила като журналист. В тях тя не споделя никакви свои интимни тайни, които е недопустимо да бъдат огласени. Това, че в даден момент, критикувайки публикацията ми, ме иронизира и обижда, си е неин личен проблем, но не прави кореспонденцията ни лична. За мен беше важно да се види как се държи настоящият секретар на българския ПЕН-център с човек, който не е член на ПЕН. Освен това, познати ми изпратиха линк към интервюто й в предаване на Георги Коритаров - лека му пръст! – където тя нееднократно цитира имейлите, разпространени до членовете на ПЕН от Светослав Нахум. След като без колебание оповестява по телевизия Европа имейли, адресирани само до членовете на конкретната организация, е нормално да приеме, че мога да публикувам в личния си блог нейните имейли, отнасящи се до моя статия за публична проява на същата организация.   

По кои ценностни сблъсъци взе отношение българският ПЕН-клуб?

Снимката в началото на публикацията е от събитието на 23 август в Столична библиотека

Още по темата в блога ми:

Как българският ПЕН-център подкрепи Салман Рушди