10 г. от романтичното ни пътуване до Индия

 

През отминаващата 2022-ра се навършиха 10 години от пътуването ни с Владимир Дворецки до Тадж Махал, за да отбележим 30 години любов. Това е един от най-романтичните подаръци, които ми е правил моят съпруг! През 2002 г. той участва в Конференция на ООН за климата в Делхи и се върна запленен от Индия. Извън програмата на конференцията посетил град Агра и в прословутия мавзолей на любовта Тадж Махал, където видял да се разхождат хванати за ръка влюбени двойки, дори мюсюлмани, които обикновено са по-сдържани в публичните прояви на нежност. Още тогава решил, че непременно ще ме заведе там.

Подходящ повод намери в 30-годишнината от нашата първа среща през есента на 1982 г. Така в края на септември 2012 г. заминахме на екскурзия за Индия. Основната ни цел беше Тадж Махал, но маршрутът ни включваше и други градове. Описвала съм впечатленията си от това пътуване ("Невероятната Индия"), но осъзнавам, че не съм разказала повече за най-личната част от него, свързана с нашата годишнина, както и някои други детайли, които изникват от паметта ми.

Сега ми е приятно да си припомням как първата вечер, когато пристигнахме в Делхи в хотела ни закичиха с оранжеви гирлянди за добре дошли. 

Когато се настанихме в нашата стая,  Владко изписа с тези гирлянди върху спалнята цифрата 30!

На следващия ден летяхме до древния свещен град Варанаси, където привечер с рикша се носехме по улиците към брега на Ганг, за да гледаме вечерен ритуал, дошъл от най-дълбока древност. Описала съм го в „Индия – среща с различни религии“. Не съм споменавала обаче усещането ни, докато пътувахме с рикшата из града. 

Беше ни интересно да го разглеждаме по този начин, но през цялото време се заслушвахме в запъхтяното дишане на мъжа, който теглеше рикшата. Повтарях си, че така си изкарва прехраната, тук така е прието, но от ума ми не излизаше, че пред нас тича впрегнат човек. Когато стигнахме до мястото, където трябваше да слезем, ни погледна с невероятно щастлива усмивка. Погледът му излъчваше доволство и гордост: „Справих се!“  Не успях да уловя с фотоапарата си тази негова усмивка, но все пак успях да го заснема, преди да потеглим с рикшата. 

 Друг спомен, който ми изниква сега, е как, когато бяхме в Каджурахо, и разглеждахме прочутите любовни скулптурни изображения по някои от храмовете, екскурзоводът ни обясни защо телата на влюбените двойки са извити по необичаен начин - то е, защото очертанията на жената следват плътно извивките на мъжа и стават общо цяло! Тогава почувствах, че през изминалите години, откакто бяхме заедно с мъжа ми, моята душа така плътно се беше прилепила до неговата, че наистина следвах всяка нейна извивка.    

Споделяли сме в снимки как напредвахме към Форд Амбър, близо до Джайпур, на гърба на слоницата Рани! Не съм уточнявала обаче, че това беше първото ни яздене на слон. Впрочем, в Индия ни обясниха, че за яздене се използват само слоници, защото са по-кротки. Слоновете имали по-нервен нрав.

Имаме много снимки от самия град Джайпур и особено от разходката ни по търговската улица, където не намира приказният Дворец на ветровете. Той всъщност е плосък. Служел е, за да могат през дантелената фасада жените да наблюдават движението навън, без да бъдат забелязани!

Любопитното е, че на тази улица за първи път през цялото ни пътуване из Индия видяхме котка. 

Индийците обожествяват кравите, обичат кучетата, козите, но котките не са на почит при тях. Затова пък през балконите на къщите откъм клоните на дърветата се спускаха маймуни, така, както го правят уличните котки у нас!

В този град видяхме и най-дисциплинираната коза, която пресече платото точно по пешеходната пътека.

Добавих тези подробности, защото и двамата с мъжа ми много обичаме животните.  

Най-важното място в този мой разказ обаче, естествено, е за посещението ни в Агра – нали точно за там се бяхме запътили, когато предприехме екскурзията си до Индия. Хронологично в Агра бяхме преди Джайпур, но това беше кулминацията в пътуването ни. От Каджурахо се бяхме качили на автобус и се возихме с него поне 15 часа. Пристигнахме в Агра уморени, но веднага ни заведоха на театрално представление. Гледахме историята за създаването на Тадж Махал. Във фоайето на театъра се снимахме пред скулптурните фигури на Шах Джахан и Мумтаз Махал.

 После, в ресторанта, нашата българска екскурзоводка Петя Игнатова (лека й пръст!) беше поръчала да ни направят торта за 30 години любов! На нея бяха изписани имената ни – моето доста преиначено: Giogrini, но искрено се трогнахме.

Съекскурзиантите ни идваха да ни поздравят. Само една възрастна жена промърмори укоризнено: „А пък от моята сватба с мъжа ми се навършиха 47 години, ама...“ Искаше да каже „...ама аз не парадирам като вас.“ „А, много хубаво, поздравления!“ – поискахме да я зарадваме ние. „Е, той мъжът ми вече почина, ама...“ Ама ние пък откъде накъде ще се хвалим, че празнуваме 30 години любов! Срещат се навсякъде персони като тази жена.  

На следващия ден рано сутринта се отправихме към Тадж Махал. Там си направихме романтична снимка на пейката, от която най-добре се вижда самият мавзолей. 

Изненадващото за мен беше, че той не само е толкова красив, колкото го показват рекламните брошури, а дори е още по-величествен. На снимката по-долу сме в подножието на мавзолея.

Още наши снимки от Тадж Махал може да видите в албума ни.Хубавото от 2012 г. - посещението в Тадж Махал

Преди 10 години от Индия, сред другите сувенири, си донесохме тъкано изображение на Кришна и любимата му Радха. То стои на видно място в трапезарията ни и често си правим семейни снимки пред него. Тази е от рождения ми ден през отминаващата 2022 г., когато с Владимир Дворецки отбелязахме 40 години любов!