С Владимир Дворецки след награждаването ми със специалното отличие "Обединител на култури" на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, 12.12.2024 г. Снимка: Соломон Франсес
Това беше една година, в която войните по света
продължиха и не им се вижда краят. Дано през 2025 г. да се провиди светлинка в
този дълъг тъмен тунел!
Тук обаче правя личната си равносметка и тя е, че за
мен 2024-а беше богата на събития, преди всичко културни. Със съпруга ми
Владимир Дворецки бяхме на концерти и представления на любими изпълнители, на фестивали
– Синелибри, Киномания, Софийския международен литературен фестивал и Международния
панаир на книгата в НДК и много други. Събрали сме толкова снимки и
впечатления, че все още не сме успели да споделим всички от тях на сайта ни www.evropaworld.eu,
но и това ще стане, макар с известно закъснение.
Радвам се, че намерих време да напиша отзиви за някои
от книгите, които ми направиха впечатление, макар и далеч не за всички.
Голям успех за малкия екип на фондацията ни „Европа и светът“ беше издаването на мемоарната книга на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023) „Назад-напред“. Преводът й от английски на български направи Владимир Дворецки, редактор съм аз, а коректор – синът ни Боби. Авторът е известен у нас предимно с преводите си на английски на стихотворения от Ботев, Багряна, Вазов и други наши творци, които и до днес се споделят онлайн и по този начин станаха популярни в целия англоезичен свят. В книгата си Кевин Айърланд разказва за своето пребиваване в България през периода 1959-1961 г., както и за краткия си престой у нас през лятото на 1969 г. Той пише и за познанствата си с наши емигранти като Георги Марков в Лондон, където се заселва заедно със съпругата си, българката Дона Маринова.
Премиерата на българското издание на „Назад-напред“ се състоя в края на май т. г. в Галерия „Мисията“ на Държавния културен институт към министъра на външните работи, с който още през миналата година установихме успешно партньорство. За премиерата на „Назад-напред“ поканихме третата и последна съпруга на поета – проф. Джанет Уилсън, която пристигна в София от Оксфорд заедно със сестра си Джанет, която пък живее в Австралия.
През този период
организирахме и литературна разходка из София по стъпките на Кевин Айърланд в
сътрудничество с фондация „Прочети София“.
В края на 2024 г.
фондация „Европа и светът“ издаде и моята десета книга, стихосбирката „Лирични
сезони“ с подзаглавие „Стихове от младостта до днес“. Тя излезе по повод
70-тата ми годишнина и в нея съм събрала стихотворения от последните десетина
години, както и такива, които съм публикувала като ученичка в списание „Родна
реч“ и вестник „Средношколско знаме“, а също и кратка подборка от предишните ми
5 стихосбирки. За първи път в това издание съм включила и мои преводи от
френски, руски, английски и италиански.
Голяма радост беше за
мен удостояването ми със специалното отличие „Обединител на култури“ на
Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, на което с моя съпруг
сме съоснователи, Получих
наградата по повод кръглата си годишнина, както и за цялостната ми творческа
дейност и за приноса ми в културното сътрудничество с испаноезичния свят, както
е отбелязано в грамотата.
Не мога да не спомена и друг важен момент, макар и от битово естество: най-после успяхме да намерим
добри майстори, които боядисаха четири от помещенията в апартамента ни.
През 2024 г. имах и
едно здравно предизвикателство, но бързо го преодолях.
Да си пожелаем здраве,
мир и повече любов през Новата година!
Няма коментари:
Публикуване на коментар