Честването на 90 г. БНР - личен поглед

 

Снимката е от честването на 80-годишнината на БНР на 25 януари 2015 г.: вляво е Ралица Базайтова от Министерството на културата, а вдясно - Антоанета Чернева-Абаджиева, пиар. По онова време вече от 4 месеца не работех в Радиото, но получих покана за тържеството.

На 25 януари 2025 г. беше отпразнувана 90-годишнината на Българското национално радио. От тях в продължение на 39 съм работила там. Била съм водеща на авторски предавания, репортерствала съм. Свързана съм с Радиото обаче по-отдавна, защото още като студентка започнах да сътруднича на младежките предавания. Тогава откриха, че имам радиофоничен глас. Сигурно затова, когато в последния курс на Българска филология в Софийския университет се прехвърлих да следвам задочно и бях назначена за стажант редактор в Младежка редакция, веднага ми възложиха да водя предавания.

Винаги съм се чувствала на мястото си като радиожурналистка. Бях отдадена на Радиото. Напуснах го преди малко повече от 10 години поради навършване на възраст. Оттогава продължавам журналистическата си дейност в информационния сайт www.evropaworld.eu на нашата фондация "Европа и светът“, която създадохме с мъжа ми и сина ни. Радваме се, че сайтът ни е оценяван високо и като журналисти сме канени редовно на престижни събития.

Не бях поканена обаче на тържеството за 90-годишнината на БНР. Може би не е възможно да бъдат поканени всички работили някога в Радиото, но научавам, че на церемонията по връчването на наградите „Сирак Скитник“ и после на големия концерт в Операта е имало хора, които никога не са били свързани дълготрайно с медията. Най-много да ги е интервюирал някой журналист.

Разбира се, ръководството на БНР следва своя политика. Освен това аз постоянно бях недолюбвана от шефовете си и съм привикнала на тяхното неуважение към мен още докато бях част от екипа на Радиото. Наистина, получавала съм отличия, но предимно извън моята медия.

Никой обаче не може да ми отнеме удоволствието, което изпитвах от работата си като радиожурналистка и признанието на слушателите. И досега някои от тях ми пишат във Фейсбук, че гласът ми им липсва в ефира. Награда „Златен глас“ не съм получавала, но ми стига наградата от един слушател, който се обади по време на предаване, на което бях редактор, попита ме с кого говори и когато му казах името си, заяви: „А, Гергина Дворецка – гласът музика!“ Трябва ли ми нещо повече!  

Вчера много се зарадвах, когато ми се обади, за да ми честити празника слушателката Николина Иванова от Русе, която много обича програма "Христо Ботев" и досега още помни предаванията ми.

Чувствам се творчески удовлетворена!