Какво ми даде „подготвителният“ клас във Френската гимназия

 

Гергина Дворецка (вдясно) на откриването на изложба в 9-а Френска гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ на 20 ноември 2024 г. по повод шестото издание на Международния ден на учителя по френски език, въведен от президента Еманюел Макрон Снимка: Владимир Дворецки

Днес подписах петицията до министъра на образованието „Да запазим езиковите гимназии и часовете по чужд език“. Освен намаляване на часовете по чужд език в тези гимназии, предложената реформа, предвижда в началния клас, някога наричан „подготвителен“, когато основно се набляга на усвояването на съответния език, да бъдат въведени повече часове по други предмети, за да не изоставали децата в обучението си по тях.  

 Завършила съм 9-а Френска гимназия през 1972 г., т.е. преди повече от половин век, но и досега си спомням колко важен беше за мен този основополагащ за знанията по езика клас. Потопихме се изцяло във френския език и култура. Имахме часове по българска литература, математика и пеене, но основното в учебната програма беше френска лексика, фонетика, граматика, синтаксис. Помня, че ни преподаваха и предмет „Френска цивилизация“, който ни въведе по подходящ за възрастта ни начин в историята и традициите на Франция. Това оставя отпечатък за цял живот.

Държа да спомена една важна подробност. Уча френски език от 5-годишна възраст – първо в забавачката в Алианса на площад „Славейков“, а после до 7-и клас в курсове по езика пак в Алианса, но в сграда на ул. „Алабин“ – три пъти седмично по два учебни часа. Бях убедена, че вече знам френски доста добре и в подготвителния клас едва ли ще надградя кой знае колко. Учудването ми беше голямо, когато в края на първия срок установих, че само за три месеца и половина съм достигнала нивото на знания по френски, натрупани в курсовете за цели 7 години, и вече започвах да научавам нови и нови негови тънкости. Ето за какво интензивно изучаване на езика става дума!

Имаше един метод на езиково обучение в подготвителния клас, който може и да е бил специфичен за Френската гимназия – съпругът ми, който е завършил пловдивската Английска гимназия, и синът ни, възпитаник на Първа английска в София, нямат спомен за такъв метод. Когато в час учителката ни казваше нова френска дума, всеки от нас трябваше да я повтори на глас пред всички. Ако имаше проблем с произношението (известно е, че на френски то никак не е лесно), ученикът биваше поправян, докато не каже думата достатъчно добре. Така имахме възможност да чуем съответната дума тридесетина пъти, колкото бяхме хората в класа, а и сами да я произнесем. Ефективен начин за запомняне!

Много години по-късно, като журналистка в програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио, в авторското си предаване „Европа без граници“ въведох рубриката „Стани полиглот“, в която приложих точно този метод за научаване на думи на чужд език. Специалист по езика казваше популярна дума или израз на някой от европейските езици, отваряхме директните телефони за обаждания на слушатели и всеки желаещ можеше да я произнесе в ефир. На най-добре представилите се давахме награди – материали за чуждоезиково обучение. Идеята за тази рубрика, която някои си спомнят и до днес, ми хрумна, защото се възползвах от гореспоменатия си опит в часовете по френски.      

Засиленото изучаване на основния чужд език, както и на втория западен - за мен това беше испански, и задължителния тогава руски, не попречи на обучението ни по останалите предмети в следващите класове. След завършването на гимназията - с общ успех на класа ни над 5.50! - всички съученици от моя „А“ клас влязохме още първата година в университетите, и то не само във филологически специалности. Цялостната ни подготовка беше на много високо ниво и никак не ни ощети това, че в подготвителния клас наблягахме основно на френския.

Нека не се променя обликът на този начален гимназиален клас в езиковите гимназии, когато най-активно се изучава основният чужд език!

Традицията на българските езикови гимназии не бива да се губи!

Накрая ще се върна на снимката към тази публикация. На нея, освен мен, като нейна авторка, е и друга възпитаничка на Френската гимназия– доц, д-р Цветелина Даскалова, архитект, зам.-декан по научната и международна дейност в Университета по архитектура, строителство и геодезия (вляво). На снимката са също така ученици и преподаватели от настоящата Френска гимназия: Вяра Любенова – председател на Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България (в средата), младата преподавателка Браяна Ракова (вдясно). От години като журналистка следя дейностите на Асоциацията и знам колко ентусиазъм, творческа енергия и най-вече любов влагат тези учители в часовете си. Сигурна съм, че така е и с всички преподаватели по и на други чужди езици, които разширяват кръгозора на децата към света. Намирам за неуместно да бъде ограничавано полето на благородната им и полезна работа!