Хубавото коте от "Сан Стефано"

 

Всъщност, това е една много тъжна история. Не знам кого ще трогне, но искам да я споделя. Преди два дни с Владимир Дворецки вървяхме по улица "Сан Стефано" и забелязахме едно хубаво коте, което ядеше на тротоара. Загледахме се в него и потресени забелязахме, че то не яде, а ближе лакомо абсолютно празната тротоарна плочка. Очевидно там е имало някаква храна, от която нищо не беше останало, но на котето още му миришеше на нея и то настървено обираше последните следи от този аромат.

Като големи коткари с мъжа ми винаги носим паучове и гранули за бездомните котки. Веднага отворихме един пауч, но първо попитахме жената, която седеше на столче пред близкия магазин, дали да му го дадем. Предположихме, че тя се грижи за бездомничето. Жената презрително повдигна рамене, в смисъл "Все ми е тая". Сипахме на котето от пауча и то веднага се захвана с него, както се вижда на двете снимки. Освен нашите пет домашни котета обичаме да снимаме и улични красавици и красавци, а този наистина беше много красив пухкавелко.

"Момченце е, нали?" - попитахме жената пред магазина. "Да!" - неохотно отговори тя. Виждаше се, че й досаждаме с темата за котето. После, все така неохотно добави: "Той имаше и сестра, но нея я осиновиха в Германия." "А защо него не? Той е толкова хубав!" "Сигурно защото не е социален" - заяви жената.

Не знам какво искаше да каже. Котарачето не побегна от нас, а не ни познаваше, позволи ни да го доближим. Какво му беше асоциалното?

"А как се казва?" - попитахме все още усмихнато. "Глупи" - отговори жената. Забеляза изумените ни погледи и повтори: "Да, Глупи."

Как можеше да нарече едно толкова хубаво коте Глупи?

Продължихме по пътя си. Поне тази вечер щеше да е нахранен. Но и досега сърцето ми се свива най-вече при мисълта, че това котараче не е обичано. И ние не можем да приберем в дома си всички бездомни котки, но не само редовно храним тези в квартала ни, а се отнасяме към всички тях с любов. Даваме им имена като Джоконда, Клодин, Дон Карлос, Марк Антоний, Едвин и Бони (двама персонажи от "Царицата на чардаша"). Това са част от кварталните котки, които обгрижваме в момента. Никога не би ни хрумнало да наречем тези същества в нужда с име, което ги унижава. Затова няма да запомним котарачето, за което ви разказах, с обидното име, което му е дала жената пред магазина. За нас то ще е Хубавото коте от "Сан Стефано".

При първа възможност ще минем оттам пак да го нахраним. Пък дано има късмет да го осинови добър човек!