Точно
на днешната дата, 20 юли 1990 г., по
програма „Христо Ботев“ на БНР прозвуча първото ми предаване за обединена
Европа! Тогава то се наричаше „Младежта среща Европа“ по името на Международния
младежки конкурс на Италианското радио и телевизия RAI,
в който младежи до 25 –годишна възраст бяха поканени да изразят чрез
художествено произведение представата си за една Европа без граници. В началото
на тази публикация съм сложила снимка на рекламна фланелка за този конкурс,
който през 1991 г. организирах и в България чрез предаването си в Младежка редакция
на Радиото. Сред четиримата победители в първото издание на конкурса, наградени
с пътуване до Венеция, беше и световноизвестният днес български писател Георги
Господинов. Стана ми много приятно преди няколко дни, когато видях негова
снимка на среща в препълнена зала в Рим и прочетох, че снимката е направена от поета
и литературен критик Йордан Ефтимов, който пък беше победител във второто
издание на същия конкурс през 1992 г. Очевидно, добър подбор е направило журито
ни!
Няма
да повтарям неща, които вече съм писала в блога си, само ще припомня, че
предаването ми се излъчваше в продължение на близо четвърт век, до 17 септември
2014 г., когато напуснах БНР поради навършване на съответната възраст. През
това време на три пъти смени името си - първите си 7 години се наричаше „Младежта
среща Европа“. После при смяна на административното ръководство стана „Европейски
проекти“, накрая – „Европа без граници“. Радвам се, че и досега има слушатели,
които го помнят, макар че не е в ефир вече повече от 10 години.
Годишнината
на авторското ми предаване обаче ме подтиква да споделя какво мисля за перипетиите,
които преживява самият Европейски съюз. Преди 35 години, когато, благодарение
на един младежки конкурс, се вдъхнових от идеята за обединена Европа, той дори
още не се наричаше така – официално прие това наименование с Договора от
Маастрихт през 1992 г. Отначало малко българи знаеха какво е ЕС, после, в края
на 90-те и след приемането на България за пълноправен член през 2007г., темата
стана много модна, нароиха се предавания и публикации за евроинтеграцията...
През последните години ентусиазмът стихна и сега имаме български депутати в
Европейския парламент, които открито се стараят да го взривят отвътре.
Какво
бих казала за себе си в тази ситуация? Ще кажа, че аз също съм изживявала
разочарование от трудноподвижната бюрократична машина на Европейския съюз, но
продължавам да се чувствам европейка по дух. Онези, които уж ратуват за
националната ни независимост, всъщност ни теглят към друг съюз, в който никак
няма да сме независими. Неголяма държава като нашата може да оцелее при безжалостната
световна конкуренция само ако е част от по-голяма и силна общност, която да й
бъде опора. Важното е да бъде правилната общност! Аз избирам Европа!
Още по темата в блога ми:
Една европейска радиогодишнина
"Младежта среща Европа" - из историята на едно радиопредаване
Ветерани на конкурса „Младежта среща Европа“ 30 години по-късно
Няма коментари:
Публикуване на коментар