Сутринта
днес споделих личната си равносметка за отминаващата година – тя беше изреждане
на факти. Сега ми се иска да направя и емоционалната си равносметка за последните
12 месеца – тя ще е хаотична, защото емоциите са неконтролируеми. И през 2014
г. установих неведнаж, че хората често замърсяват душите си със злоба - понякога
безпричинна - с желание да причинят болка, вместо да кажат добра дума, да
обезсърчат, вместо да пожелаят сполука, да се направят, че не забелязват
чуждото постижение, да подценяват чуждия успех. И през 2014 г. продължих да се
питам дали такива хора осъзнават колко вредят не само на другите, но и на самите себе си. Дотолкова ли
не разбират, че добротата е здравословна, а злобата руши човека, като грозна болест? Ако искаме да изглеждаме млади и хубави, да бъдем добронамерени!
Радвам се, че през 2014 г. бях и с много
добри хора, които са ме трогвали до сълзи – няма да изброявам имената им,
защото сигурно ще пропусна някого, но как да не благодаря за пореден път на
моите две момчета – мъжа ми и сина ми - моите две крила, с които мога да
полетя, където поискам! С времето започнах да мисля, че човек е силен, когато
поне двама души вярват в него, независимо кои са те – ако са повече – още по-добре,
но и двама са достатъчни, за да му вдъхнат увереност, че може да лети.
Понякога с увереност и оптимизъм могат
да ни заредят и съвсем непознати хора. Сред скъпите ми спомени от 2014-та е
едно клонче дрян. Даде ми го най-неочаквано една възрастна жена в Дома на
Европа, където на 22 декември фондацията ни организира първата си голяма проява
„Европа и светът преди Коледа”. Жената премина през залата, която беше
изпълнена с младежи от различни континенти, чуждестранни студенти у нас,
приближи се, подаде ми клончето, пожела да сме здрави и свежи, като дряна и си тръгна.
Сега се питам откъде се появи непознатата жена в домашни зимни дрехи, като тези,
с които някога седеше вкъщи майка ми. От
някоя приказка ли дойде? Не мога да си отговоря, но дрянът, който ми подари, е
пред очите ми и ме изпълва с ведрост...
Сега, по аналагия с това усещане, си
припомням и една от най-хубавите си емоции през 2014 г. - литературното четене
с колеги от Радиото пред Първо студио в навечерието на 24 май! Тогава видях в
нова светлина хора, с някои от които съм работила с години, и съм щастлива, че
ги опознах чрез литературния им талант извън журналистиката. Почувствах, че
това освежи духовно и нас, участниците в четенето, и онези, които ни слушаха.
В тази моя емоционална равносметка,
която, като всичко емоционално, не спазва никаква хронология, ще спомена усещането
за вълшебство край рафта с екзотични подправки в един супермаркет на курортното
селище Agios Yorgos (Св.Георги)
на
остров Корфу, където бяхме през май. Отвън супермаркетът
изглеждаше доста неугледен – голям ламаринен хангар, но вътре в него имаше едно
кътче, където се смесваха аромати от всички краища на света и го превръщаха за мен в
един от най-красивите магазини. Преди да отпътуваме, си купихме оттам комплект
подправки, които сега са в трапезарията ни и когато приближа до тях, отново
попадам в онзи супермаркет на остров Корфу, където имах чувството, че съм сред
ароматите от всички краища на света. И друго опияняващо усещане от остров Корфу
– никъде другаде, освен в самолет, не бях виждала облаците да са толкова близо
до мен! През последните дни на 2014 г. остров Корфу влезе в новините с пожара
на ферибота в негови води. Парадоксът на субективните преживявания: мястото,
където някой е имал чувството, че достига до обителта на ангелите, за други се е
превърнало в ад.
Накрая добавям една от снимките, които
направих през тази година, пътувайки към Корфу в светлината на залеза. 2014-та вече отива към своя залез. В нея имаше и светли, и тъмни облаци... и искри, прорязващи хоризонта! Да посрещнем искрите на Новата година с мисълта, че добротата е здравословна и ако сме добронамерени, душата ни винаги ще бъде млада и светла!
Няма коментари:
Публикуване на коментар