Блогът на Гергина Дворецка: Отпътуването ми в открито море

Беше невероятно усещането да се изкачвам пак по стълбите към студиото на програма „Хр.Ботев” в старата сграда на БНР. Ирен ме беше поканила в последното за годината предаване „Клубът на журналистите”, да разкажа за фондацията ни „Европа и светът”. Не искам да правя от това литературно есе, само споделям усещането. Напуснах преди малко повече от 3 месеца Радиото, където съм работила 39 години. През тези 3 месеца не ми домъчня за него. Не защото не го обичам, а защото ми се искаше най-после да правя и нещо по-различно от радиопредавания, да осъществя други свои идеи.

Докато се изкачвах по стълбите към студиото преди 3 дни, си спомних как още от миналата зима започнах мислено да се сбогувам с Радиото – бях решила отдавна, че ще го напусна точно на 22 септември 2014 г.. През месеците преди тази дата вървях по коридорите и си казвах: „След време вече няма да съм тук!” и не изпитвах тъга, защото знаех с какво ще се заема, когато си тръгна.

Между двете части на разговора ни в студиото на 27 декември, докато звучеше една прекрасна френска песен, специално подбрана от Цвети Бахариева, Ирен ме попита: „Защо се захванахте с тази авантюра?” Отговорих й, че това не е авантюра. Ирен, разбира се, е права. Да създадеш поредната фондация изглежда авантюристично. Фондациите са прекалено много и обикновено се нареждат на опашката за субсидии по някоя финансова програма. Когато споделям, че със семейството ми сме учредили фондация, реакциите често са многозначителни намигвания: „А-а-а, много модно и... доходоносно!” Години наред съм правила предавания за европейски програми, печелила съм проекти и знам, че това със спечелените проекти никак не е лесна и още по-малко - сигурна работа. За нашата фондация е рано да кандидатства с проекти. В момента влагаме в дейността й лични средства. Не защото перем пари – това може лесно да се провери – нито защото сме богати. Просто искаме да вложим част от личните си доходи, които мога да определя като средни за страната, в нещо полезно в подкрепа на изкуството, културата, образованието и обогатяващото общуване между хората. В сайта www.evropaworld.eu, който подготвяме, ще даваме информация за възможностите да се подкрепят талантливите хора чрез финансови програми, стипендии, конкурси. Ще популяризираме таланти, които по някаква причина остават извън публичното пространство и още не са получили достойното за тях признание. Ще се стараем да привличаме бизнеса в подкрепа на талантливите. В интернет радиото, което след време ще може да се слуша чрез нашия сайт, ще продължа предаването си „Европа без граници”, което вече не се излъчва по пр.”Хр.Ботев”, но ще има и предавания за култура и образование. Всички тези намерения със сигурност изглеждат авантюристично, но съм се убедила, че когато човек иска да направи нещо, може да постигне много, ако има достатъчно желание и енергия.

Това в общи линии казах в предаването „Клубът на журналистите” на 27 декември. Нямаше време, а и не беше мястото да добавя, че съм изключително щастлива от започването на нещо ново. Имах шанса още като студентка да открия работата, в която се чувствам на мястото си. Радиожурналистиката винаги ми е носила творческо удовлетворение, независимо какво се е налагало да преживея в БНР. 3 месеца след като съм си тръгнала оттам, у мен е останало само творческото удовлетворение, което сам изпитвала цели 39 години! Към него се прибавя радостта, че съм излязла в открито море, че не усещам вече под краката си стабилната палуба на големия кораб БНР, а съм на малък сал и вятърът брули освежаващо лицето ми. Вълните могат да обърнат сала, но е възможно той да се покачи на гребена на вълната! Има живителна тръпка в авантюрата и в риска!

Докато пишех тези редове в мисълта ми изникна един мой някогашен стих, писан в студентските години: „Ще бъде хубаво и светло, щом поема пак на път!” После си припомних цялото стихотворение и си дадох сметка, че то много подхожда на днешния снежен ден и на онова, което изпитвам в момента.

Отпътуване

Ще бъде много светло утро.

Снегът навярно ще вали

и неусетно ще затрупва

и тротоари, и коли.

Все още тънките пъртини,

стаени в падащия сняг,

ще чакат някой да премине

с бързи крачки по тях,

а заснежените дървета

като за сбогом ще шептят.

Ще бъде хубаво и светло,