Прошка

Наскоро се бях сетила за това мое стихотворение от първата ми стихосбирка „Понякога е обич”, изд. „Народна младеж”. Като изживяване то не е актуално за мен, след като срещнах преди близо 33 г. Владимир Дворецки, но реших да го споделя днес, на Сирни Заговезни, в деня на прошката.

„   „   „

Прощавам за измислените ласки

и за измислените откровения –

щом книжните слова не са премахнати,

словесната любов е позволена.

Простени са красивите неистини,

прошепнати на завет в някой ъгъл.

Ако подбудите ти са пречистени,

не е голям грехът, че си излъгал.

И има ли значение на практика

в епохата, несложила оръжие,

че някой много ще обича някого

или че някой в любовта ще лъже?

Прощавам!... И простете, че е трудно

сега да мисля за мира и хляба,

че чувам само ехото от удар...

Повикайте ме утре!... Днес съм слаба.

Гергина Дворецка

„Понякога е обич”, изд. „Народна мвладеж” 1978 г.