Отива ли си Георги Лозанов от СЕМ?

През седмицата доц. Георги Лозанов най-после подаде оставка като председател и член на СЕМ. Това стана повод да бъде канен за многобройни интервюта, в които можа пространно да покаже колко е принципен и колко му е будна съвестта. Като повод за оставката си доцентът изтъкна своето несъгласие с даването на лиценз на телевизия ПИК. Както всеки човек, доц. Лозанов си има и симпатизанти, и критици. Симпатизантите търсят във всяка постъпка основание за похвали, а критиците гледат по-реалистично – разбира се, говоря за обективните критици, а не за хейтърите, които не харесват нищо. Симпатизантите на доцента – сред тях има и хора, които ценя – се възхитиха от оставката му и веднага реагираха с: „Достойно!“ Критиците пък веднага забелязаха, че доцентът се реши на тази оставка само месец преди края на мандата си в СЕМ и е доста пресилено в постъпката му да се открие някакъв героизъм.

Личното ми впечатление е следното: месеци наред на доц. Лозанов му беше чоглаво, че през лятото беше заявил готовност да подаде оставка във връзка с кризата в БНР, а всъщност не го направи и си навлече доста насмешливи коментари. И малко преди обективните обстоятелства, предопределени от края на мандата му, безапелационно да го принудят да се оттегли, трескаво е търсел начин да напусне дългогодишно заемания пост с гордо вдигнато чело, демонстирайки достойна позиция по някакъв казус. За негова радост, такава възможност му се отвори във връзка с лиценза на ПИК ТВ. В единственото интервю с доцента, в което беше потърсено мнението и на ответната страна, ПИК,  – по bTV с водещ Антон Хекимян – беше зададен въпросът защо Лозанов реагира предварително с отрицание, без още да е разбрал каква точно ще бъде тази телевизия. Доцентът отговори, че наистина не знае какво ще излъчва в бъдеще ПИК ТВ, но ако неговия жест с оставката послужи като предупреждение за спазване на добрия тон, значи от жеста му е имало полза. С други думи, доц. Лозанов иска да остави след себе си спомена за човек, който е бил много полезен на медийната среда. Немалко хора обаче основателно се съмняваме в това. 

 Няма да преразказвам аргументите на онези, които поставят под въпрос приноса на Лозанов в работата на СЕМ. Ще припомня само личните си непосредствени впечатления, които придобих при двукратното си включване в конкурса за генерален директор на БНР. И двата пъти видях в лицето на доц. Лозанов човек изцяло подвластен на конюнктурата. Безспорно, аз бях необичаен кандидат – през 2010 г. се явих на конкурса заедно с двама бивши и един все още действащ тогава генерален директор, а в административната си кариера самата аз бях достигала само до поста завеждащ редакция. Само че бях единственият кандидат, представил 6 препоръки, сред които и от международни организации: Секция „ТВ/радиопродукции и мултимедия” към Генерален секретариат на Съвета на Европа в Страсбург, Международния съюз за радио и телевизия със седалище в Париж (URTI), както и Българската секция на Международния съюз на журналистите франкофони (UPF), Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, Европейското движение в България, Евроклубът към Българската търговско-промишлена палата. Ако председателят на СЕМ не робуваше на статуквото, би му направило впечатление, че след като някой получава подкрепа и признание за качествата си от толкова авторитетни организации, сигурно има нещо дълбоко погрешно в кадровата политика в БНР, щом на същия човек не са предоставени възможности за професионално развитие. Георги Лозанов обаче изобщо не обърна внимание на този факт и се отнесе към кандидатурата ми с подчертана ирония. Доста се изненада, когато  през 2013 г. се кандидатирах отново (ама на тая жена не й ли дойде умът в главата, не й ли показахме достатъчно красноречиво, че не я възприемаме сериозно?). При събеседването ми преди 3 г. обаче в един момент успях да заинтригувам СЕМ, заслушаха се в онова, което говорех. Тогава доц. Лозанов светкавично се овладя, приключи набързо разговора с мен с констатацията, че „конкурсът си е конкурс, но една от важните му страни е да водим един разговор за БНР и въобще за радиосредата.”  Възприех думите му като сигнал, че както и да съм се представила, аз конкурса няма как да го спечеля. И така стана. При събеседването с мен доц. Лозанов не даде възможност на присъстващитне да ми задават въпроси – нещо, което, както се вижда от протоколите на СЕМ, е направил с повечето други кандидати. Т.е. предварителното условие за равнопоставено отношение към всички участници в конкурса, изобщо не беше спазено. Да оставим настрана, че когато през 2013 г., част от подалите документи не бяха допуснати до събеседване по различни причини, доц. Лозанов не спря да повтаря, че неговите фаворити са отпаднали при предварителната селекция. Самото публично изявление, че е имал фаворити, не противоречи ли на презумпцията за безпристраност на председателя на СЕМ?

        Не само конюнктурността на доц. Лозанов е неговият проблем. За недостатъчното му познаване на новите тенденции в радиожурналистиката вече съм представила аргументи в блога си. Явно от светски изяви и участия като член на журита за присъждане на престижни награди не му оставаше време да следи медийните процеси в световен мащаб. Има сериозни пропуски и по темите, свързани с Европейския съюз. Повече за това съм писала в постинга си от 9 юли 2015 г..http://gerginadvoretzka.blogspot.bg/2015/07/blog-post_9.html

         Но, да речем, че всичко това вече е минало, защото доц. Лозанов най-после подаде оставка. Само че наистина ли той ще си тръгне от СЕМ? Дотолкова ми се струва невъзможно, както едно време ми изглеждаше непоклатим и установен веднаж завинаги социалистическият строй.  Първо, не се знае дали тази оставка ще бъде приета. Ако не бъде приета, дори и с изтекъл мандат, доцентът може да си остане на поста за още неопределено време, както е с други членове на СЕМ и досега. Дали пък чрез някакви умели организационни врътки Георги Лозанов, като за последно, няма отново да председателства регулаторния орган при поредните избори за генерални директори на БНР и БНТ, които предстоят?  В това има доста удобства, защото основната отговорност за избора ще носи доцентът и всякакви евентуални критики по-късно, ще бъдат пренасочвани към него, но без никакви последици, защото той в даден момент наистина вече няма да е в СЕМ. А и дори да напусне председателския си пост, къде е гаранцията, че в регулаторния орган няма да пребъде духът на лозановщината, т. е. конюнктурността, липсата на реална представа за ставащото в самите обществени медии. Защото в БНР, например от години липсват обективни критерии за оценка на професионалните постижения, напълно погрешна е кадровата политика, водена от десетилетия, при смяната на различни генерални директори и т.н..

Така че лично аз все още не бързам да се сбогувам с неразривно свързания със СЕМ доц. Лозанов.