Това стихотворение съм написала на днешната дата преди 3 години, но тогава все още нямах блог, затова сега го споделям тук. То е част от цикъла "Стихове от делника" в стихосбирката ми "Балада за птицата Феникс", която излезе през януари 2014 г.
Постепенно сградата отсреща
придобива по-завършен вид.
Дупки за прозорци ми се блещят
до кокетни дупки за врати.
Беше интересно да я гледам
как расте от нищото пред мен:
тухла върху тухла се подрежда
над бетона, с влага напоен...
И додето тухленият дънер
наедрява с всеки ден и час,
се оказвам в кладенец бездънен –
слънцето съвсем се скри от нас!
Погледът опира до фасада
вместо до пространства в нежен злак
и поредната модерна сграда
много скоро вече ще е факт.
В сградата ще се заселят хора
и ще е различно от сега...
Прани дрехи ще красят простора
в цветове по-пъстри от дъга,
вечер от прозорците ще свети
и ще идва глъч на сутринта,
по балконите, като конфети,
ще блестят саксиите с цветя,
дечурлига ще бърборят нещо,
като палав пролетен капчук...
И навярно няма да се сещам,
че не виждам слънцето оттук :)
Гергина Дворецка
16.02.2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар