Как трябва да си тръгваме

Понякога на човек му е все едно какво ще си мислят за него, когато си тръгва отнякъде. Особено ако по собствено желание прибързано реши да си тръгне от живота. Едва ли красивата ни гимнастичка, която опита да се самоубие и сега всички се молим да бъде жива и здрава, е размишлявала как ще се ровят във всичко, свързано с нея, ще изнасят на показ, ще коментират… Кой знае - ако си беше дала сметка за всичко това, може би нямаше да направи фаталната стъпка. Явно обаче душата й е била прекалено изтормозена, за да се интересува какво ще се случи после… Тепърва ще трябва да се вгледаме по-внимателно в тези малки общества, в които властва една основна фигура – да речем, на треньора – и взима кардиналните решения. Колкото и да роптаят от Федерацията по художествена гимнастика, няма начин обществото да не се поинтересува каква трябва да е била атмосферата, в която едно красиво и талантливо момиче решава, че не иска да живее повече. Кой ви е казал, че се интересуваме от медалите ви, ако цената им е толкова висока!

Лично аз престанах да се интересувам от художествена гимнастика преди много, много години, първо, когато чух как Нешка Робева била правела внезапни нощни проверки по стаите на гимнастичките и търсела в чекмеджетата им скрити лакомства. Може тия слухове да се били преувеличени, но тогава се сепнах. След това се случи да гледам по телевизията интервю с една гимнастичка, която откровено сподели, че можела да избира за вечеря ябълка или парче шоколад, но в никакъв случай не и двете! Вечеря – само ябълка или само парче шоколад за един подрастващ млад организъм едва ли е най-здравословният режим... Така напълно изгубих интерес към художествената гимнастика. Не ми се гледат красиви изпълнения, постигнати по такъв начин. Не ми е безразлично обаче какво се случва с българските деца, които са се отдали на този спорт, особено, ако заради него развиват депресия и решават да си тръгнат от нашия свят.  

И за други тръгвания си мисля през последните дни – далеч по-малко трагични, но все пак заредени с драматизъм. Става дума за напускане на работното място, където си работил много години. Поводът беше пенсионирането на радиозвездата Лили Маринкова. Разбира се, че би било добре всеки да бъде изпратен по достоен начин след дългогодишната си работа. Наистина всеки, не само „звездите“. Винаги съм си мислила, че вместо традиционните прощални угощения, които пенсиониращите се обикновено организират за хората, с които са работили, далеч по-смислено е на раздяла с напускащия колега да му се даде възможност да припомни какво е дал той на медията, кои са за него най-стойностните моменти в професионалния му път. В още по-добрия случай самите началници би трябвало да познават приноса на всеки, когото са назначени да ръководят, но за да не сме максималисти, достатъчно би било да се даде думата на излизащия в пенсия, да направи своята професионална равносметка. Така наистина би се почувствал в центъра на вниманието. Всеки заслужава да се почувства обграден с внимание в подобен момент. А по-младите колеги ще се замислят какво биха разказали самите те, когато се окажат след време в същата ситуация, и ще се постараят да не живеят ден за ден.

Допускам, че има работни места, на които се случва точно това. В БНР обаче, поне в нашата програма „Христо Ботев“, освен хапка и пийка по случай излизане на колеги в пенсия, друго не съм виждала. Е, може на някои на изпроводяк да дадат награда „Златен будилник“, но то е само ако ги харесва ръководството. Ако не ги харесва ръководството, каквото и да са направили в Радиото, ще си отидат като лански сняг.

Лили Маринкова, както и никой в БНР, не трябваше да си тръгва точно така, а с някакъв знак на уважение към работата й. Проблемът е, че самата Лили не искаше да си тръгне и нарече пенсионирането си уволнение.  И тук вече започна една доста конфузна история, защото се сформира инициативен комитет, който да се бори за връщането на радиозвездата в ефир. Той действително започна самоотвержена  битка – лансира подписка в защита на Лили, поиска и осъществи среща със СЕМ с настояване тя да бъде върната като водеща. Междувременно Лили получи подкрепа от БСП и АБВ, което доста ме озадачи.  В това време колегията в радиото си мълчеше. Накрая всички се умълчаха – други по-важни събития излязоха на преден план. Шефът на БНР защити правото си да решава кого да пенсионира при навършване на съответната възраст и кого да остави като водещ на предаване.

На Лили Маринкова ще й остане удовлетворението, че имаше хора, които изтъкваха колко нужна е тя на радиоефира и напомниха многократно какво е постигнала в най-добрите си години. От друга страна обаче, да си седиш вкъщи и сърцето ти да тръпне дали инициативният комитет ще успее да се пребори за теб и да те върне в БНР – и това не си е работа… Та си мисля, че не така трябваше да си тръгне Лили от обществената медия. Човек трябва да усети кога да сложи точката. Вече писах по тази тема в блога си.

Покрай Лили Маринкова и други вече пенсионирани кадри на БНР се обнадеждиха, че може някой инициативен комитет да ги върне на заплата там. В интернет се появи самотно и останало без никаква ответна реакция писание в подкрепа на една пенсионирана директорка, за която колегите буквално брояха дните кога ще навърши нужната възраст, та да се освободят от присъствието й. Доста се изнервиха, когато тя остана на шефското си място повече от година след като навърши съответната възраст. Сега сигурно плюят в пазвите си от ужас, че някои сърцати хора отвън могат отново да им я натрапят.

Иначе всичко е относително. Лили беше пенсионирана поради възраст, но пък директорът на програма „Христо Ботев“, композиторът Стефан Димитров, който е роден през май 1949 г. и вече отдавна е надхвърлил годините за пенсия, продължава да си отживява на директорския пост. 4 г. съм работила под негово ръководство и знам, че програмата ни по негово време се движеше буквално на автопилот. Явно на някои хора от обкръжението му това им е удобно.

Накрая личният ми извод е: не бива да си тръгваме преждевременно, но и не е добре да се заинатяваме в желанието си да останем някъде, когато правилата изискват друго. Така ще си спестим конфузни ситуации.