Би
могло да се каже, че казусът с „Радио България“ претърпя развитие на 180
градуса и чуждоезиковата програма на БНР не само няма да бъде драстично
редуцирана, а ще възстанови информациите си на 10 езика, дори с тенденция езиците
да станат повече. Такава беше препоръката, дадена от представители на Комисията
по културата и медиите в Народното събрание на заседанието й от 15 юни.
Позицията си в защита на „Радио България“ изпратиха и българските евродепутати
от всички групи в Европейския парламент. Реакцията им беше предизвикана от писмото,
подписано от 6 обществени организации (сред тях беше и нашата фондация "Европа и светът"), които сигнализираха на всички институции
в държавата за извършващия се тихомълком погром над една структура в БНР,
съществуваща още от 1936 г. При това положение генералният директор на медията
Александър Велев съвсем логично преразгледа решението си програмата да бъде
сведена само до 3 чужди езика и даде заден ход.
На
подхвърляния и досега аргумент, че езиците в „Радио България“ трябва да бъдат
намалени, ще цитирам една мисъл, която прочетох в учебник по малтийска
граматика – моя скъпоценна скорошна придобивка. В него има посвещение на всички
чужденци, които се интересуват от красивия малтийски език и е добавено:
„Ако
говорите на някого на език, който той разбира, ще стигнете до ума му. Ако му
говорите на неговия език, ще достигнете до сърцето му.“
Думите
са на Нелсън Мандела и бих ги казала на всеки, който продължава да твърди, че щом
се предлагат информации на английски, не е нужно да има на френски, немски, испански, а да не говорим за албански, гръцки, сръбски. Разбира се, не предлагам БНР да създаде екип с малтийски, но е важно да не се пренебрегват езици на страни, макар и по-малки, но важни за българската политика.
Поздравления
за колегите от „Радио България“, които устояха на изкушението да получат 6
заплати, напускайки доброволно! Поздравления и за това, че сега са готови срещу
много ниско заплащане да продължат работа и да се заемат с възстановяването на
една буквално обезкървена програма, в която години наред не са назначавани нови
хора, а освободените бройки са били закривани. Пожелавам им от сърце успех в
тази апостолска дейност!
На
срещата-разговор за бъдещето на „Радио България“, организирана от Съюза на
българските журналисти на 6 юли, изказах опасението си, че може генералният
директор на БНР да се е съобразил с общественото мнение и да е приел да
възстанови програмата, но той вече доказа, че не държи на нея и не би било
чудно след време, гледайки броя на посещенията в сайта й, да констатира отново,
че те не са достатъчно и изводът му да бъде: „Ето, дадохме ви нова възможност,
но не се получи!“ Споделих личния си опит
като човек, който от 2 години прави сайт, че посещенията в него не зависят само
от качеството на публикуваните материали, а и от това дали самите програмисти,
които го поддържат, се грижат той излиза на по-предни места в търсачките. Така
че, ако след време бъде отправен нов упрек от страна на ръководството на БНР за
недостатъчен интерес към продукцията на „Радио България“, колегите от
програмата би трябвало да попитат какво е направено за техническото оптимизиране
на сайта им.
Много
е важно също сега, когато постепенно започват да се попълват екипите по
отделните езици, да не се правят компромиси и не бъдат привличани хора, които
не владеят тези езици достатъчно добре. Защото всеки чужденец се чувства
поласкан, когато знаеш езика му, но ако не го знаеш добре, ще предизвикаш у
него иронични усмивки. В процеса на възстановяване на програмата не бива да се
снижават критериите за качество.
Колкото
до дискусията, организирана от СБЖ, на нея присъства само един представител на
ръководството на БНР – програмният директор Мартин Минков и нито един член на
Управителния съвет. Още по-фрапиращо за мен беше пълното отсъствие на Обществения
съвет на БНР, който би трябвало да бъде посредник между общественото мнение и
ръководството на Радиото и, съответно, да проявява интерес към всяка публична
дискусия, свързана с тази медия. Но за проблемите, които лъснаха покрай казуса
с „Радио България“ ще пиша отделно.
Сред
участниците в разговора беше Иво Атанасов от СЕМ, журналисти, представители на академичната
общност.
Ще
завърша с благодарност към СБЖ и неговия председател Снежана Тодорова за
инициативата да се проведе такава дискусия. Това показва стремежа на
най-старата журналистическа организация в България да следи отблизо ставащото в
обществените медии и да бъде в подкрепа на колегите.
На снимката: Снежана Тодорова, председател на СБЖ, открива срещата-разговор за бъдещето на "Радио България", организирана по нейна инициатива
Прилагам
линк към публикация за срещата-разговор на сайта на СБЖ, както и към пълния й
аудиозапис на същия сайт. Междувременно прочетох, че ръководството на БНР представя обсъждането на 6 юли в СБЖ като своя инициатива, затова добавям още един линк:
Няма коментари:
Публикуване на коментар