На
днешната дата отново си спомних за предаването ми, посветено на обединена
Европа, което се излъчи за първи път по програма „Христо Ботев“ на БНР на 20
юли 1990 г. От близо три години, след като напуснах БНР, то вече не се излъчва и
сигурно изобщо не бих споделяла публично спомена си за тази годишнина, но имам
основание да го направя. Защото междувременно разбрах, че на немалко хора този
мой спомен няма да се стори като смешно въздишане по миналото. Оказва се, че
има слушатели, които още помнят моето европейско предаване. През годините то се
наричаше „Младежта среща Европа“, „Европейски проекти“, накрая – „Европа без
граници“, но се оказва, че то не е забравено. През последните месеци отново и
отново срещам непознати, които, щом разбират коя съм, ми казват, че това
предаване им липсва, слушали са го редовно, някои от тях са участвали
директно в ефир в отделни негови рубрики.
Ние,
радиожурналистите, все си мислим, че онова, което правим, отлита в ефира и се
изгубва в него. Оказва се, че не е така. Ако вършим работата си всеотдайно и с
много любов, както имах щастието да работя аз, слушателите ще ни запомнят. Удовлетворена
съм, че направеното от мен е оставило следа в паметта на немалко хора. Европейското
ми предаване се излъчваше близо 25 години. През това време съм получавала за
него награди: от Асоциацията „Журналисти за Европейски съюз,“, от Делегацията
на Европейската комисия, от програмата на ЕС „Леонардо да Винчи“ – т.е.
предаването беше отличавано извън БНР. И нито веднъж от самото БНР. А това беше
първото предаване за евроинтеграция в българския ефир! Напомням, че то прозвуча
за първи път на 20 юли 1990 г. И по времето, когато бях в Радиото обаче, а
както се убеждавам – и след това, аз получавам най-голямата награда: оценката
на слушателите.
Пиша
това не толкова за да се похваля, колкото за да вдъхна надежда на всички колеги
радиожурналисти: може началството да не забелязва творческите ви усилия, но
слушателите ще ги забележат!
На
тези мисли ме наведе днешната 27-годишнина от първото излъчване на европейското
ми предаване по програма „Христо Ботев“ на БНР.
Няма коментари:
Публикуване на коментар