вторник, 27 юни 2017 г.

Да не изместваме темата за Радио България!


И аз съм от хората, на които никак не се харесва изместването на темата от съдбата на Радио България към конфликта, предизвикан от членката на СЕМ Бетина Жотева, която сипе закани срещу журналистката Къдринка Къдринова. Покрай този неочаквано възникнал сюжет по време на заседанието на Комисията по културата и медиите в Народното събрание на 15 юни т.г., беше подминато важното послание от това заседание: всички изказали се народни представители, както и съветникът на министъра на външните работи Екатерина Захариева, подкрепиха запазването на Радио България. Дори се препоръчва то да се развива и разширява. Вместо да се наблегне на това, някои медии се фокусираха единствено върху случката със заплахите на Жотева срещу една многократно доказвала качествата си журналистка. Изчетох доста публикации и забелязвам, че тази случка се раздухва най-вече от онези, които подкрепят решението на генералния директор Александър Велев да закрие Радио България - той нарича своите действия преструктуриране, но реално унищожава една програма на БНР. Във въпросните публикации на подкрепящите Велев случката се определя като „кавга“ или „препирня“, с което се поставят под общ знаменател човекът, който обижда и заплашва, и този, който показва, че не приема подобно поведение. Къдринка Къдринова в нито един момент не е слизала нито на словесното, нито на поведенческото равнище на Бетина Жотева, а отстоява правата си на журналист, затова е напълно несправедливо нещата да се свеждат до разправия между две жени. Просто най-непредвидено лъсна истината какви хора има в състава на СЕМ. Преди години като говорителка в БНТ Жотева /тогава Чампоева/ не умееше да контролира дишането си и затормозяваше зрителите с неуместните си придихания, сега показва, че не умее да контролира и емоциите си.
Изведнъж обаче подкрепящите Велев заподозряха заговор срещу членката на СЕМ, защото е избрана в регулаторния орган от квотата на президента, но предишния, така че Жотева можело да „падне жертва“ на желанието на настоящия президент да „получи своя пай на влияние“. Да се ожалва като жертва човек, който се държи толкова безпардонно, е направо смешно, но когато нечии очи са заслепени от субективизъм, е възможно да се каже на черното бяло. Същият субективизъм може да подхвърля и намеци за недостатъчен професионализъм на нападнатата от Жотева журналистка, а всъщност самите намеци показват липса на професионализъм у този, който си служи с тях. Някой може да не харесва позициите на Къдринка Къдринова, но е примитивно да я подценява като журналист. А Жотева падна жертва на собствения си характер. И тук не става дума само за спонтанната й реакция да се нахвърли с лични обиди срещу човек, който й е задал неприятен за нея въпрос. В една публикация я определят като „непосредствена“, само че май по-скоро е посредствена. Проблемът е, че след като емоцията би трябвало да е преминала, Жотева нито за миг не помисли, че не е било редно да се държи така, напротив, дни наред публично сее заплахи, че ще съди до последно журналистката, която я е ядосала, а това говори за откровена отмъстителност. Не само в СЕМ, а на каквато и да е отговорна позиция не би трябвало да работят хора, готови да мъстят до дупка.
Та нека се върнем на Радио България. Него вече отдавна го нямало – тръбят подкрепящите Велев. Да, няма го във вида, в който беше до 2012 г., когато тогавашният генерален директор на БНР Валери Тодоров спря излъчванията в ефир на предаванията на чужди езици, освен на турски, и те преминаха изцяло в интернет. След „преструктурирането“, предприето наскоро от Велев, вече и в интернет ги няма, а можеше да ги има и да бъдат полезни, както обясниха в изказванията си депутатите от Комисията по културата и медиите.  
И се питам: какво от това, че толкова хора се изказаха в подкрепа на Радио България, когато човекът, от когото пряко зависи съдбата на тази програма, си е наумил друго? Който иска да направи нещо, търси начин, а който не иска да го направи – търси причини. Велев не иска го има Радио България и изнамира какви ли не причини, за да го премахне. То било изживяло времето си, защото по-рано служело за идеологическа пропаганда. Все едно да разрушиш водопровод с обяснението, че по него тече нечиста вода, вместо да направиш така, че самата вода да е добра и здравословна.

Колегите от Радио България неведнъж повториха, че години наред за програмата не се полагат грижи. Това стана очевидно и когато на въпроса на депутат защо е закрита Арабска редакция, Велев отговори: „Защото в нея беше останал само един човек.“ Как е било допуснато да остане само един човек в тази редакция, при положение, че имаме толкова специалисти по арабски език? Значи съвсем умишлено и систематично се е вървяло към обезлюдяване на програмата с цел тя накрая от само себе си да стане нежизнеспособна. Дано наистина да не е преминат пределният за оцеляването праг.

Тук прилагам линкове към публикации, свързани с темата:

Няма коментари:

Публикуване на коментар