Болка за Радио България

Значи наистина Радио България ще изчезне? Ще останат единствено редакциите на турски, английски и руски.

Помня как в началото на 90-те години един млад италианец, който беше дошъл в София на конференция, ми каза, че е научил за страната ни от предаванията на италиански език и отдавна му се е искало да дойде у нас…

Споменавам този факт само защото той лично ме е убедил колко полезно е да се излъчва информация за България на чужди езици.

По-късно Италианска редакция на Предавания за чужбина, както се наричаше тогава тази програма на БНР, беше закрита.

През 2012 г. преименуваната на Радио България програма премина от ефира в интернет, но все пак я имаше на 11 езика. От тях в края на миналата година отпадна арабският. Сега ще бъде само на 3 езика.

И никой от ръководството на БНР не е оспорил решението на генералния директор Александър Велев. Само че и да го е оспорил на някакви вътрешни обсъждания, Велев беше заложил тази идея още в концепцията, с която го избра Съветът за електронни медии. Тоест, той си изпълнява одобрените от СЕМ намерения. Значи отговорност трябва да се търси от СЕМ, че не постави под въпрос тази част от концепцията на Велев, още когато го избра да ръководи БНР за 3 години.

Разбра се, че СЕМ щял да обсъжда казуса с Радио България на заседанието си следващата седмица.

Междувременно от 1 юни Велев започна да привежда в изпълнение решението си за закриване на програмата. Доколкото познавам характера на настоящия генерален директор, той пипа с твърда ръка и нищо няма да го разколебае да направи каквото е решил, независимо от всякакви смислени аргументи, че не бива да го прави.

Струва ми се, че колегията на Радио България все още се надява фаталният удар да бъде избегнат.   

По природа съм оптимист, но, мислейки за Радио България, се чувствам точно така, както се почувствах преди два дни, когато една съседка доведе бригада секачи и те орязаха почти всички клони на джанките в двора. Съседката преценила, че така ще е по-добре. А аз харесвах клоните на тези джанки да достигат до прозореца ми, да ми помахват за поздрав. Сега, когато погледна през прозореца, виждам стърчащите обезглавени стволове и сивата сграда отсреща. Колко ли време ще мине, докато клоните израснат отново?

Колко ли време ще мине, за да се събере отново разтуреният от Велев многоезичен екип на Радио България, ако следващият генерален директор на БНР прозре, че е било огромна грешка да се разпилее такова богатство от журналисти, умеещи да разказват за България така, че тя да става близка на хората зад граница?