За честолюбието

Защо ли точно днес, на Сирни Заговезни, когато се иска и дава прошка, си спомних това стихотворение от младостта ми? Явно, защото в живота си открай време съм срещала хора, които не успявят да простят на някого заради изживяваната болка, а други - заради честолюбието си, в смисъл - когато някой е засегнал егото им, в което те са влюбени.

„Стъпчеш ли своята гордост,

друго какво ти остава?!”

Честолюбивите хора

тръгват по пътя направо.

И ги следим отдалече,

спрели в завоите криви,

ние, прозрелите вече,

бившите честолюбиви.

Гледаме тяхната храброст

с поуталожени сили

ние, позналите слабост,

някому нещо простили.

Като стоманено стреме

гложди ни стара омраза.

Всеки ли враг непременно

трябва да бъде наказан?

Не...зло да дреме под камък!

Бавно гневът ни затихва.

Скриваме злата си памет

като музейна реликва

и ни краси ореола

на опростена обида.

А през тревата набола

честолюбивите идат…

1981 г.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”