Откъс от романа "Искрено ваша" - Жасмина

В блога си досега съм споделила три откъса от романа "Искрено ваша", издание на "Персей" от 2016 г. Благодарна съм на Румен Леонидов, който преди време публикува и във "Факел" текст от него: Осмата книга на поетесата Гергина Дворецка е роман. 

Реших да споделя и част от главата "Колебанията на Жасмина".

"    "   "

Докато вървеше към трамвайната спирка, Жасмина се запита от кого точно очакваше писмо: от Фабрицио или от Мишел? От мъжа, когото обичаше тя или от този, който обичаше нея... Всъщност, обичаше ли я Мишел? Със сигурност я харесваше...

В последния момент успя да се качи на трамвая. Вътрешностите й плавно се повдигнаха нагоре – явно, бързането не й се отрази добре... При така оформящата се ситуация, едно писмо от Мишел май щеше да бъде за предпочитане... Загледа се през трамвайното стъкло... Защо беше решила, че ще й изпратят писмо, а няма да използват електронната поща? Сигурно защото самата тя, влизайки в интернет, се чувстваше пред очите на целия свят, затова подсъзнателно вярваше, че важните неща могат да се поверят само на белия лист. Не си правеше илюзия, че и тогава няма друг да ги прочете – някоя любопитна пощаджийка, например - но посланието върху лист хартия все пак си оставаше нещо по-интимно.

Погледна плика, който все още държеше в ръка. Ето, леля й беше избрала този старомоден начин да кани за премиерата на новата си книга...

Жасмина машинално пъхна поканата в джоба на дънките си и я сепна светкавичното предположение, че след време този жест ще я затруднява, защото дънките ще й отеснеят... Дали самата тя не трябваше да пише на Мишел? Само при мисълта за това се изпоти. Представи си го как отваря писмото й и чете, че е бременна... Не, в случая по-добрият вариант беше да му се обади по телефона, за да усети по гласа му как ще бъде възприета новината. Почувства, че е изпаднала в положението на десетки героини от филми и книги с подобен проблем - извънбрачна бременност! Как ще реагира Той?... Разбира се, имаше и друг изход, също познат от филмите и книгите: вместо да се пита как ще реагира Той, да слезне на следващата спирка и преди да отиде на работа, да се отбие в поликлиниката за изследване и определяне на дата за аборт... Но това можеше и да не стане точно днес. Върна се на варианта да съобщи на Мишел по телефона. Сигурно в стаята на брюкселския офис по същото време щеше да бъде и Фабрицио. Мишел щеше да бъде поразен от новината и веднага да сподели с колегата си какво е станало с Жасмина. Дали Фабрицио би изпитал болка при мисълта, че е забременяла от друг?...

Междувременно беше подминала спирката, на която трябваше да слезне, ако искаше да отиде до поликлиниката. Така или иначе, историята с бременността будеше основателни съмнения. Сутрешното гадене можеше да има най-различни причини.

Жасмина се почувства по-уверена в себе си и се запровира между пътниците, защото трамваят наближаваше до местоработата й.

3.

Във фондацията цареше предпразнична суетня – директорката Сия още от сутринта се беше заела с подготовката на рождения си ден. Бюрата бяха опразнени от разхвърляните по тях документи. Момичетата подреждаха дълги чинии с филе, салам и фино нарязана сланинка. Сия беше по тънка блуза без ръкави, размахваше пълните си ръце и сочеше кое къде да се сложи.

         - Донесе ли смядовската луканка? – провиква се от дъното на стаята шефката, когато видя Жасмина.

Съвсем беше забравила да купи луканка. Дори й стана противно, когато си я представи.

         - Тогава ще отидеш да я купиш сега! – нареди Сия, защото се досети, че вчерашната й заповед не е била изпълнена.

         - Не, няма да я купя – отговори Жасмина, свали пелерината си и я преметна върху стола пред най-близкото бюро.

         Сия застина. После големите й сини очи започнаха да мятат стрели с искрящи ледени връхчета:

         -Ти да не мислиш, че ще търпя да се държиш така! Ще те изхвърля от офиса!

         - Само ще ми направиш услуга – леко се поклони Жасмина. - Имам толкова много други възможности, но не ги използвам, защото съм се оставила на инерцията.  Изхвърли ме! Утре вече няма да ме видиш!

          Началничката стовари дебелия си юмрук върху едно плато с фино нарязана сланина, която мазно провисна по кожата на кутрето й.

- Ако кажеш, още сега си отивам! – присви очи Жасмина.

         Момичетата от офиса се притекоха на помощ. Постараха се да обърнат всичко на шега. Сия предпочете да приеме този обрат на нещата. Обърса със салфетка остатъците от сланина по ръката си, наля си чаша червено вино и театрално вдигна наздравица за себе си:

         - Пия за 35-тата си годишнина и за дъщерята, която ще родя след една година!

Момичетата се спогледаха, а Сия предизвикателно допълни:

         - От тази вечер с мъжа ми започваме да правим дъщерята!

         Сега вече момичетата от офиса сведоха погледи, защото не знаеха за кого от мъжете в живота си говори Сия. Всеки, с когото излезеше поне два пъти на среща, тя наричаше „мъжа ми”.

         - Ще го видите днес! – тържествено поясни началничката и допи чашата с виното до дъно.

          Жасмина излезе на балкона. Офисът на фондацията се помещаваше в малък апартамент в един средно отдалечен от центъра квартал на столицата. Наблизо минаваха трамвай и тролей. Шефката обясняваше, че не наема по-голям офис, защото идеята й е скоро да замине за чужбина и там да си яде парите. Междувременно кандидатстваха за субсидии по всички възможни програми на Европейския съюз, в които можеше да се включи и България. През четирите години, откакто Жасмина работеше тук,  успяха да спечелят финансиране само веднаж. Сия се луташе между проекти за ромите, за децата с увреждания, за сираците, за жените, претърпели насилие... Всеки път, когато откриеше, че е обявен конкурс по някоя европейска програма, тя идваше царствено в офиса, снасяше информацията за конкурса и обявяваше старта на подготовката. Екипът на фондацията се състоеше от четири човека – всичките жени, и всичките - подчинени на Сия. Дни наред пишеха, правеха справки как да разпределят проектобюджета, търсеха партньори. След напрегнати дни и нощи, след нервни началнически избухвания и заплахи, поредният проект се раждаше... и почти никога не успяваше да се класира.

Отначало Жасмина се увлече от идеята да работи със съмишленици за нещо полезно. Влагаше много енергия в усилията да бъде убедена Европейската комисия, че парите на данъкоплатците от ЕС ще се изразходват добре. Постепенно започна да разбира, че най-важното за един екип е кой го ръководи, а с шеф като Сия, всичко беше предварително обречено. През четирите години, прекарани във фондацията, единствената полза беше, че в търсенето на европейски партньори бяха попаднали на брюкселската асоциацията, в която работеше Фабрицио... Само че какво значение имаше романтичната й любов към Фабрицио, когато сега носеше детето на друг мъж. Тази мисъл я подразни и Жасмина нервно напусна балкона на офиса с прозаичната му гледка към трамвайната и автобусната спирка, за да се гмурне в атмосферата на Сийкиния рожден ден.

         - Ти просто не знаеш за какъв мъж става дума! – говореше Сия на едно от момичетата. – На такъв мъж бих позволила да се грижи за мен до края на дните ми! Такъв финяга! Такъв интелект! – тя дръпна надолу блузата си, за да се открие още повече деколтето й с мощния бюст, напиращ да избухне през тънкия плат.

         - Какво работи? – любезно питаха момичетата.

         - Журналист е! – небрежно запали цигара началничката и огледа като покорителка бюрата с разположените филета, салами и сланини по тях.  

         От дума на дума стана ясно, че празнуването на рождения ден беше определено за 10.30 часа сутринта, защото от 12 нататък журналистите са по-натоварени в редакциите си и остават там до много късно вечерта, докато „затворят броя”.

         - Ще празнуваме около час, но ще го помним години наред! – заяви Сия.

         Точно в 10.30 се чу позвъняване. Една от девойките припна към домофона, а началничката засия. Понктуалността на съдбоносния мъж беше поразителна.

-                     Долу ли сте? – закачливо попита една от съекипничките на Сия и задържа слушалката така, че всички в помещението да чуват как ще реагира очакваният гост .

-                     Долу сме! – също така закачливо отговори приятен женски глас, съпроводен от детско чуруликане.

-                     Имате грешка! – бързо реагира съекипничката, виждайки изопнатото лице на Сия.

-                     Нямаме грешка! – настояваше приятният женски глас. – Канени сме на рожден ден на Сия Цончева – детското чуруликане продължи да звучи като весел фон на театрална сценка.

Съекипничката озадачено се обърна към шефката. Явно нямаше грешка.

-                     Не ги пускай! – властно нареди Сия и тръгна между отрупаните с деликатеси бюра към другия край на стаята.

Звъненето обаче продължи.

В един момент лицето на началничката изрази колебание – може би все пак съдбовният мъж бе дошъл. Кимна царствено, за да подскаже, че може пак да бъде вдигната слушалката на домофона.

-                     Тук сме! Тук сме! – забавляваха се пред входа на кооперацията жената с приятния глас и детето, докато Сия напрегнато пушеше в един ъгъл на стаята.

Накрая Жасмина, която стоеше близо до домофона, просто протегна ръка и натисна копчето, с което отвори външния вход. Сия за пореден път тази сутрин започна да й хвърля ледени стрели с огромните си сини очи...

Отново се чу звън, но съвсем наблизо, пред самия офис. Никой не помръдна. Сия продължаваше да пуши и като че ли не отдаваше никакво значение на случващото се. Отвън ромолеше детско бърборене и гальовно майчинско мъмрене. Жасмина се отърси от всеобщото вцепенение и отвори вратата на офиса.

Бяха невероятно красива гледка, способна да разтопи и най-вкоравения сняг: една крехка жена, гушнала доста едро бузесто момченце.

         - Сийче, ние сме! – провикна се жената към другия край на стаята, където импозантно стоеше началничката – Стефан ми каза, че си ни поканила на рожден ден. Той обаче трябваше да отиде в редакцията още в 10 часа и затова дойдохме само ние с Ивчо.

         - Заповядайте! – най-после произнесе Сия.

         Екипът на фондацията, майката и детето се настаниха около бюрата и започнаха да опитват деликатесите от старателно подредените блюда. Началничката се окопити и отново вдигна тост за себе си и за бъдещата си дъщеря! Пийна от виното и напомни, че още тази вечер с мъжа й започват да правят дъщерята.

Майката, а след нея и момченцето, изръкопляскаха. Гостенката посъветва Сия да си остане колкото може по-дълго вкъщи, за да отглежда детето – действало много освежаващо!

-                     Дано да си намерила съпруг, като моя Стефан, толкова е грижовен! – разприказва се жената. - Ако знаеш с колко допълнителни ангажименти се товари, за да осигури повече пари за семейството ни! Той затова и не успя да дойде на рождения ти ден днес, но ми каза – идете поне вие с детето, да уважим Сийчето!.. Та той настоя да не се връщам бързо на работа след раждането. Казва: има време да се грижиш за чуждите деца - първо отгледай нашето!

-                     Аз съм учителка. – добави тя, защото осъзна, че всички са се умълчали и може би го отдаде на това, че недоумяват каква е професията й.

- Покажете им другите помещения! – нареди Сия.

Жасмина, която едва издържаше гледката на нарязаните колбаси и сланини, тръгна да развежда двамата непредвидени гости из банята и съседната малка стая, с които се изчерпваха останалите помещения на офиса. Жената любезно оглеждаше творческия безпорядък в тях. Междувременно Сия беше излязла в коридора на стълбището и припряно разговаряше по мобилния си телефон. Явно се стараеше да говори приглушено, но по едно време неволно извиси глас: „Ние с теб се обичаме, Стефе! Обичаме се!”

         Жасмина стреснато погледна към жената и детето, защото нямаше начин и те да не са чули този вопъл. Съпругата на журналиста Стефан разбиращо извърна очи встрани, а момченцето само се заслуша, но, естествено, не осъзна деликатността на ситуацията.

–                   Ама ти не знаеше ли, че той е женен? Може ли така подло да го скрие от теб! – коментираха  услужливо момичетата от офиса след празненството.

Сия само пушеше и изглежда преценяваше дали ще бъде по-авторитетно за нея да се представи като жертва на измама. Явно, нямаше да изглежда по-авторитетно.

-                     Знаех, че е женен! – каза тя натъртено. – Но скоро вече няма да бъде! Нали видяхте каква посредствена жена има. Познавам я още отпреди да се оженят. Може ли изобщо да става сравнение? – с привичен жест придърпа надолу блузата си, под която се замята мощният й бюст.

-                     И, моля ви се, взела да се хвали, че е учителка! – гневът на Сия се задаваше като далечен тътен, от който предметите в офиса вече вибрираха. - Чудя се как човек може да се хвали с такава професия!... А видяхте ли как непрекъснато парадираше с детето си! Такава простотия! Всички циганки раждат деца! С това взела да парадира! Да не говорим пък какво представляваше детето й! Ако моето е такова, хич нямаше да го показвам! Обаче сигурно се досещате каква външност ще има дъщерята, която ще родя аз!

Жасмина предпочете да не се обажда. Изпитваше симпатия към жената и детето. В един момент ги оприличи на леля си Ирена и нейния син, но отпреди много години.

4.

         Хубавото в тази история беше, че Сия изгуби желание да разпределя каквито и да било ангажименти в екипа и още към обед заяви, че за днес могат да си ходят. Всяка от колежките във фондацията имаше друга работа, с която да си осигурява прехраната. Само за Сия това беше основното дело на живота й, макар че, в общи линии, живееше изцяло на издръжка на родителите си. По това си приличаше с Жасмина, която основно разчиташе на  парите от хотелите на баща си в Банско, макар че правеше и писмени преводи от английски в една агенция.

         Днешната случка с женения журналист, когото Сия предвиждаше за свой мъж, и неговата съпруга учителка, върнаха Жасмина към мисълта за собственото й семейството, заради някои съвпадения: леля й Ирена също беше журналистка, а съпругата на чичо й Красимир, който живееше от години във Франция, беше учителка. Като че ли съдбата се стараеше да привлече вниманието й към тези нейни роднини, които не заемаха почти никакво място във всекидневието й.

         Припомни си и поканата за премиерата на Ирена. Разбира се, че щеше да отиде. Зададе си въпроса защо съпругата на журналиста Стефан и детето им, й напомниха за леля й и нейния син. Може би по-логично би било да ги оприличи на майка си и на брат си Сашо, които също много се обичаха. Само че жената тази сутрин изглеждаше съвсем обикновена и единствено присъствието на детето хвърляше отблясък върху лицето й и го правеше мило. Такава беше и леля й Ирена. Докато Мариола притежаваше истинска красота! Жасмина беше улавяла какви ли не състояния на майка си и за свое учудване, установяваше, че тя винаги е красива – дори когато изглеждаше уморена, човек би си казал: „Колко очарователна може да бъде умората!” Беше разглеждала общи снимки на майка си и леля си като малки. Откриваше много общи черти в лицата им и не успяваше да си обясни защо, при тези сходства, едната е привлекателна, а другата - не. Не се учудваше, че двете не се виждат често, макар да живееха в един и същ град и то недалече една от друга. Никоя жена не би издържала дълго ролята на по-некрасивата сестра. Ирена явно се беше възпротивила и Жасмина напълно я разбираше. От своя страна, Мариола беше играла друга неприятна роля – на по-необичаната сестра, защото, по всеобщо мнение, баба Маргарита винаги беше поставяла на първо място по-голямата си дъщеря. Жасмина разбираше и баба си – понякога неволно отдаваш предпочитание на един или друг човек и сърцето те тегли към него, дори и да чувстваш вина пред другите... Рано или късно обаче сестрите трябваше отново да се сближат, всяка  преглътнала някаква стара горчилка.

         Великодушно си припомни някои моменти, в които леля й изглеждаше някак одухотворена, озарена. Например, един изключително ранен спомен от времето, когато всички все още живееха заедно в апартамента на улица „Раковски”: Жасмина  играеше на домино върху килима в хола, била е около тригодишна, Ирена излетя сияеща от стаята си, усмихна се на племенничката, но вероятно дори не я забеляза, и изскочи навън. Дали някой я беше повикал? Някой, на когото леля й много държеше? Или друг случай от онова време: на сватбата си леля й наистина приличаше на принцеса. Гостите наоколо тихо коментираха за колко хубав мъж се омъжва Ирена, но вместо до него нейната обикновена външност още повече да избледнее, ставаше нещо невероятно – красотата на младоженеца се предаваше и на нея, тя също беше хубава! А по-късно, когато гушкаше гальовно бебето си... в неговото сияние от леля й също струеше светлина! Точно тази картина изникна от спомените на Жасмина днес при вида на жената и момченцето в офиса... В офиса, сред чиниите с нарязан салам и сланина... Вътрешностите й отново се преобърнаха. Пак й се догади... Значи нямаше да е само сутрин... Помисли си: „Как се накиснах!” Баба й Маргарита използваше този израз...

         Реши през днешния свободен следобед да се поразходи до центъра на града, към улица „Раковски”, да мине покрай стария им апартамент... Имаше нужда да се почувства като част от семейството си. Можеше дори да се обади на майка си, да й погостува за малко... Но едва ли щеше да го направи. Предпочиташе да мисли с топлота за Мариола отдалече, вместо да се дразни на всеки пет минути в непосредствена близост до нея.

Гергина Дворецка

Откъс от романа "Искрено ваша", издание на "Персей", 2016 г.