Оставаш с нас, Panie Julianie!

 

На снимката: отляво надясно Юлиан Божков, Владимир Дворецки, Гергина Дворецка на премиерата на книгата "Славянско танго" в Полския институт в София, 26 ноември 2009 г.

Преди дни без време си е отишъл талантливият преводач и любим преподавател по полски език Юлиан Божков. Наследил е огромната си любов към Полша от баща си, видният полонист Божко Божков, който имах щастието да бъде мой преподавател по езика в Полския институт в София през 2007-2009 г. Понякога пан Юлиан го заместваше. Спокоен, мъдър млад човек, с вроден такт на педагог.

Баща и син взаимно се допълваха като характери. Пан Божко – истински фойерверк от емоции, а пан Юлиан – по-въздържан, но също излъчващ сърдечност и топлота.

Тази снимка е направена след получаването на дипломите ни за завършен курс по полски език на 5 юни 2009 г. в Полския институт в София. Отдясно наляво: Александра Михалска, представител на института, Юлиан Божков, баща му Божко Божков и курсистите по полски Цветан Цонев, Камен Каменски, Гертина Дворецка.  

За големия му принос при популяризирането на полския език и полската култура в България Юлиан Божков беше удостоен с високото полско отличие Сребърен кръст за заслуги.

         Имам много скъп личен спомен с пан Юлиан: той присъства на премиерата на книгата ми "Славянско танго" на 26 ноември 2009 г. в Полския институт в София. Всъщност, ако не бяха двамата с баща му, никога нямаше да напиша тази книга, част от която е на полски. Тя е вдъхновена от участието ми в Летните семинари за чужденци във Варшавския университет през 2008 г. и в университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин през 2009 г., а там успях да отида, благодарение на отличната подготовка по езика, която получих – основно от пан Божко и отчасти от сина му.  

При представянето на „Славянско танго“ пан Юлиан седеше на първия ред и снимаше, а после се включи в четенето на откъс от книгата и с много настроение изпълни ролята на Полския език.

Дотолкова се вживя, че в края на четенето спонтанно ме прегърна, трогнат от любовта ми към този език, на който самият той беше посветил живота си.

Сега си припомням снимки оттогава и пан Юлиан оживява чрез тях.

Zostajesz z nami, Panie Julianie! В заглавието на публикацията неслучайно преводът на това изречение на български е редом с учтивото обръщение на полски – като почит към двата най-важни езика за пан Юлиан.  

На снимката от премиерата на „Славянско танго“ пан Юлиан е на преден план на първия ред. На нея има още две вече отлетели от нас светли души: проф. Вера Ганчева - до колоната вляво, и журналистката и писателка Мария Галишка-Владимирова - втората отдясно наляво на втория ред...