четвъртък, 14 октомври 2021 г.

Всяко зло за добро

 


В една дъждовна утрин в края на август, бързайки за работа,  Владимир Дворецки се беше подхлъзнал, паднал и си счупил рамото. Научих за това едва в късния следобед, когато той най-после беше отишъл да го прегледат в близката болница. Дотогава си беше изпълнявал добросъвестно редакторските ангажименти и едва когато болките станали прекалено силни, все пак решил да се консултира с лекар. Точно в този момент му звъннах по телефона – ние се чуваме по няколко пъти на ден, дори без повод – и разбрах, че току-що рентгеновата снимка е показала счупване на рамото. Притесних се много.

Мъжът ми се прибра бинтован, лявата му ръка беше обездвижена с превръзка. През следващите дни и седмици нямаше да може да върши нищо, което изисква да използва и двете си ръце. Несъмнено, лоша случка! Къде ли може в нея да се намери и нещо добро, както твърди народната мъдрост?

Обаче народът бил прав! И в най-голямата неприятност може да проблесне лъч радост. Така стана и при нас. Първо, защото при контролните прегледи се установяваше перфектно зарастване на костта – т.е. напакостил ни беше „по-малкият дявол“. Второ – дадоха на мъжа ми болнични с продължителен срок. В един момент се оказа, че сме непрекъснато заедно дни и седмици наред! Дадох си сметка, че това никога не ни се е случвало досега, макар че реално сме заедно от 39 години (от ранната есен на 1982 г.), от които – вече над 38 в законен брак.

Месец и половина постоянно един до друг! А след вчерашното сваляне на бинтовете – предстои още един месец за рехабилитация. Като си помисля, че отпуските ни никога не са били за повече от две седмици! От 7 години насам аз правя сайта на фондацията ни от къщи или от офиса ни и сама си определям работното време и почивките, но мъжът ми зависи от решението на началниците си кога е необходим в редакцията на вестника и за колко време може да отсъства - както вече споменах, никога повече от две седмици.

Та ето го доброто в този пренеприятен инцидент – да се радваш дълго-дълго на любимия човек до теб!

Разбира се, ако зависеше от мен, бих направила всичко, за да не бъде  мъжът ми постоянно до мен на тази цена. Но след като лошото вече е станало, започваш да откриваш как картината постепенно се прояснява, защото у теб се отключва цялата ти любов към човека до теб, стараеш се да му бъдеш в помощ за всичко и се трогваш от желанието му, дори в това трудно за него състояние, да ти спестява някои усилия... Боби също беше винаги нащрек от какво има нужда татко му, за да го изпълни.  

Дали затова народът е казал, че всяко зло е за добро? Защото перипетиите в живота изваждат от сърцето ни всички скрити запаси доброта?

Премеждието ни вече е в миналото. Остава да мине и периодът на възстановяване.

В нашето семейство сме големи фенове на оперетата и сигурно затова напоследък все си спомням един дует от „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов по либрето на Коста Райнов (думите в случая са важни): „Дето има труд и сили и любов владее/, там не трябва нищо друго – само да се пее!“

  Какво да ви кажа след отминалата ни беда? Пее ми се!


На снимката:  Владимир Дворецки след свалянето на бинта от ръката му


Няма коментари:

Публикуване на коментар