Тази година Голяма Задушница се падна на 26 февруари. Както винаги, с мъжа ми отидохме на Централните софийски гробища да почетем нашите починали близки. За да стигнем до тях, минаваме по алеята, край която са гробовете на Пейо Яворов и на съпругата му Лора. Този път една жена се беше привела край големия каменен кръст с името на Лора Каравелова и старателно бършеше нещо. Същевременно подхвърляше хапливи забележки към групичка от четирима човека, застанали пред гроба на Яворов. Помислих си как крамолите около драматичната семейна двойка продължават и след смъртта на двамата...
Стигнахме
до мястото, където почиват дядо ми, баба ми и майка ми (подреждам
ги в реда, по който си тръгнаха от този свят)
и си спомних какво ми беше разказвала баба навремето:
че до гроба на дядо е имало още един, в който са били положени техните три дъщерички,
починали като малки деца. Само че по време на бомбардировките
над София през Втората световна война бомба паднала върху гроба и го заличила.
Не
е чудно, че си спомних този епизод от семейната ни история точно на Голяма Задушница
2022 година. На 24 февруари президентът Путин разпореди да бъде нападната Украйна
и всички следим изтръпнали новините за обстрелите, на които са подложени
украински градове. Мина ми през ума, че тези обстрели всъщност са и върху
гробовете на войниците, извоювали мира през 1945 г., защото ставащото в момента
в Украйна хвърля сянка върху техния подвиг. Не е справедливо да бъде заличен
споменът за този подвиг, както бомба е изтрила напълно от земята гроба на трите
мамини сестрички, недоживели възрастта да станат мои лели? Най-вече не е
справедливо да загиват хора във войни!
Да мислим за живите и да не тревожим покоя на
мъртвите!
Снимката е на съпруга ми Владимир Дворецки: част от Централни софийски гробища, където са погребани френски воини, загинали или починали на наша земя през Първата световна война,
Няма коментари:
Публикуване на коментар