понеделник, 28 февруари 2022 г.

За почитта към мъртвите

     Тази година Голяма Задушница се падна на 26 февруари. Както винаги, с мъжа ми отидохме на Централните софийски гробища да почетем нашите починали близки. За да стигнем до тях, минаваме по алеята, край която са гробовете на Пейо Яворов и на съпругата му Лора. Този път една жена се беше привела край големия каменен кръст с името на Лора Каравелова и старателно бършеше нещо. Същевременно подхвърляше хапливи забележки към групичка от четирима човека, застанали пред гроба на Яворов. Помислих си как крамолите около драматичната семейна двойка продължават и след смъртта на двамата...  

Стигнахме до мястото, където почиват дядо ми, баба ми и майка ми (подреждам ги в реда, по който си тръгнаха от този свят) и си спомних какво ми беше разказвала баба навремето: че до гроба на дядо е имало още един, в който са били положени техните три дъщерички, починали като малки деца. Само че по време на бомбардировките над София през Втората световна война бомба паднала върху гроба и го заличила.

Не е чудно, че си спомних този епизод от семейната ни история точно на Голяма Задушница 2022 година. На 24 февруари президентът Путин разпореди да бъде нападната Украйна и всички следим изтръпнали новините за обстрелите, на които са подложени украински градове. Мина ми през ума, че тези обстрели всъщност са и върху гробовете на войниците, извоювали мира през 1945 г., защото ставащото в момента в Украйна хвърля сянка върху техния подвиг. Не е справедливо да бъде заличен споменът за този подвиг, както бомба е изтрила напълно от земята гроба на трите мамини сестрички, недоживели възрастта да станат мои лели? Най-вече не е справедливо да загиват хора във войни!

 Да мислим за живите и да не тревожим покоя на мъртвите!

Снимката е на съпруга ми Владимир Дворецки: част от Централни софийски гробища, където са погребани френски воини, загинали или починали на наша земя през Първата световна война,  

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар