Епизодичното ми участие във филма „Звезди“

         На 11 февруари 2022 г. вечерта в Дома на киното в София със съпруга ми Владимир Дворецки гледахме за пореден път филма "Звезди" по сценарий на Анжел Вагенщайн, режисьор е Конрад Волф, помощник режисьор - Рангел Вълчанов. В нашето семейство обичаме този филм не само защото е много хубав, а и защото като малко дете и аз съм се снимала в него! В съвсем епизодична роля, но се появявам на екрана.

"Звезди"  е бил показван в десетки страни и на всички международни кинофестивали, в които е участвал, е получавал отличия. Сред тях е Специалната награда на журито в Кан, 1959 г. През 1995 г. филмови историци и журналисти от Асоциацията на немските кинодейци избраха „Звезди“ за един от 100-те най-важни немски филма на всички времена, като го поставиха на трето място.

Както подчерта във видеопосланието си към зрителите преди прожекцията в Дома на киното на 11февруари сценаристът Анжел Вагенщайн, който тази есен ще навърши 100 години, това е първият филм в света по темата за Холокоста. Въпреки безспорните си качества и признанието, което получава зад граница, филмът първоначално е бил забранен в България и Израел! Там – защото в него има положителен герой германец, а у нас – защото, според тогавашния министър на културата, не се правела разлика между евреите от буржоазно и от бедно потекло – сподели с огорчение сценаристът на „Звезди“. Все пак много скоро в България забраната е отменена и филмът се появява в кината. Лично аз като дете съм го гледала поне два пъти, а в по-зряла възраст – още веднъж, по телевизията. Явно е било преди 10 ноември 1989 г., защото се разбра, че след тази дата вече не е показван на малкия екран.  

Действието се развива през 1943 г. Евреи от Беломорска Тракия, ескортирани от нацистки войници, пътуват към лагера на смъртта Аушвиц и спират в малък български град. Там се намира подофицерът от германската армия Валтер (Юрген Фрорип), Той не е войник по призвание, има по-чувствителна душа и неусетно се влюбва в младата еврейка Рут (Саша Крушарска). Дори организира бягството й със съдействието на участници в българската съпротива, но опитът да я спаси се проваля.

Във филма аз съм малко еврейско момиченце от групата, която пътува в товарен вагон към Аушвиц и отсяда за малко в Банско. Участвам в сцената, когато немски офицер строява всички евреи и ги кара да изхвърлят шишенцата с хинин, с които са били снабдени тайно от българи със съдействието на главния герой Валтер. Била съм само на 4 години при снимането на филма, но и досега помня ясно тази сцена: как седя на земята, хората край мен хвърлят стъклени шишенца, а немският офицер ги тъпче с ботушите си. Аз не разбирам какво се случва, поглеждам към офицера и му се усмихвам. Дори примигвам чаровно - една неосъзната бъдеща кокетка, на която предстои да отиде в газовата камера. Този кадър е на снимка по-долу - скрийншотът е направен от видеозапис на филма във Vbox7.

Появявам се и на друго място във филма, но в гръб: момиченцето, което притичва покрай главната героиня, Рут, а тя се привежда над него и го погалва по косата. Помня как направиха поне 3 дубъла на тази кратка сцена и изпълнителката на главната роля, Саша Крушарска, все се навеждаше над мен и ми докосваше косата. Тогава се чудех защо толкова пъти трябва да го правим.

Ако бях станала актриса (като дете мечтаех да играя в Сатиричния театър и да стана втората Стоянка Мутафова), сигурно щях да впиша в автобиографията си епизодичното си участие в "Звезди", но в CV-то на една журналистка такива детайли няма защо да се споменават. Сега обаче реших да припомня за този епизод от детството си и споделям, освен скрийншота с мен във филма, няколко снимки от Банско, където с майка ми бяхме настанени за известно време, заедно с други участници в масовката. Нямам представа колко дни сме прекарали там – твърде отдавна беше. Дори не съм обърнала внимание, че е било през август 1958 г., научих го впоследствие от немската Уикипедия. 

Горната ми снимка е направена в Банско по времето, когато съм участвала епизодично във филма "Звезди".

Живеехме в училището – дълга едноетажна постройка, която се появява и във филма. Аз очевидно съм играла бедно, а не буржоазно еврейче, защото ми бяха дали една рокличка с огромна кръпка отпред. С нея съм на снимките, които други статисти са направили за спомен.

На тази снимка ме е прегърнала една кака от другите статистки. Майка ми е вляво, със забрадката.

Снимките не са съвсем ясни - такава е била техниката на любителя фотограф, който ни е снимал - затова ще поясня, че това на рокличката ми не е цветенце, а звездата на Давид, която са били длъжни да носят всички евреи тогава.

На горната снимка майка ми е на първия ред, четвъртата атляво надясно, а аз съм в скута й с протегнати напред крака.

Сега се вглеждам и в къщите зад нас – същите като във филма. Банско през 1958 г.! Действието в „Звезди“ се развива 15 години по-рано, през октомври 1943 г., но разстоянието във времето не е толкова голямо, не е било нужно да се правят специални декори. 

Как попаднахме там? Навремето във вестниците понякога се появяваха обяви, че се набират статисти за участие в български филм. Майка ми беше влюбена в киното от дете и една възможност да се включи по някакъв начин в кинопродукция очевидно й е допаднала. Взе и мен, защото за „Звезди“ се търсеха и деца.

Впрочем, там участват в по-малки или по-големи роли Стефан Пейчев, Георги Наумов, Иван Кондов, Елена Хранова, Григор Вачков, Ицко Финци, Лео Конфорти, Юрий Яковлев... Тъжно е, че може би младите зрители не са и чували за някои от изброените актьори, а навремето повечето от тях бяха истински звезди на българското кино и театър. Трябва да кажа, че на снимачната площадка не съм ги срещала. Аз си бях с мама и другите участници в масовката.

Както вече споменах, филмът се снимаше в Банско, но и в София. Например, сцената, в която главната героиня ме погалва по косата, беше заснета в софийска сграда. Имам чувството, че беше в сграда на ул. „Граф Игнатиев“, недалече от площад „Славейков“, макар че на точността на детските спомени не може много да се разчита. Много ясно обаче си спомням как във въпросното голямо помещение с група деца пеехме: „Алфа, бега, гама делта, епсилон, зита, ита, тита, йота, капа, ламда, ми, ни кси!“ Тази песен звучи във филма. Тогава не съм знаела, че пеем началото на гръцката азбука. Пеехме едно и също отново и отново. Особено ми харесваше мелодията, когато стигахме до „зита, ита, тита, йота, капа, ламда“, защото тогава извисявахме гласчета нагоре, за да завършим тържествено: „ми, ни, кси“!

Едва по-късно осъзнах, че така и не сме стигнали до края на азбуката. Може би това подсказва, че малките филмови герои не са успели да научат повече в краткия си живот, защото скоро са загинали в Аушвиц. 

Ако имате възможност, непременно гледайте „Звезди“ на голям екран, но може да го намерите и във Vbox7. Ще се възхитите не само от играта на актьорите, но и от самия сценарий и диалозите, от майсторската работа на режисьора и оператора.

Филмът, за съжаление, е много актуален в настоящия момент, когато Русия води война в Украйна. Достатъчно е да спомена песента, който звучи, докато вървят финалните надписи: „Гори, братя, гори! Градът ни, братя, гори!... Гневът расте на площада,/ обгръща пазара,/ обхваща площада./ Градът ни роден гори! Езиците огнени/ ний да гасим,/ щом трябва с кръвта си дори! Във нас е надеждата./ Нека спасим/ градеца ни който гори!“

Авторът на песента, Мордехай Гебиртиг – еврейски композитор и поет, я е написал по повод погрома над евреите в полското градче Пшитик през 1936 г. Самият той загива през 1942 г. в Краковското гето.

Сложна е историята на Европа... За съжаление, трагичните моменти в нея постоянно се повтарят.