неделя, 1 май 2022 г.

Прекрасен май

 

В първия ден на май споделям едно стихотворение, което съм писала на 16-годишна възраст, но съвсем неочаквано изникна от паметта ми:

Прекрасен май! По стръмното на склона

едно момче към мене се затичва.

Под белите акациеви клони

аз го очаквам. Знам, че го обичам.

 

Не зная името му, но познавам

очите светли, тъмните къдрици,

които пролетният дъх развява

като криле на зажаднели птици.

 

И въпреки че чакам цяла вечност,

аз все тъй вярвам, че се приближава.

Прекрасен май, то още е далече!

Защо така безумно се надявам?

Писала съм това стихотворение, когато в ранната си младост съм очаквала да срещна голямата любов. Кой да ми каже тогава, че голямата ми любов ще дойде при мен в по-късна младост, но ще бъдем заедно ето, вече 39 години!

Вместо белите акациеви клони, които съм описала в стихотворение си, използвам за илюстрация цветовете на една разцъфнала ябълка, които моят любим Владимир Дворецки засне през тази пролет.  

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар