Снощи
по телевизията излъчиха филм за Джеймс Бонд. Общо взето ми беше скучен, но
дълго време се насилвах да го гледам с мисълта, че преди десетилетия това беше
забраненият плод, до който нямахме достъп – разкошът на обстановката,
демонтрацията на богатство и сила, супер-героят, враг на тогавашната
социалистическа система... всичко ми изглеждаше някак самохвално, като че ли
авторите на филма излъчваха посланието: „Вижте как хубаво си живеем ние – докато вие тънете в сивото си ежедневие в очакване на комунизма.” Светът, представен на
екрана, беше напълно различен от този, в който живеех, докато се е снимала
поредицата за Джеймс Бонд. Но сега ми беше скучно да следя действието на екрана
- струваше ми се наивно, бутафорно, като че ли виждах пред себе си нахакан
простак, който много държи да покаже на другите, че ги превъзхожда.
Докато гледах как главният герой се втурва с автомобила си
към морето, в един момент си помислих за моя баща, чието детство и юношество са
преминали в Бургас. Представих си го – едно момче в лодка, пресичаща вълните
сред милиарди водни пръски. Едно обикновено момче от бедно многодетно
семейство, повярвало в комунистическия мираж и непожалило младостта си, за да
се бори за него. Баща ми олицетворяваше хората, излъгани в надеждата си за
по-справедлив обществен строй. Напереният, самоуверен Джеймс Бонд като че ли
казваше на моя баща: „Кой си ти? Един български дрипльо, наивник и загубеняк!”
А в същото време на мен ми се стори, че
виждам за миг на екрана не старомодния вече супермен от миналия век, а татко, в
лодката, стрелнала се сред вълните, в която си го представих преди малко, загледан
някъде в далечината. Едно обикновено момче, което обаче също се е чувствало
силно и непобедимо, но с вярата си в нещо, неизмеримо с пари... После момчето е
порастнало, родила му се е дъщеря. Знам, че е искал син, но веднага е приел с
радост моята поява на бял свят. Преди
това е срещнал майка ми, оженили са се без любов – просто и двамата решили, че
вече им е дошла „сляпата неделя”...
От екрана на
телевизора колата на Джеймс Бонд изплуваше бавно от дълбините на морето, тъй
като междувременно се беше превърнала в подводница. След броени мигове този
многофункционален автомобил щеше да акостира на многолюден, нищо неподозиращ
плаж. Точно тогава ми се стори, че измежду плажуващите се надигна моята майка и
се развика, ръкомахаше, сочеше паникьосано към водата. Както винаги, тя се тревожеше да не би дъщеря й да бъде застрашена...
Виждах я каквато беше като млада, трепереща за своето момиченце. Майка ми и
баща ми...Той, порещ вълните с устремен напред поглед, и тя, винаги готова да
изпадне в паника заради мен... Моите родители...
Повече не можах да издържа измислиците за Джеймс Бонд и изключих телевизора...
5.11.2006 г.
Гергина Дворецка
от романа в разкази "Откриването на Дагоберта", Военно издателство, 2012 г.
