В
началото на годината, покрай обсъжданията за първия епизод на сериала „Мамник“,
споделих във Фейсбук какво коментираме отдавна вкъщи: че авторът на книгата
нашумя напоследък, но има и друг писател с името Васил Попов (1930-1980). За
него в Гугъл може да прочетете само ако напишете годината на раждане и на
смъртта му, иначе ще ви излезе само авторът на фентъзи. А Васил Попов-първи
беше много добър писател. Емблематична е книгата му „Времето на героя“,
нетрадиционна за тогавашната соцлитература. Очевидно е забравен днес, но чак
пък толкова може ли да бъде забравен! Новият Васил Попов явно не подозира за
съществуването му, но той е млад, роден е 10 години след кончината на известния
си някога съименник. Нямаше ли обаче кой да му каже, че преди него има друг
български писател със същото име? Помня как навремето поетът Георги Борисов,
който ми е съученик от Френската гимназия, се подписваше под ученическите си
стихотворение с фамилията си Богданов. Обаче по онова време имаше друг автор с
име Георги Богданов и се наложи Жоро да се подписва с бащиното си име -
Борисов. За съжаление, Георги Богданов почина още през 1987 г., но когато се
изпише името му в търсачката, излизат публикации за него, а за Васил
Попов-първи трябва да се дава допълнителна информация, за да го издириш.
Забелязах, че и други представители на по-старото поколение, от което сме с Владимир Дворецки, се вълнуват от този казус.
Това
написах във Фейсбук на 9 януари т.г., завършвайки: Не е ли възможно новият
Васил Попов поне да добави буква от бащиното си име в следващите издания на
книгите си? Иначе се стига до заличаване на един починал писател от
литературната ни история.
През
последните дни темата за съвпадението на имената отново нашумя, защото по нея остро
се изказа в публичното пространство поетът Стефан Цанев, наричайки използването
на името Васил Попов от по-младия писател „интелектуално мародерство“. Лично аз
намирам тази квалификация за крайно негативна и неприемлива, макар да съм
съгласна с Цанев, че за самия млад автор е по-добре името му по нещо да се
различава от предходния. Реакциите на това изказване са диаметрално противоположни.
Едни го подкрепят, други го отхвърлят с обвинението, че става дума за злоба и
завист и поддържат решението на автора да се подписва, както той си иска.
Намесих
се в една такава дискусия във Фейсбук и се обърнах директно към младия Васил
Попов:
„С удоволствие прочетох романа ви „Мамник“,
въпреки че не съм фен на фентъзи, и ви поздравявам за него. Оттук нататък ще
търся и другите ви книги. Най-искрено се радвам на успехите ви и пожелавам в
бъдеще да са още по-големи! Аз обаче също съм от хората, които мислят, че би
било добре да сложите поне една буква от бащиното си име, когато подписвате
книгите си, защото наистина става объркване с вашия талантлив, вече покоен
съименник (1930-1980). Искам да ви уверя, че не само злоба и завист
са причината някой да иска от вас това. Едва ли Стефан Цанев ви завижда, но и
той споделя публично същото мнение. Ако в една библиотека или книжарница
поставят едни до други книгите и на двамата Васил Попов, по-незапознатите
читатели може да се объркат кой от вас кой е.“
После припомних случая с моя съученик от
Френската гимназия, известният днес поет Георги Борисов, който отначало
публикуваше свои стихове в училищния ни вестник и в средношколския печат като
Георги Богданов, каквито му бяха малкото и фамилно име по паспорт, но беше
посъветван да се подписва по друг начин заради съвпадение на имената с друг
писател. Така нашият Жоро започна да използва бащиното си име Борисов и днес
никой не го бърка с другия Георги Богданов.
Добавих: „Вие навлязохте изключително успешно в
литературата и не е нужно да правите подобна радикална промяна, но мисля, че
добавянето на буквата от бащиното ви име няма по никакъв начин да навреди на
славата, която вече имате. Разбира се, ваше право е да решавате. Исках само да
знаете, че има и напълно добронамерени към вас хора, които споделяме това
мнение. С най-добри чувства!“.
Младият Васил Попов отговори на този мой коментар
с много уважителен тон. Подчерта, че за него е важно да пише, а не с какво име
се представя пред читателите, и че е обмислял варианта да се подписва Васил Р.
Попов.
Други участници във виртуалната дискусия обаче
настояваха, че той трябва да се подписва, както си иска.
В обсъжданията по темата си каза думата и
Кеворк Кеворкян в публикация, в която нарече по-стария Васил Попов „Онзи“, а
младия „Този“. Като цяло не разбрах той за какво пледира, защото в разговор с „Този“
Васил Попов се изказал по следния начин: „Казах му да остави на мира буквата
"р", а да вземе и да напише една книга за задочното запознаване на двамата
Василовци. Да се поблъска над книгите на "Онзи", да види какво го е терзаело
- и да сравни терзанията му със своите, да види кое е общото между двамата . Тук
"Този" вметна, че книгата "Корените" на "Онзи" направо
го е поразила.“ Край на цитата от Кеворкян.
Не знам дали „Този“ ще се вслуша в подобен
съвет, но май много взеха да стават даващите съвети. Оттук нататък ще стават още повече, защото младият Васил Попов е все по-популярен. Някои гадаят, че,
ако бил жив, „Онзи“ щял великодушно да махне с ръка, че друг печели популярност
с неговото име. Дълбоко се съмнявам в това. Всеки автор мечтае да бъде
уникален. Едва ли „Онзи“ би бил във възторг, че когато се изписва името му в
Гугъл, се появяват само публикации на неговия млад съименник, все едно, че „Онзи“
никога не го е имало.
Ще цитирам финала на написаното от Кеворкян по
темата: „Ох, как ми се иска да видя физиономиите на гавазите на Забравата, ако отнякъде
се появи "Онзи" Васил!“
Доста заканително изглежда! А се знае, че „Онзи“
е бил кибритлия.
Впрочем, името Васил Попов е доста
разпространено в литературните ни среди. Спомням си за хуморист Васил Попов от в. „Стършел“.
Оказа
се, че има и друг писател Васил Попов, който през 2007 г. е издал книгата „Пуешки
истории в яхткуба“ с името Васил Н. Попов. Добавил е първата буква от презимето
си, за да не го бъркат с други съименници.
Да
си спомним и още примери от различно време като Петко Ю. Тодоров, днешният талантлив
писател Тодор П. Тодоров.
Нека
не забравяме, че има и немалко автори, които публикуват под псевдоним, който
сам са си избрали, нищо, че по документи името им е друго. Въпрос на личен
избор е.
Ако все пак нашият съвременник Васил Попов и в бъдеще продължи да се подписва само с малкото име и фамилията си по
лични документи, това е негов проблем. И ще бъде дълготраен проблем, защото все повече хора
коментират съвпадението на имената и това със сигурност ще създава на дискомфорт
на младия автор на бестселъри.
Мисля
си какво би било, ако още от самото начало на неговата литературна кариера
някой му беше подсказал, че въпросното съвпадение няма да мине незабелязано и
може да породи брожения. Не бих се учудила, ако тогава той беше решил да се подписва
като Васил Руменов. Друг писател с такова име няма. Но моментът вече е
изпуснат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар