На днешния 1 юни си припомням едно мое стихотворение отпреди години, когато синът ми Боби още беше малко дете.
Доплувах ли? Брегът не се ли рони?
Почти не вярвах, че ще стигна
суша...
Сега под свежи папрати и клони
в семейно-топлото гнездо се
сгушвам.
Единствено в минути преброени
излизам от закътаната пазва
и спомени, като стада елени,
насън с копита остри ме
прегазват...
Усещам дъх на прегоряла шума,
горчат ми болки, минали отдавна,
а под копитото избликва дума
и с утрото полека избледнява...
Така безмълвна, всичко надживяла,
в просъница очаквам да се съмне...
Душата ми почива, оздравяла –
до малкото креватче на сина ми.
1986 г.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Сняг и нежност”
– избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”
Няма коментари:
Публикуване на коментар