Едно стихотворение, което прочетох преди малко във Фейсбук,
ми напомни като настроение нещо, което съм писала отдавна. Това е вечната тема –
когато искаш да се откъснеш от ежедневието, които те угнетява, а ти липсва
решителност да го направиш. Важно е обаче накрая да събереш смелост и... да се
качиш на своя влак. Аз го направих и съм щастлива!
МЕЖДИННА ГАРА
Хубаво ми е в дома ти –
глътка чай, минута сън...
Ти не знаеш колко пъти
съм излизала навън,
колко пъти, изтерзана,
от съдбата чакам знак
и наум ти се заканвам,
че ще дойде моят влак,
че по моята посока
нови гари предстоят,
нова обич...нова болка,
нов безсмислен кръстопът,
нов застой неподозиран,
счупен смях и вятър луд...
И в дома ти се прибирам,
омагьосана от студ.
И макар да си повтарям –
както ми напомняш ти,
че една междинна гара
няма да ме приюти,
все така недоумявам
как при теб оставам пак.
А умишлено забравен,
отминава моят влак.
1981 г.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г.,
изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения,
2007г., „Издателско ателие Аб”
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване