Ще ме полъхне хладина от дворчето
през тънкото напукано стъкло...
Ще сложи мама старите ковьорчета -
да стане всичко, както е било...
И баба ми по пътища неведоми
ще влезе в стаята като преди.
И ще проплаче в пелени детето ми,
което не успя да се роди...
И свила се като сърце на птичка,
Земята ще запее реквием
за хората, които ме обичаха,
и няма да са никога при мен.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Сняг и нежност” – избрани стихотворения,
2007г., „Издателско ателие Аб”
Няма коментари:
Публикуване на коментар