Дали ще
разкрия с едно заклинание
сега, когато
вече я няма,
тази сплав от
обич и притежание,
с която ме
обгръщаше мама?...
Днес трудно я
виждам, през безброй въпросителни –
все нещо
очакваща, на живота сърдита...
Аз бях
дъщерята на мечтите й,
която така и
не стигна зенита.
Днес аз не
зная какво я изгаряше,
когато често
пред нея избухвах...
Много се
дразнех, когато повтаряше,
че ме е
изграждала тухла по тухла.
Аз исках да
бъда свое творение –
готова за
спор, не от всички приета...
Предпочитах да
ида на заколение,
но не да я
слушам какво ме съветва,
избирах посоки
по свое желание
и тънех във
своята собствена драма...
А днес ми
липсва едно заклинание,
за да разбера
каква беше мама.
Гергина Дворецка
от излязлата преди дни от печат
нова стихосбирка
„Балада за птицата Феникс”
Няма коментари:
Публикуване на коментар