Традиционните ремонти в БНР и др.прилики

      

           Четох един материал за предстоящи ремонти на сградите на БНР и закупуване на нова техника. Бих казала – нищо ново! Откакто генерален директор на медията беше Александър Велев, все на ремонти ни върви. Особено потискаща, по моя лична преценка, беше ремонтната дейност на Поля Станчева. По време на двата й мандата не съм запомнила да сме посрещали Коледа без ремонт: вместо да се настройваш за предстоящите празници, трябва да прескачаш разхвърляни строителни материали по коридорите... Тогава все се намираше някой да обясни полугласно: Ами имало останали някакви пари и трябвало да се усвоят до края на годината, та затова... Да не говорим за озадачаващата придобивка пак от Полястанчево време – параклисчето в двора на старата сграда. И за него полугласно обясняваха, че е издигнато с някакви останали пари или май било подарък, ама всъщнот май било по някакъв проект - все такива логични обяснения...

         Доколко ремонтите на предишните генерални директори могат да се нарекат „подобрения”, съм склонна да споря. След като бяха ремонтирани студиата за излъчване на пр. „Хр.Ботев” по Валеритодорово време, в момента звукорежисьорите и в най-големите горещини не смеят да пускат климатика в кабината, защото той е разположен така, че студената струя ги удря право в гърба...  и тем подобни незначителни подробности, но създаващи ежедневен дискомфорт. В по-сериозни анализи около ремонтите в момента не ми се навлиза...

         Всеки нов генерален директор предприема и закупуване на нова техника. Още помня едни минидискове, които ни раздадоха по времето на Поля Станчева, за да записваме с тях интервюта и репортажи, а всъщност, те бяха предназначени за слушане на музика и се оказаха изключително неудобни за работа, така че бързо излязоха от употреба.  А за „Олимпусите”, които получихме по времето на Валери Тодоров, се говореше, че били закупени на неизгодна за БНР цена. Не знам дали е вярно, може и да са само слухове, но слуховете се оказват меродавни, защото в медията ни винаги е липсвала прозрачност.

         Е, и Радослав Янкулов, на свой ред, предприемал мащабни ремонти на сградния фонд и щял да инвестира в нова техника. Явно има една линия на поведение, която всеки новоназначен за генерален директор на БНР възприема като задължителна: да подхване поредните ремонти и да закупи нова техника, както и да запази утвърждаваното десетилетия наред статукво работещите в БНР да се разделят на „елит” и „простосмъртни” – кой е „елитът” и кои „простосмъртните” ще споделя много скоро.          
Лично аз намирам доста прилики между господата Валери Тодоров и Радослав Янкулов в начина, по който изпълняват ролята на генерален директор. И двамата разобличиха публично предшественика си за нецелесъобразности в работата му. Разликата е само,  че докато В.Тодоров разобличаваше Поля Станчева без конкретни факти, а с изрази от сорта „да не си отворям устата”, то Р. Янкулов представи цифри, брой договори, сключени от В.Тодоров в последния момент, преди да напусне отговорния си пост и т.н..

         Още една прилика: и двамата обичат да говорят пред голяма аудитория и то да говорят продължително, както се казва „напоително”, без да се замислят, че времето в БНР е ценно за повечето колеги. Помислих си за тази прилика, докато слушах в края на май в Първо студио годишния отчет на Радослав Янкулов, който продължи 2 (два) часа! Два часа артистичен монолог, нещо като моноспектакъл. И при предшественика му имаше такива случаи. Разликата е, че В.Тодоров говореше много гладко, а Р.Янкулов създаваше впечатлението, че в момента импровизира – правеше артистични паузи в търсене на подходящата дума, понякога се подсмихваше, променяше височината на гласа... Като цяло, явно и двамата доста харесват себе си.

         Има и още прилики, и още важни теми, свързани с БНР, но за днес – толкова.