Вече
четвърти ден не мога да мисля за друго освен за атентатите в редакцията на „Шалри
Ебдо” и събитията, които последваха, но едва сега имам сили да пиша за това. В
първия момент, когато на 7 януари гледах видеозаписа с двамата облечени в черно
маскирани хора, стрелящи по улицата и изчезващи с автомобил, си помислих колко е
абсурдно да отидеш, облечен като герой от екшън, за да избиваш хора, които мирно обсъждат професионалните си задачи за деня. Беше неадекватно и подло! Каквато и кауза да
защитава някой, няма право да смесва оръжията, да стреля с истински куршуми
срещу онези, които използват единствено куршумите на смеха, няма феър плей в
това. Явно, че убийците не държаха ни най-малко да има феър плей, те
демонстрираха сила, те държаха да предизвикат страх.
Какво можеше да се случи? Този атентат
и последвалите още 5 убийства, докато самите убийците на свой ред не бяха обезвредени,
можеха да бъдат началото на реална война между мюсюлмани и хора, неизповядващи
исляма. Но не стана така! Слава богу, не стана така! Гласовете „Je suis Charlie” „Аз съм Шарли” бяха милиони по цял свят
и стават все повече. Не може да подминем и възласите „Аз не съм Шарли” в самата
Франция и не само там, но те не са толкова многобройни. Споделям коментара на
Корин Голдбергер от изданието „Мари Клер” в откритото й писмо до онези, които
заявяват “Je ne suis pas Charlie”: „Как не разбирате, че чрез
Шарли искаха да убият не само свободата на изразяване на онези, които не мислят
като вас, а и вашата свобода. Спомнете си, че винаги ще сте недостатъчно вярващ
в очите на някой, който е по-религиозен, по-радикален, по-фанатичен от вас!”
Много
проблеми изплуваха покрай станалото в Париж на 7 януари. Защо младежи, родени и
израстнали във Франция не са я почувствали като своя родина и са възприели
идеи, враждебни на изконните френски ценности? Този проблем чух да се обсъжда в
някои френски студиа през изминалите четири дни. Но много французи мюсюлмани застанаха
срещу варварството и написаха: „Не в мое име!”
У нас пък имаше саркастични забележки,
че разни нашенски шушумиги се определяли като Шарли. И аз не вярвам в
искреността на всички, които заявяват: „Аз съм Шарли”, но защо да изключваме
възможността станалото във Франция да събуди у някой твърде предпазлив човек
гражданска смелост. Важното е, че не
избухна реална война! Битката, разбира се, продължава, но да се надяваме – като
битка на идеите и мненията, без реални жертви.
Днес в Париж ще има републикански поход
на солидарността. Часове преди това хората вече се събираха на площада на
Републиката. Там се виждат и лозунги Je suis Charlie, flic, juif, като почит и съпричастност не само с
журналистите, но и с полицаите и евреите, загинали през изминалите четири дни. Ние, които не приемаме хора да
умират заради възгледите си, със сърцата си също ще бъдем площада на Републиката в Париж. С цялото си
сърце с Шарли Ебдо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар