Днес
БНР навършва 80 г. Почти половината от тях, по-точно 39, са част от живота ми.
Голямо щастие е винаги да си работил нещо, което харесваш. То е като да се
ожениш по любов. В брака по любов има и
трудни моменти. През тези 39 г. съм попадала и на хора, които са се опитвали да
ми вгорчат живота, но в крайна сметка не са успявали, защото с радиото ме свързва
голяма любов и тя е взаимна! На празник човек обикновено си спомня предимно
хубавото. Споделям един от моите щастливи радиомоменти - тази снимка, направена
в студиото на програма „Христо Ботев” през 1992 г. по време на европейското ми
предаване, което през близо 25-годишното си съществуване се наричаше „Младежта среща Европа”, по-късно - „Европейски
проекти”, а накрая „Европа без граници”. Тук разглеждам снимки от участници във
второто издание на конкурса, организиран от Италианското радио и телевизия,RAI, на тема „Европа без граници”. Младежи до 26 г.
можеха да изразят в есе, рисунка или снимка представата си за бъдеща обединена
Европа. По онова време такива конкурси бяха нещо съвсем ново за България, а наши
млади сънародници се включиха в тях през 1991 и 1992 г. чрез европейското предаване
на БНР.
Обичам тази снимка и защото тя е на
корицата на стихосбирката ми „Шарени думи”, издадена през 1996 г.. В нея събрах
стихотворенията, които бях писала специално за авторските си предавания „Шарена
Гага” – те се излъчваха всяка седмица от 1993 до 1997 г. по времето, когато
предаванията на Младежка редакция по пр.
„Хр.Ботев” се наричаха „Радио Гага”. Това пък е друг щастлив период от живота
ми в радиото, защото в „цветните” си предавания съчетавах журналистиката и
поезията...
Споделям тези мои спомени, защото те са
част от историята на БНР, както и всички спомени на работилите и работещите в
него, за които радиото е и лично преживяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар