Стиховете ми

Кой днес такива стихове харесва?

Те нито гукат, ни за чалга стават.

На шумни тържества не ги калесват,

суетните очи ги подминават.

Не са брутално нелицеприятни,

като чаровни дръзки хулигани,

не са и пейзажно деликатни

или усукани, като лиани...

За изброените дотука – слава!

А кой в момента се интересува

как някой в думите е оцелявал

и как стихът му го е излекувал?

Днес музата ми май че е излишна.

Да кажа ли на стиховете сбогом?

Но аз все тъй упорствам и ги пиша,

защото явно без това не мога.

Гергина Дворецка

29.01.2015 г.