Какво става в БНР?

Естествено, след едноседмичната ми почивка в Италия, предпочетох да разкажа първо за нея, а не да коментирам някои злободневни теми. Винаги обаче следя с интерес кои са най-четените постинги в блога ми и откривам, че в последно време много се чете текст, който писах в първите месеци от управлението на Радко Янкулов – “БНР – връщане назад?“ от 25.09.2013 г. Щом хората се връщат към него, явно намират аналогии със ставащото в момента в БНР. Препрочитам какво съм писала преди близо 3 г. и наистина откривам прилики: "пенсионират се хора, навършили пенсионна възраст, а други, отдавна надхвърлили тази възраст, си остават на работните места – вероятно заради някакъв техен принос, известен на шефовете ни."

Каква е ситуацията днес? Наскоро беше пенсионирана Лили Маринкова - намирам това за напълно нормално, след като е навършила съответната възраст. Затова пък остава на поста си директорът на пр. "Хр.Ботев" Стефан Димитров, който е роден през 1949 г. и от години е за пенсия. Това говори за двойни стандарти и безпринципност. Вече съм писала в блога си, че Ст.Димитров може и да е добър композитор, но е абсолютен фигурант като директор на пр. „Хр.Ботев“. Четири години съм работила под негово ръководство и знам, че той зае директорския си пост без никаква представа какво ще прави на него. Така си остана до моето напускане през есента на 2014 г., не вярвам да е станал по-заинтересован към програмата за образование и култура през изминалата над година и половина. Така че той не само не е полезен за тази програмата, а е предпоставка за нейния застой. Явно на доста хора така е по-удобно, затова го оставят да вегетира и да трупа стаж и проценти за по-висока пенсия.  

Другата прилика с постинга ми от 25.09.2013 г е, че Антон Митов, за когото става дума в онзи мой текст, и при Велев успя да се загнезди на шефско местенце, този път като отговорник за "Златния фонд". Янкулов го беше назначил за директор на 3 дирекции, така че Ал.Велев леко го е понижил, но все пак го е оставил в БНР. Индивидът Митов изобщо не заслужава човек да се занимава с него, но той остава някакъв фактор в обществената медия, затова ще напомня, че неговото началничество нерядко е свързано със закриването на звеното, което той ръководи: през 1997 г. беше главен редактор на Младежка редакция при пр. „Хр.Ботев“ и активно съдейства тя да бъде закрита. По-късно беше на някакъв шефски пост в Радио Нет, което също бързо беше закрито. Слава богу, не успя за закрие 3-те дирекции, които ръководеше по времето на Янкулов, но дали пък няма да ликвидира „Златния фонд“? Като познавам личностните характеристики на А.Митов, най-малко на него може да бъде поверена звуковата памет на БНР. Определено нещата никак не вървят на добре при Ал.Велев.

Единственото, което намирам за логично в действията на новия стар генерален директор, е, че е поискал оставките на продуцентите в пр. „Хоризонт“. Само че трябваше да ги поиска и на продуцентите от другите програми. Това е естествен процес. Защо голяма част от висшия ешелон на ръководството в БНР се променя при всеки нов ген.директор, а някакъв среден ешелон началници ще са вечни? Всеки шеф, дори на най-ниско равнище, трябва винаги да има готовност да докаже, че заслужава мястото си. Бях го записала в концепциите, с които кандидатствах за генерален директор на БНР през 2010 и 2013 г.  

А иначе, чувам, че се готвели капитални ремонти в Радиото. Никак не съм се съмнявала! И Велев, и Поля Станчева, и Валерко Тодоров не спряха да ремонтират сградите, да закупуват нова техника, която нерядко не вършеше работа. Излишно е да пояснявам защо се правят подобни неща.

Накрая споделям за пореден път радостта си, че вече не работя в БНР. Няма обаче да престана да се интересувам какво става там.

Остава въпросът отпреди 3 г.: БНР- връщане назад?