БНР - връщане назад?

Все по-интересни неща стават в БНР. Наскоро бях писала, че изглежда  през следващите три години ни предстои „бег на месте”. Днес обаче ми се струва, че съм била твърде голям оптимист, предвиждайки застой. Фактите показват, че най-вероятно в БНР предстои връщане назад. Защо мисля така? През тази седмица в медията ни се появи отново Антон Митов – назначен е за директор на Радио България. Познавам Антон Митов добре, защото преди трийсетина години дойде в Младежка редакция, в която работех и аз. Ползваше се с пълната подкрепа на тогавашната ни главна редакторка Роксандра Апостолова. По-късно самият той в даден момент оглави редакцията ни... а през лятото на 1997 г. съдейства да бъде закрита. Така някогашната Младежка редакция в програма „Хр.Ботев”, която имаше немалко успехи през годините, благодарение на своя главен редактор Антон Митов престана да съществува. По-късно беше създадена отново, но както се казва, тръгна от нулата. Дано това не се стори лоша поличба на колегите от Радио България, чийто директор отскоро е въпросният човек. Нямам представа как се отнася Антон Митов с приятелите си – може и да е голям симпатяга. Аз знам какво правеше, когато ми беше началник. Никак не обичаше журналистите в екипа му да го засенчват с нещо и използваше позицията си на шеф, за да ги елиминира като конкуренция. Как го правеше? Най-вече чрез злословене и подклаждане на слухове зад гърба им. Лично аз съм си патила от този негов началнически подход, макар че по отношение на мен минаваше и в директни словесни атаки. Доста по-късно разбрах, че се е хвалел в компания: „Кажа й нещо на Гергина и тя после няколко дни не може да дойде на себе си!” Какво ли удоволствие е това да уязвиш публично някого и после дни наред да се наслаждаваш как той се измъчва от думите ти...

         Та, да е жив и здрав новият директор на Радио България! За мен той не е интересна тема, но му отделих малко повече внимание, защото поканата към него в ръководния екип на БНР е изключително показателна. Къде съм тръгнала аз с моите идеи, че съвременният ръководител трябва да умее да цени творческите постижения на хората от екипа си, че трябва да им съдейства да направят най-доброто, на което са способни!... Колко ли наивна изглеждам на някои „истински” началници! Вече ми е съвсем ясно защо нито новият ни генерален директор, нито новият програмен директор Иво Тодоров ме повикаха на разговор по концепцията ми за развитието на БНР, която им предоставих. А ще напомня, че на тазгодишния конкурс за шеф на БНР се класирах сред петимата най-добре представилите се кандидати и повечето членове на СЕМ оцениха идеите ми за бъдещето на БНР като съвременна авангардна медия...

         И какво ли значение имат конкретните ми предложения за програма „Хр.Ботев”, за да стане тя още по-привлекателна за слушателите територия на културата и знанието! Явно идеите и професионалната биография на човека все така не са от голямо значение в БНР. Има други критерии, които предопределят професионалното развитие при нас, но те не се заявяват публично.

         Междувременно в медията ни с пълна сила продължават кадровите промени: пенсионират се хора, навършили пенсионна възраст, а други, отдавна надхвърлили тази възраст, си остават на работните места – вероятно заради някакъв техен принос, известен на шефовете ни. Чу се, че един вече пенсиониран юрисконсулт е бил повикан отново, за да осъществи структурна реформа. Но дали е наистина така, никъде не е обявено публично.

         Във всеки случай, за пореден път споделям мнението си, че е крайно време открито да се говори за ставащото в БНР – за кадровата и за програмната политика на медията, която се издържа основно от парите на данъкоплатеца. Лично аз ще продължа да го правя.  

         Предстои да пиша още и за ролята на СЕМ.