Песен на дявола

През последните дни бях заета предимно с проблемите на БНР... Но предстоят празници, а по празници обикновено се връщам към стиховете си. Сега споделям стихотворение, което написах преди години по повод мое радиопредаване в Младежка редакция на програма „Хр.Ботев”.  

ПЕСЕН НА ДЯВОЛА

Ти не ме ли позна?

В мойта тъмна страна

няма знаци за дясно и ляво.

Аз от време оно

ги събирам в едно.

Аз съм просто самият Дявол.

Питаш би ли могло

в мен доброто със зло

да се слеят в съдружие здраво.

Приеми ме така!

Протегни ми ръка!

Аз съм просто самият Дявол.

Аз съм близо до теб,

с вид на мъж и дете,

и не ти се усмихвам лукаво.

Ще се влюбиш във мен,

ще те гледам смирен.

Ала аз съм самият Дявол.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Шарени думи”, изд. „Литавра” 1996 г.,

включено и в „Сняг и нежност”–избрани стихотворения, 2007г., „Изд. ателие Аб”