Превод на стихотворение от Марина Цветаева за котарака й

 

Сестри Цветаеви в град Феодосия, 1914 г. Марина е с котарак на рамото. Някои допускат, че точно той се появява в стихотворението на поетесата "Под плюшеното одеяло...":

"Кой бе ловец и кой преследван?

Как всичко се обърка пак!

Загадъчно преде и гледа

сив котарак."

След като преведох това нейно стихотворение (Превод на "Под плюшеното одеяло..." от Марина Цветаева), попаднах на статия, в която беше изказано предположението, че котанът от снимката се е промъкнал и в стихотворението. Снимката по-горе е от въпросната публикация. (Кот Марины Цветаевой). В нея открих и стихотворение на поетесата, посветено на нейния котарак, и с голяма радост го преведох:

"   "   " 

Навънка кучета подскачат

и бродят злите сили.

Спи, малкото ми котараче,

Котанчо мили!

 

Свий на оранжево кълбо

предящото си тяло,

Спи, мое котенце добро,

рижаво-бяло!

 

От козинката ти лъхти

на вълна и на зима.

Каква утеха си ми ти,

къделя фина!

Муцунката ти във възторг

с целувки ще покрия!

Дано да те опази Бог

и  вси светии!

Превод: Гергина Дворецка

 При превода доста се колебах върху третия куплет. Имам и втори вариант за него:

Ухае твоят мек кожух

на вълна и на зима,

в къделята на твоя пух

утеха имам.

Ето и оригинала на Марина Цветаева:

"  "  "

Собаки спущены с цепи
И бродят злые силы.
Спи, милый маленький мой, спи,
Котенок милый!

Свернись в оранжевый клубок
Мурлыкающим телом,
Спи, мой кошачий голубок,
Мой рыжий с белым!

Ты пахнешь шерстью и зимой,
Ты — вся моя утеха,
Переливающийся мой
Комочек меха.

 

Я к мордочке прильнула вплоть.
О, бачки золотые! —
Да сохранит тебя Господь
И все святые!

19 марта 1914 г."

Превод на "Под плюшеното одеяло..." от Марина Цветаева

 

                                  Марина Цветаева, 1911 г. Снимка: Максимилиан Волошин

Още едно стихотворение на Марина, на което не устоях, и го преведох!

"     "    "

Под плюшеното одеяло

си спомням вчерашния сън.

Победно ли съм засияла

или не съм?

Премислям всичко аз отново,

душата в болките гребе.

Неназованото със слово

любов ли бе?

 

Кой бе ловец и кой преследван?

Как всичко се обърка пак!

Загадъчно преде и гледа

сив котарак.

 

И в тази битка между воли

чия ръка държа стръвта?

Сърцето – Вашето ли, моето ли,

в галоп туптя?

 

Все питам се - какво се случи?

Какво копнея ден след ден?

Дали стрелата Вас улучи

или пък мен?

Превод: Гергина Дворецка

И оригиналът на Марина Цветаева:

" " "

Под лаской плюшевого пледа

Вчерашний вызываю сон.

Что это было? — Чья победа? —

Кто побежден?

 

Все передумываю снова,

Всем перемучиваюсь вновь.

В том, для чего не знаю слова,

Была ль любовь?

Кто был охотник? — Кто — добыча?

Все дьявольски-наоборот!

Что понял, длительно мурлыча,

Сибирский кот?

 

В том поединке своеволий

Кто, в чьей руке был только мяч?

Чье сердце — Ваше ли, мое ли

Летело вскачь?

 

И все-таки — что ж это было?

Чего так хочется и жаль?

Так и не знаю: победила ль?

Побеждена ль?

 

23 октября 1914

Превод на стихотворението "Крилатата" от Марина Цветаева

                                                               Марина Цветаева

Напоследък до мен долитат като красиви пеперуди чуждестранни стихове, които ме запленяват, искам да ги уловя и да ги покажа на повече хора, но така, че да не опада нежният цветен прашец по крилцата им. Преводът на стихове е наистина тънка работа! 

Днес преведох стихотворението на Марина Цветаева „Крилатата“:

За теб превърна се в легло

ръката ми – едно крило.

Че съм наистина крилата

разбра, събрате по тъга.

Но как ще укротиш сега

ти нежността ми необятна!

Доволен, че те приютих,

крилото ми целуваш ти.

А вятър свещите гаси,

разклаща пъстрите палатки,

крилото ми ще отлети

с тоз вятър, идващ от ръката ти.

Е, отдъхни! Не се хаби!

Жени крилати не люби!

Превод: Гергина Дворецка

Имам и друга версия на първите две стиха, тя е по-точен превод на оригинала:

Покрих ръката ти с крило

и много крехко то било.

А ето и оригинала Марина Цветаева

Крылатка

И другу на руку легло

Крылатки тонкое крыло.

Что я поистине крылата,

Ты понял, спутник по беде!

Но, ах, не справиться тебе

С моею нежностью проклятой!

И, благодарный за тепло,

Целуешь тонкое крыло.

А ветер гасит огоньки

И треплет пёстрые палатки,

А ветер от твоей руки

Отводит крылышко крылатки…

И дышит: душу не губи!

Крылатых женщин не люби!

21 сентября 1916

 

 

Преводи на стихове от Николай Гумильов, Анна Ахматова, Осип Манделщам

                                                   Николай Гумильов и Анна Ахматова

Наскоро в интернет попаднах на акростиха на Николай Гумильов (1886-1921), написан за съпругата му Анна Ахматова (1889-1966). Веднага ми дойде вдъхновението да го преведа. Предизвикателството е, че трябва да се спазва акростихът. По-долу съм добавила оригинала на руски, както и прекрасния превод на Бойко Ламбовски на същото стихотворение.

Ангел легна в края на небето

Наклонил глава над стръмни бездни

Новият свят беше син, беззвезден.

Адът се таеше безответно.

Алената кръв роди смирение,

Хладните от страх ръце трептяха.

Може би тълпите пак съзряха

Ангелското свято отражение.

Тесен е светът! Ала в мечтите

Обич и тъга са в единение.

В полумрака ангелът разчита

Азбука за свойте откровения.

Превод: Гергина Дворецка

Следва оригиналът на Николай Гумильов

Ангел лёг у края небосклона.

Наклонившись, удивлялся безднам.

Новый мир был синим и беззвездным.

Ад молчал, не слышалось ни стона.

Алой крови робкое биение,

Хрупких рук испуг и содроганье.

Миру снов досталось в обладанье

Ангела святое отраженье.

Тесно в мире! Пусть живет, мечтая

О любви, о грусти и о тени,

В сумраке предвечном открывая

Азбуку своих же откровений.

А това е преводът на Бойко Ламбовски, който много харесвам:

Ангел се надвеси от небето.

Наклони към бездната главата.

Но светът бе мрачен, докъдето

адът беше обладал земята.

Алената кръв шуртеше долу.

Хрускаха невинни хорски кости.

Може би затуй като парола

ангелският взор дойде на гости.

Тясно е в света! Да поживее

облачният гост, да помечтае —

в сумрака на вечните идеи

азбуката своя да узнае!

След като преведох акростиха на Николай Гумильов за съпругата му Анна Ахматова, се зачетох в публикации за тяхната любов и открих това нейно стихотворение, което, според някои, е посветено на него. Не съм съвсем сигурна, но ето преводът, който направих:

След 23 години

Аз гася ритуалните свещи,

свърши мойта вълшебна вечер –

врагове, самозванци, предтечи,

и, уви, прокурорски речи,

отминават – оставаш ти.

Потанцувал на смъртния праг,

Зад дъжда, зад вихрушка и сняг,

Ти стоиш на безсмъртния бряг

И гласът ти през мрака лети.

Мойто име зовеш непрестанно

И повтаряш, повтаряш... „Анна!“

С мен отново говориш –„Ти“

Превод: Гергина Дворецка

И оригиналът на Анна Ахматова

Через 23 года

Я гашу те заветные свечи,

Мой окончен волшебный вечер, -

Палачи, самозванцы, предтечи

И, увы, прокурорские речи,

Все уходит - мне снишься ты.

Доплясавший свое пред ковчегом,

За дождем, за ветром, за снегом

Тень твоя над бессмертным брегом,

Голос твой из недр темноты.

И по имени - как неустанно

Вслух зовешь меня снова... "Анна!"

Говоришь мне, как прежде, - "Ты".

13 мая 1963. Комарово

Според съпруга ми Владимир Дворецки, стихотворението на Ахматова не е писано за Гумильов, който е разстрелян през 1921 г., а за Осип Манделщам (р. 1891 г.), кйто е починал в лагер в края на 1938 г. Манделщам се е възхищавал от Ахматова, посветил й е поне две стихотворения. Преведох едно от тях:

На Анна Ахматова

На черен ангел сред снега

ти днес за миг ми заприлича.

Как бих могъл да отрека,

че ти си толкова различна.

Като белязана от Бог,

с таланти надарена свише,

подхожда ти в църковна ниша

да предизвикваш свят възторг..

Ако духът на любовта

със земната любов се слее,

то нека пламъкът в кръвта

по бузите не се разлее

и мраморна студенина

да очертае като статуя

изяществото на плътта ти,

но с бузи без руменина.

Превод: Гергина Дворецка

И оригиналът на Осип Манделщам:

Анне Ахматовой

Как черный ангел на снегу,

Ты показалась мне сегодня,

И утаить я не могу,

Есть на тебе печать Господня.

Такая странная печать -

Как бы дарованная свыше

- Что, кажется, в церковной нише

Тебе назначено стоять.

Пускай нездешняя любовь

С любовью здешней будут слиты,

Пускай бушующая кровь

Не перейдет в твои ланиты

И пышный мрамор оттенит

Всю призрачность твоих лохмотий,

Всю наготу нежнейшей плоти,

Но не краснеющих ланит.

1 споделяне

Харесване

Коментар

Споделяне