Равносметката ми за 2023 г.

 

С Владимир Дворецки в атмосферата на Националния музикален театър "Стефан Македонски" през антракта на "Една нощ във Венеция" от Йохан Щраус-син, постановка на проф. Свeтозар Донев (1933-2021). С нея на 21 октомври т.г. беше отбелязана 90-годишнината от рождението му.

Отминава една година, в която светът не стана по-добро място за живеене. Освен продължаващата война в Украйна избухна и друга след зверското нападение на групировката Хамас срещу Израел на 7 октомври. В една война се дават невинни жертви и от двете страни, но никога не трябва да се забравя кой я е предизвикал, кой е агресорът. Как се чувства нашето семейство, което има близки в Израел, а същевременно имаме и много приятели араби, с които взаимно се уважаваме и ценим, е трудно да се опише. Като всеки нормален човек бих искала да настъпи мир, но не е ясно кога ще стане това.

В личен и професионален план през годината свършихме немалко работа. През 2023-та беше отбелязана 30–годишнината от приемането а България за пълноправен член в Международната организация на Франкофонията. Нашата фондация „Европа и светът“, която още от самото си създаване преди 9 години работи в подкрепа на Франкофонията, организира на 15 май в галерия „Мисията“ поетичния рецитал „Франкофонски музи“ в партньорство с Министерството на външните работи, Държавния културен институт и посолството на Кралство Мароко в България. Участваха поетите франкофони Аксиния Михайлова, Димана Иванова, Бойко Ламбовски и моя милост. Присъстваха тогавашният министър на външните работи, посланици на франкофонски страни,  представители на франкофонски организации. После отразихме рецитала с няколко публикации на сайта на фондацията ни www.evropaworld.eu - (Дейности на фондацията)

Другото събитие, което организирахме, беше вечерта в памет на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), преводач на английски на Ботев, Багряна и други български автори, която се състоя на 22 юни т. г., отново в галерия „Мисията“ и със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи (Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд) 

Владимир Дворецки имаше шанса да установи личен контакт по електронната поща с Кевин Айърланд, докато той още беше жив. Кевин, който е бил женен за българката Дона Маринова, му изпрати от Нова Зеландия мемоарната си книга „Назад-напред“, в която той разказва за двете си пребивавания в страната ни – от 1959 до 1961 г. и през 1969 г. Владо преведе книгата от английски и предстои фондацията ни да я издаде през първата половина на 2024 г., след като подписахме договор с наследницата на авторските права на Кевин Айърланд, проф. Джанет Уилсън от Нортхамптънския университет във Великобритания.

През лятото нашата фондация беше медиен партньор на Международния младежки фестивал на изкуствата „Музите“ в Созопол и на Джаз фестивала „Д-р Емил Илиев“ в Боровец.  

През октомври с Владимир Дворецки бяхме акредитирани на великолепния кинофестивал „Синелибри“, а през декември проследихме литературните срещи на Коледния панаир на книгата и протичащия паралелно с него Софийски международен литературен фестивал в НДК. С изключително интересни чуждестранни писатели се запознахме тогава.

При обявяването на годишните награди на Съюза на българските журналисти екипът ни беше поканен да връчи наградата, с която тази година беше отличен сайтът на БНР. СБЖ ни удостои с тази чест, тъй като през 2016 г. като главен редактор на evropaworld.eu получих „Златно перо“ в същата категория.

И през тази година с голямо удоволствие се отдадохме на любимото ни изкуство – оперетата. За нас винаги е празник за душата да присъстваме на спектаклите на Музикалния театър, а после да споделяме впечатленията си от тях. Не пропуснахме и Вагнеровия фестивал в Операта.  

Ще се върна обаче в сферата на литературата. Не мога да не отбележа събитието на годината – Международната награда Букър за „Времеубежище“ на Георги Господинов и преводачката му на английски Анджела Родел. Тази награда буквално раздели литературната ни общност: едни се радваха за успеха на българската книга, а други възнегодуваха, че книгата те не успели да я прочетат докрая, не им харесвала, не заслужавала отличието.

Аз и най-близките ми хора бяхме от онези, които искрено се зарадваха на Международния Букър за български автор. Дай Боже всекиму, който се е посветил изцяло на литературното поприще, както Георги Господинов, да изживее подобен триумф! И да кажа на онези, които реагираха с ярост по повод наградата му – каквито и литературни аргументи да привеждате, реакцията ви винаги ще бъде тълкувана като професионална завист. Говоря за нападките срещу Господинов. Иначе всеки има право на своя литературен вкус и съм убедена, че на някои хора книгата „Времеубежище“ не е допаднала, но така е с всяка художествена творба – едни я харесват, други не. Международният успех обаче показва, че авторът е успял да докосне читатели от различни части на света. Да не омаловажаваме успеха му!

В личен план аз изживях моето лично авторско удовлетворение, когато на своя голям концерт в зала 1 на НДК на 10 юни любимата ми певица Тони Димитрова ни покани с мъжа ми като свои специални гости и изпя песента „Понякога“ по мой текст, след което обяви името ми пред многохилядната публика в залата и ми благодари за хубавото ми стихотворение. Описала съм това в отделна публикация в блога си. (Стихотворението ми, което ме срещна с Тони Димитрова)

Творческо удовлетворение ми донесе и поканата да участваме с Владимир Дворецки в сборника „Университетът на бъдещето“ по повод 135-годишнината на Софийския университет "Св. Климет Охридски", заедно с други изявени негови възпитаници през годините. 

Отговаряйки на въпросите от анкетата в този сборник, се върнах в младостта си и се почувствах щастлива, че тя е свързана с това най-старо и престижно висше учебно заведение в България.

Впрочем, оставам свързана с него и до днес, защото с годините Софийския университет все повече се превръща не само в научно, а и в културно средище - място за конференции, литературни събития и изложби, които представлават интерес за мен като журналистка.

Равносметката ми стана доста дълга и само мимоходом ще спомена за неприятностите, които преживях през тази година. Част от тях са свързани с участието ми в Управителния съвет на едно сдружение с нестопанска цел, развиващо културно-просветна дейност - Българо-финландското дружество за приятелство (БФДП). Няма да навлизам в подробности. Ще кажа само, че като човек с двама родители юристи, съм възпитана да се придържам към закона и не приемам някой, избран за председател на подобно сдружение, да забрави, че мандатът му отдавна е изтекъл и според Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а и според устава ни, трябва да бъде свикано общо събрание за избор на нов председател. Е, във връзка с желанието ми да бъде свикано такова събрание, си навлякох изключително много главоболия от страна на председателя, който не иска да се раздели с този пост, и негови поддръжници в дружеството. В даден момент си казах, че не си заслужава да хабя нерви заради този казус. С мъжа ми ще продължим да работим за популяризирането на финландската култура чрез публикации на сайта ни.

Другото подобно дружество, в което членувам, е Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ), което през т.г. С мъжа ми сме сред съучредителите му и бяхме щастливи тази година да участваме в отпразнуването на неговата 20-годишнина.     

В графата „неприятности“, за съжаление, не мога да подмина проблемите, които имам със съседи коткомразци, които държат да се чувстваме виновни с мъжа ми заради това, че полагаме грижи за бездомните котета в квартала.  

Изпращам 2023 г. с благодарност, че всички радостни и трудни моменти през нея, бяха споделени с най-обичните ми хора – Боби и Владо, моето малко, но сплотено семейство.

Пожелаваме на всички здраве, любов и един мирен свят! Гледаме с надежда напред!  

Стихотворението ми, което ме срещна с Тони Димитрова

 

Тони Димитрова изпълнява песента "Понякога", зала 1 на НДК, 10 юни 2023 г.

Грандиозен и вълнуващ беше дългоочакваният концерт на прекрасната Тони Димитрова и Симфоничния оркестър с диригент Левон Манукян в Зала 1 на НДК на 10 юни! Едно от културните събития на годината! Тони не само притежава вълшебен глас и артистичност, но е и изключително сърдечен човек. Естествена, непринудена, напълно чуждо на главозамайването, от което се разболяват някои, постигнали голяма слава! Затова толкова я обича публиката и толкова нейни колеги от музикалните среди уважиха концерта й. Сред тях бяха Йорданка Христова, Мими Иванова и Развигор Попов, Хайгашод Агасян, композиторът Ефтим Чакъров, поетът бард Иван Ненков и много, много други. Със съпруга ми Владимир Дворецки бяхме щастливи да сме сред специалните й гости. Тя дълбоко ме трогна, изпълнявайки песента "Понякога" по мое стихотворение и по музика на Стефан Маринов! Тони беше включила в концерта си и свои съвместни изпълнения с трио "Дежа вю", Силвия Кацарова, Дани Милев, Мария Мутафчиева, Стефан Илчев, Вeселин Маринов, братя Аргирови, Милица и Ева от "Тоника", Драгомир Драганов. Бисовете бяха много, а Тони изглеждаше неуморна, всеотдайна докрай! Същия успех пожъна и на следващите концерти от лятното си турне из страната, което проследихме чрез публикациите в интернет!

Тони Димитрова на концерта си в зала 1 на НДК на 10 юни 2023 г.

         Отдавна ми се иска да разкажа как едно мое стихотворение ме срещна с харизматичната певица.

Не съм запомнила датата, но трябва да е било през 1996 г. На домашния ми телефон ми се обади Стефан Диомов. Очевидно беше научил номера ми от колеги в Българското национално радио, където работех. Помоли ме да дам съгласието си по стихотворението ми „Понякога е обич“ да бъде направена песен, която ще изпее младата певица Тони Димитрова. Веднага отговорих, че съм съгласна. Не познавах Тони Димитрова, но ми стана приятно, че една млада певица ще изпее песен по това мое стихотворение, на което много държах. То дори даде заглавието на първата ми стихосбирка, излязла в сборника „Петима млади поети“ на издателство „Народна младеж“ през 1978 г. Стефан Диомов обаче продължи да ми обяснява, че певицата е много млада, сега започва професионалния си път... Докато постепенно разбрах, че той ми подсказва да предоставя стихотворението си безплатно. По онова време вече беше масова практиката авторът на текст за песен да получава пари, когато го дава на композитора и певеца, а отделно след това да получава проценти от авторските си права при изпълнение.

Аз винаги съм писала текстове за песни безплатно – и за братовчед ми Асен Гаргов, и за Лили Иванова, когато работеха заедно, и за популярната навремето група LZ и т.н. Не съм имала амбицията да се изявявам на това поприще, но ако някой певец или композитор харесаше мое стихотворение, публикувано в литературните издания, приемах да се направи песен по него. При необходимост нанасях и някои поправки, за да се съобразя с особеностите на музикалната фраза. Така че за мен беше напълно естествено да уверя Стефан Диомов, че няма да искам хонорар, за да стане на песен стихотворението ми „Понякога е обич“.

Повече нито Диомов, нито някой от екипа, създал песента „Понякога“, не ме е търсил. Когато я чух за първи път, много ми хареса, но веднага забелязах, че са направени промени в стихотворението ми заради мелодията. Не ме бяха питали дали съм съгласна, но, в крайна сметка, песента беше станала хубава. 

Някъде в края на 90-те моя колежка от университета ми каза, че дъщеря й си е купила първия диск на Тони Димитрова, която й била любима певица. Направило й силно впечатление, че в албума има песен по мой текст – „Понякога“! На часа си купих диска „Ах, морето“. За първи път слушах една след друга няколко песни, изпълнени от Тони Димитрова, и първото, което изникна в мислите ми, беше „магичен глас“!

В даден период от време „Понякога“ звучеше често по радиото, а покрай това водещите обявяваха името ми като автор на текста. Веднъж музикална редакторка от програма „Хоризонт“ ми разказа следната случка. Докато излъчвали за пореден път песента „Понякога“ в едно от предаванията, на дежурния телефон се обадила разгневена слушателка: „Каква е тази самозванка Гергина Дворецка? Ще я дам под съд! Текстът на тази песен е написан от покойния ми брат. Когато се самоуби, намерихме в негова тетрадка това стихотворение с неговия почерк и с молба да бъде изписано на гроба му!“  

Историята беше изключително трагична и същевременно рядко съм получавала такъв необикновен комплимент за свое стихотворение. Същата музикална редакторка ме попита правя ли и други песни с Тони Димитрова. Когато отговорих, че не познавам лично певицата, ме посъветва: „Потърси я! Толкова хубава песен сте направили заедно! Добър творчески екип сте.“

Аз обаче не потърсих тогава Тони. Неудобно ми беше да се представя на придобиващата все по-голяма популярност певица като авторка на едно от многобройните стихотворения, които е изпяла.

Годините минаваха, навлязохме в новия век, мина и първото десетилетие от него. Тони Димитрова вече беше любимка на хиляди, дори на милиони слушатели, включително моя и на мъжа ми, но това си беше наша семейна любов, за която тя нямаше как да подозира. Не сме от хората, които ходят по концерти и изскачат на сцената с цветя за любимия изпълнител.  

Междувременно през април 2013 г. си направих личен блог и първата публикация в него беше точно това мое стихотворение, изпято от Тони. Бях го сложила и на задната корица на сборника ми с избрани стихотворения „Сняг и нежност“, издадена през 2007 г. в Ателие Аб.

Една вечер (датата пак не съм отбелязала) по телевизията попаднахме на предаване с водещ Драгомир Драганов. Тони Димитрова му беше събеседничка. Загледахме се с интерес. Водещият в даден момент я попита за нейна любима песен и чух Тони да казва, че има една отпреди доста години, но си я обича - „Понякога“ по текст на Гергина Дворецка. Може да е изброила още песни, но аз друго не чух. Тони не беше забравила песента по моето стихотворение от албума „Ах, морето“, излязъл през 1997 г.!

Веднага след това мъжът ми се разрови в интернет и откри, че е изпяла „Понякога“ на големия си концерт в НДК през 2007 г.

Песента "Понякога", изпята от Тони Димитрова на концерта й в зала 1 на НДК на 4 декември 2007 г.

Най-невероятната изненада за мен беше, когато на 6 февруари 2014 г. представях в Книжен център „Гринуич“ стихосбирката си „Балада за птицата Феникс“ (изд. „Триада“) по повод 60-годишнината ми и към мен се приближи човек с голям красив букет. На него имаше картичка от Тони с благодарност за хубавите думи в стихотворението ми.

След тази вълнуваща за мен случка за първи път се чух с Тони по телефона (номера й ни даде Лео Богдановски, с когото мъжът ми работеше тогава във в. „Телеграф“). Благодарих й за изненадата. Тя ми отговори непринудено и сърдечно. Тони си е такава. После пак се изгубихме от поглед. Все пак тя живее в Бургас, а ние в София. Не ме беше забравила обаче. Преди време се оказа, че е включила песента „Понякога“ в свой проект с Разградския драматичен театър и стриктно контролираше да си получавам редовно авторските проценти.

Ние пък редовно следяхме изявите на Тони в различни телевизии – постоянно я канят за интервюта! – и все повече разбирахме колко невероятен човек е тя. Искрена, естествена, без капка поза, без следа от главозамайване. Добра по душа, но не от добричките, които няма да надигнат глас срещу нещо несправедливо. Когато е гневна за нещо, ще го каже открито. Готова е обаче и да признае, ако е сгрешила.

Така все повече опознавахме Тони чрез публичните й изяви. По време на Ковид пандемията открихме и друга нейна черта – отзивчивостта към хората в нужда. Стана доброволка и разнасяше храна на болни или карантинирани, които не можеха да излизат от домовете си. За съжаление, в тази пандемия тя изгуби любимия си брат и тежко понесе болката, но като всеки силен духом човек се съвзе и продължи напред.  

Вече бяхме станали приятелки във Фейсбук и можехме да общуваме на „Лични“. Оказа се, че в младостта си сме харесвали един и същ телевизионен журналист, международник. Тони много забавно описваше как в захлас е гледала предаванията с негово участие. Не се учудих, когато след време съобщи публично, че иска да напише книга за живота си.  Потърси мнението на приятелите си дали й се удава писането и представи като „мостра“  изключително колоритно разказани епизоди, свързани със семейството й и началото на музикалната й кариера. Всички, които прочетохме текстовете й, заявихме, че чакаме с нетърпение да ги видим в книга. Вече си представях как ще отидем на премиерата й! Тя обаче очевидно ще се състои в по-далечно бъдеще, а преди това съдбата реши най-после да се видим лице в лице с Тони на нейния концерт на 10 юни в НДК. Впрочем, в ролята на съдбата влезе самата Тони, защото беше решила да бъдем нейни специални гости. Уточнявахме се в месинджъра как да си вземем билетите от НДК, но в даден момент тя ми се обади, за да се убеди, че организаторите на концерта са се свързали с мен. Тони е такава – проследява всичко докрай. Когато се чухме по джиесема, отначало и двете не разпознахме гласовете си, но в един момент тя възкликна: „Поетесоооо!“ и ми обясни, че има някакво забавяне, но всичко си билетите ни е наред.

Започнах настоящата си публикация с концерта на 10 юни и ще я завърша с его. На този ден купихме с мъжа ми огромен букет за Тони и се отправихме към НДК. В зала 1 потърсихме местата си и се оказа, че са на първия ред, непосредствено пред сцената. На два от столовете вече седяха Мими Иванова и Развигор Попов. Понеже местата за специалните гости бяха с по-особена номерация, показахме на двамата популярни изпълнители билетите си и ги попитахме знаят ли къде би трябвало да седнем. И двамата ни изгледаха недоверчиво, защото не ни познаваха като хора от средите на попмузиката, и ни посочиха неопределено към края на реда: „Някъде там трябва да е.“ И ние се насочихме натам. Скоро обаче стана ясно, че билетите ни са за по-централната част на залата и седнахме на нашите места, само два стола ни деляха от Мими и Развигор. На тези два свободни стола се настаниха след малко композиторът Ефтим Чакъров и съпругата му Радомира Михова, с която сме работили заедно в БНР.

После концертът започва. Вече описах накратко как премина той. Естествено, за мен най-вълнуващият момент беше, когато Тони слезе от сцената, приближи се до нашия ред и, загледана в мен, запя песента по мой текст „Понякога“. После тръгна из залата... 

Момент от изпълнението на песента "Понякога" на 10 юни 2023 г. 

Когато изпълнението й приключи и под аплодисментите на публиката тя отново се върна на сцената, излязох да я поздравя, а тя ми каза: „Благодаря ти за красивите думи, мила моя! Благодаря ти! Благодаря ти!“

Тони Димитрова сред морето от светлинки на публиката, препълнила зала 1 на НДК на концерта й на 10 юни 2023 г.

В края на концерта на излизане от залата видях пред мен Мими и Развигор. Вече не ме гледаха така недоверчиво и отчуждено, както при първото ни виждане тази вечер. Мими ме заговори: „Много хубав текст!“ „Това е мое старо стихотворение“ – произнесох уклончиво. „Няма значение, че е старо, важното е, че е хубаво“ – репликира тя.

Всъщност, това е единственото ми стихотворение, по което Тони е изпяла песен, но то ни свърза през годините. И то през толкова много изминали години! Щастлива съм, че чрез „Понякога е обич“ тази певица с голям талант и голямо сърце стана част от живота ми. Реших, че си заслужава да разкажа как се случи това.

Сега чакаме с нетърпение следващия й концерт в зала 1 на НДК на 10 януари!

  Стихотворението "Понякога е обич", публикувано в блога ми