събота, 26 април 2014 г.

Рубриката „Електронната Европа” в „Европа без граници” и някои неудобни констатации

Рубриката „Електронната Европа” в предаването ми „Европа без граници” по БНР не е обстойно представена в сайта на радиото – някои от записите се изгубиха при смяната на фирмата, поддържаща сайта. Освен това често темата за новите технологии в живота ни е била неотделима от основната част на предаването ми. Бих казала, че тази рубрика е продължение на просъществувалото 4 години (от 1998 до 2002 г.) предаване по пр. „Хр.Ботев” на БНР „Информационното общество”, на което в определен период от време бях водеща и аз.  През 2002 г. предаването беше закрито, въпреки протестните докладни, които писах до дирекционния съвет на пр. „Хр.Ботев”.  И досега мисля, че това беше абсурдно решение, не само защото днес в националната медия можехме да имаме предаване за новите технологии с над 15-годишна история, а и защото нямаше логика да се лишаваме от специализирана територия за толкова важна тема в нашето съвремие. Предстои да пиша за абсурдните програмни решения в БНР, на които съм била свидетел и потърпевш през последните години.
         Днес обаче се връщам към рубриката си „Електронната Европа”. С интерес гледам започналите дебати от изборната кампания за нови евродепутати и все си мисля за електронния вот, който е нещо напълно нормално в някои страни. Лично аз никога няма да гласувам по електронен път в България! Казвам го напълно убедено, въпреки че изключително много държа на въвеждането на новите технологии във всекидневието ни. Вече се уверих, че броенето в българските сайтове може да бъде манипулирано и аз никога няма да им се доверя като гласоподавател! От два месеца следя броя преглеждания на рубриките си в обновения сайт на БНР. Вече многократно съм писала, че периодично тези бройки се редуцират, понякога драстично - с по 30-50, вместо да се увеличават. Това продължава и досега, макар че загубите вече са по-малки: днес, 26 април, рубриката ми „Стани полиглот” беше с 35 преглеждания по-малко от вчера (от 1548 снощи – 1517 тази сутрин). Анонимен представител на фирмата, поддържаща сайта на БНР, преди време неофициално обясни, че понякога има срив в системата, който води автоматично до намаляване на отбелязания брой преглеждания. По съвет на специалисти започнах да наблюдавам и материалите на други колеги в сайта на БНР – избрах си рубриката „Моята любима дума” на колежка много ценена от шефовете ни. При нея няма редуциране на броя преглеждания. Напротив, тази едноминутна рубрика, в която от години се задават два еднотипни въпроса: „Коя е любимата ви дума?” и „Как ще продължите изречението: Българският език е...?” от месец събира невероятен брой посещения: от 796 на 9 април до 1814 днес, т.е. над 1000 за 17 дни. Само за сравнение ще спомена, че между 3 и 26 март същата рубрика беше събрала общо 59 преглеждания за 23 дни – нещо напълно реалистично. Изведнаж обаче рубриката, без да се промени с нищо, без никакви отбелязани споделяния в сайта на БНР и без да се качва на други платформи започна да печели все повече почитатели. Случвало се е да се окаже, че за една нощ 40 човека са слушали "Моята любима дума". Така се стигна до фантастичната цифра 1814, която може да бъде видяна днес в сайта на БНР. Как ви се струва: между 3 и 26 март същата рубрика беше събрала общо 59 преглеждания, а между 26 март и 26 април - от 294 до 1814, т.е. с 1520 повече! Същевременно бройките преглеждания на рубриките на човек, недолюбван от ръководството на БНР, намаляват непрекъснато? Естествено, че става дума за манипулация. Вече разговарях с немалко хора по този въпрос. Обясниха ми, че броячите, показващи колко са посещенията в сайта, се осигуряват от администратора. Значи администраторът на сайта на обществената медия БНР изпълнява лични поръчки на представители на ръководството, които по стародавна социалистическа традиция са набелязали определени колеги за отличници, а други – за лузъри и не допускат реалните факти да докажат обратното.

         Разбрах и за други варианти да се натрупват бройки преглеждания в сайтовете – имало хора от БАН, които си доработвали допълнителна сума към заплатите като „кликали” за определен материал в интернет. Не знам дали е градска легенда, но в случая с рубриката „Моята любима дума” може и да е вярно. Разбира се, добре е предположението да се провери. Така че предстоят проверки в рубриката „Електронната Европа”! В случая използвам като отправна точка манипулацията, на която аз съм била потърпевша, но на която може да бъде подложен всеки в България, щом фирма, поддържаща сайта на обществената медия БНР, си позволява такова драстично действие. И отново се връщам на въпроса дали бих гласувала в България по електронен път. Отговарям: Никога! Тепърва на различни платформи ще обяснявам защо.  Прилагам и линк към рубриката ми „Електронната Европа”:

събота, 12 април 2014 г.

Да критикуваш началството е занимание самотно

Да критикуваш началството е занимание самотно! Перифразирам заглавието на един мой любим роман от Рей Бредбъри „Смъртта е занимание самотно”, защото го намирам за много подходящо в случая. Критиката към ръководството е равносилна на морална смърт. Традиционните началници автоматично приемат всеки критикуващ като свой враг и настръхват срещу него: „You are talking to me?” И тази култова реплика е американска, разпознавате от кой филм. Така ми изглеждат традиционните началници – като герои от филм, в който се упражняват да играят ролята на силните, в очакване слабаците да губят ума и дума пред тях.
         Тъй като още от социалистическо време съм свикнала да се изказвам публично за нещата, които намирам за нередни, първата реакция на някогашните ми началници също беше „You are talking to me?” Честно казано, по време на развития социализъм си беше страшничко - ако тогава те уволнят от БНР, тръгваш си с клеймото на неблагонадеждност и едва ли ще си намериш работа другаде като журналист. Та, по онова време понякога пропусках да опонирам, когато съм намирала за нужно. Точно по тази причина, откакто започнаха промените през ноември 1989г., никога нищо не премълчавам на началството. И опитът ми досега неизменно доказва, че това е занимание самотно. Около критикуващия обикновено се образува вакуум, отдръпват се от него, като че ли е заразно болен. Някои колеги пък използват момента да станат близки до началниците, като угодливо плюят пред тях по критикуващия – това винаги е приятно на шефовете.
         Тогава излиза, че няма здрав разум в това да се критикува ръководството. Бившият шеф на БНР, Валери Тодоров, ми го каза веднаж в прав текст след поредната ми докладна, когато случайно ме срещна по коридора: „Пийте си хапчетата!”  Отговорих му, че хапчетата трябва да ги пие друг – имах предвид прочутите нервни изблици на една от неговите фаворитки, за която създаде специален директорски пост, за да не отпадне тя от административния елит. Да, все отлагам, но скоро ще пиша за самозваните елити в общественото радио...
         А писането на докладни наистина е безсмислено в БНР. Ръководството обикновено ги възприема не като сигнал за нещо, на което да обърне внимание и евентуално да промени, а като лична атака срещу авторитета му. Тогава началниците, като че ли се стягат в общ юмрук и дават отпор: Проблемите са измислени! Няма такова нещо! Лош е този, който критикува!
         Имайки предвид дългогодишния си опит на човек, който си е позволявал да не се съгласява за всичко с шефовете и си е патил от това, бях заложила в концепцията, с която кандидатствах за генерален директор на БНР през 2013 г.: „Да бъдем самокритични при отчитането на работата си. При отчетите пред СЕМ да се съобщава и за все още несвършеното, за критичните сигнали, които сме получили от работещите в БНР, и как сме им отговорили.”    
       Както е известно, конкурсът за този пост спечели човек, който не беше заложил подобно намерение в концепцията си.
        Осъзнавайки безсмислието на докладните до шефовете, напоследък използвам социалните мрежи, за да споделям мнението си за ставащото в БНР. Под постингите ми на тази тема лайкванията са рядкост – публично да подкрепяш критикуващия също е някакъв вид бунт, който може да донесе негативи. Но пък много хора ми казват, че следят тези постинги, само че те са хора, от които не зависи да се променят нещата на практика.  
         В крайна сметка, какъв е смисълът да се критикува началството в БНР, когато няма никакъв ефект от това, а критикуващият, поне на пръв поглед, изглежда изолиран? Ами защото наистина много неща в БНР не вървят добре, а за БНР плащат основно данъкоплатците. Все някой трябва да каже, че царят е гол. А и, честно казано, никак не ми харесва някой началник да ме сплашва, или да ме иронизира, и изобщо да ми показва, че не е моя работа да се занимавам с това. Моя работа е, не само защото целият ми професионален път е минал в БНР, а и защото съм данъкоплатец и не ми е все едно как се харчат моите пари в обществената медия.  

         Защо ли ми дойде вдъхновение да напиша това точно днес, на Лазаровден? Може би, защото всички знаем какво се е случило с Лазар, а то все пак вдъхва оптимизъм... 

петък, 11 април 2014 г.

Проблемите в БНР не са измислица

Един нов началник в БНР преди дни писа под мой постинг, че проблемите на медията ни, които коментирам във Фейсбук и блога си, са измислени. Нищо не измислям.
1. Сериозен проблем е, че седмици наред се опитвам да разбера коя фирма разработва платформата на сайта на БНР, но тя продължава да е обгърната в тайнственост. Фирмата е спечелила обществена поръчка и е редно името й да е посочено в сайта ни – така тя публично поема и отговорността за работата си. Това обаче не е така.
2. Самият сайт на БНР, макар и с по-модерен дизайн от предишния, има недостатъци:
  - В него не е предвидена възможност за коментари на посетителите – т.е. той не е интерактивен.
 - Заглавията на предаванията не фигурират на видно място в сайта и могат да бъдат намерени, само ако се кликне на някоя буква от азбуката. Не всички заглавия обаче са известни на посетителите на сайта и те едва ли ще имат търпение да обходят цялата азбука, за да разберат каква е продукцията на съответните радиопрограми.
- Непрекъснато се говори за безспорното значение на образованието в развитието на обществото. При все това, на портала на сайта продължава да липсва рубрика „Познание” и образователните предавания на програма „Хр. Ботев” могат да бъдат открити единствено на сайта на самата програма.
3.  На сайта на БНР липсва органиграма, показваща управленската структура и конкретните ангажименти на хората, които заемат ключови позиции. Тук обаче проблемът е не толкова във фирмата, разработила сайта, колкото в абсолютно неясните структурни промени, които се извършват в медията от няколко месеца насам. Антон Митов, например, който бе назначен без конкурс за директор на Радио България, вече е директор и на интернет радио Бинар, и на сайта на БНР. Но за сайта май отговаряли и други хора... Изобщо, кой точно носи отговорност – куче влачи, диря няма.
4. През отминаващата седмица остана актуален и проблемът с периодично намаляващия брой преглеждания на някои мои рубрики в сайта на „Хр.Ботев”. Най-потърпевша беше „Европа се смее” – тази сутрин за пореден път открих, че цифрата на посещенията е с 12 по-малко, отколкото беше снощи. Било е и по-зле – с по 30-40 по-малко, например. Същевременно продължавам да хвърлям по едно око и на рубриката „Моята любима дума”, чийто автор е колежка много ценена от ръководството. При нея не само няма загуба на бройки преглеждания, а за една нощ те се увеличават средно с по 20-30.
         И за да разсея подозрението, че си измислям това вариране на цифрите, ще напомня, че още през февруари, когато за първи път изнесох публично този проблем, получих неофициално потвърждение за него от служител на фирмата, пожелал анонимност. Той дори написа и отговор, който публикувах на 27 февруари в блога си. Наистина, отговорът беше твърде неясен, затова се наложи колега от БНР да го дообясни, като завършваше с думите: „...част от информацията се губи и показваният брой преглеждания не е достоверен. /край на цитата/
          Защо обаче броят преглеждания при един човек се губи, а при друг в същото време непрекъснато се увеличава – обяснението май е единствено в намесата на свръхестествени сили.  
         Най-сериозният проблем обаче е, че всичко, описано дотук, изобщо не се възприема като проблематично от началниците в БНР. Напротив, според тях това са измислени теми.
         Ама защо ли се занимавам с проблемите на БНР и неговия сайт, ами не взема, като някой директор, да ви попитам във Фейсбук: Знаете ли какво ще обядвам днес? Само че аз не съм началник и на мен хората няма да се заемат услужливо да ми гадаят кулинарните намерения.    
        


понеделник, 7 април 2014 г.

Блогът навърши една година

Вчера, 6 април 2014 г. блогът ми навърши една година!
Броят посещения в него към днешна дата е:
Диаграма на показванията на страниците 6132 показвания - 104 публикации, последно публикувано на 2014-4-6 - 

Като начало, не е зле. 

неделя, 6 април 2014 г.

Всеки със съдбата си

Щастливи ли са хората, които
единствено с любов са обкръжени?
Всеобщите любимци на тълпите,
напълно неприличащи на мене...

Навярно е приятно да те сгрява
припяващото дитирамби хорче
и искрено да ти се умиляват
като на сладко шарено ковьорче.

Аз също бях обичано момиче
и също бях родена за принцеса,
но после имах жребий по-различен.
А всъщност, мойта орис ми харесва!

Аз знам какво е смърч да те обрули,
ако внезапно твърде ярко блеснеш,
и знам какво е насред залп от хули
сърцето ти да се изпълни с... песен!

Аз знам какво е да не се огъваш,
когато срещу тебе нож изваждат...
да се препъваш... и да те препъват,
да се изправяш и да се възраждаш.

Аз знам какво е да изглеждаш крехък,
но кръста си да носиш към Голгота
и да усещаш с всяка своя клетка
безкрайното богатство на живота!

19.01.2014 г.


Гергина Дворецка

Едно стихотворение, което написах два дни преди рождения си ден през тази година. Публикувам го днес, когато блогът ми има рожден ден и навършва 1 година!

Началник коментира въпрос на подчинен в БНР

Кратка равносметка от вчерашния ден, след като публично зададох въпроса коя фирма поддържа сайта на БНР. Отговор на въпроса не получих – така и не разбрах коя е фирмата, но на постинга ми се отзова г-н Иво Тодоров, програмен директор на БНР, към когото лично се бях обърнала. Неговият коментар е показателен за ставащото в БНР.
         Според установената още от социалистическо време традиция,  началникът трябва да парира сурово всеки сигнал за нередност в работната среда. Така постъпи с мен и г-н Тодоров. Той си беше направил труда да преброи знаците в постинга ми, но не и да обърне внимание на повдигнатия от мен проблем. Да си един от най-големите началници в радиото и да заявиш публично, че нередностите със сайта на БНР не са в твоята компетентност, говори доколко началството при нас мисли за медията ни като цяло. Прилича на бюрократично прехвърляне на търсещия отговор от гише на гише.
         Защо е важен проблемът, че в сайта на БНР броят преглеждания на материали от един автор периодично намаляват, а на друг, който е любимец на началството, в същия момент започват главоломно да растат?
         1. Това много прилича на манипулация и при всички случаи не отразява реално интереса на слушателите към дадена рубрика, т.е. има подмяна на вота на аудиторията.
         2. Ако все пак проблемът е чисто технически и фирмата, поддържаща сайта, не може да се справи с него седмици наред, значи става дума за зле направен избор на фирма.
        3. Сега много се говори за електронно гласуване при избори. Лично аз, ставайки свидетел и потърпевш на ставащото с моите материали в сайта на БНР, няма да имам доверие, че ако гласувам по електронен път, вотът ми ще бъде реално и обективно отчетен. Явно в България нито техниката, нито манталитетът ни са като в Естония, където електронното гласуване е нормална практика.       
         Т.е. констатираният от мен проблем със сайта на БНР не само подронва доверието в него, но е предупреждение какви опасности може да крие в бъдеще електронният вот у нас. Би било нормално, който и да е висш началник от медията ни да научи за този проблем, да го постави на общо обсъждане от ръководството. Явно обаче няма да стане така.
         В коментара си по моето запитване програмният директор на БНР ме „разобличи”, че не познавам йерархията на мениджмънта в медията. Тук лъсна поредният проблем с липсата на прозрачност в общественото радио: много бих искала да знам кой началник за какво отговаря при нас, но ако търсите органиграма на сайта ни, няма да я намерите. Чуваме по коридорите, че Радослав Янкулов прави разни структурни промени, но няма къде да прочетем какви са те. Йерархията на мениджмънта в БНР е обвита в тайнственост и анонимност и не е наша вина, че не я познаваме.
         Накрая г-н Иво Тодоров ме иронизира, че само мъжът ми е лайкнал вчерашния ми постинг за проблемите със сайта на БНР. Аз пък бих казала, че щом след 31 години брак човекът до теб във всеки момент те подкрепя, то си е истинско лично постижение, с което не всеки може да се похвали! А че у нас хората предпочитат да се дистанцират от този, който отправя критични въпроси, е всеизвестен факт. Виж, ако бях началник, и да бях написала постинг, че отивам да ям кюфтета, веднага щях да получа десетки лайквания! Но аз не съм шеф и не се радвам на такава публична популярност, дори когато поставям сериозни проблеми. Радвам се обаче колко много хора ми казват: „Чета това, което пишеш в блога и във фейсбук!” Така че, в името на прозрачността, която дължим на данъкоплатеца, ще продължавам да повдигам завесата над ставащото в обществената ни медия, независимо как ще бъда контраатакувана от началството.
         Приятна неделя на всички!

         

събота, 5 април 2014 г.

Коя фирма поддържа сайта на БНР? Публично запитване!

Четиво само за интересуващите се от проблемите със сайта на БНР:
         Вече започнах искрено да се забавлявам с факта, че на колкото  повече платформи слагам линкове към сайта на БНР, на който са качени авторските ми рубрики, толкова по-често бройките преглеждания за тях, изписвани в сайта, намаляват, вместо да растат! Както и да го погледнеш, това не е мой личен проблем, а проблем с подронване на доверието в сайта на обществената медия. Кратка равносметка от вчера, след като публикувах линковете във Фейсбук и в блога си. За рубриката „Европа се смее”: вчера, 4.04., на страницата на предаването ми „Европа без граници” във Фейсбук - 85 виждания, а в сайта на БНР същия ден от 779 паднаха внезапно на 763, т.е. станаха с 16 по-малко отпреди. Тази сутрин пък бяха намалели до 762. Рубриката ми „Евромъдрост” на 4.04.: във Фейсбук - 43 преглеждания, а в сайта на БНР от 509 изведнаж паднаха на 499. Рубриката ми „Стани полиглот” вчера беше по-малко ощетена в сайта на БНР: от 1167 преглежданията спаднаха „само” с 4 и снощи бяха 1163. Рубриката ми „Европа и останалия свят”, която без да се е появявала от 2  месеца на челно място в сайта на БНР и междувременно безпрепятствено, макар и по малко, увеличаваше бройките си преглеждания, вчера, след като публикувах линк към нея във Фейсбук и в блога си, спадна от 343 на 336 преглеждания в сайта на БНР. Естествено, за сравнение наблюдавам и рубриката на една колежка от нашия екип, „Моята любима дума” – при нея цифрите са в непрестанна възходяща градация: вчера сутринта – 456, тази сутрин – 552!
         Напомням, че проблемът с изчезващите бройки преглеждания на мои материали в сайта на БНР не е плод на мнителност, а беше признат от фирмата, която разработва платформата на сайта. На 27 февруари публикувах в блога си обясненията на представител на тази фирма, пожелал анонимност. Ще уточня, че тези обяснения бяха неофициални, получих ги като лично съобщение от колега, който прояви разбиране към въпросния проблем в сайта и е отправил запитване към фирмата на какво се дължи.
         Още веднаж напомням, че това анонимно обяснение от представител на фирмата, поддържаща сайта на БНР, публикувах в блога си на 27 февруари т.г. и то може да бъде прочетено там. Лично аз, а и мои познати, IT-експерти, нищо не разбрахме от увъртяните изречения в него, но поне като че ли долових обещание проблемът да бъде решен. До днес, 5 април, това не се случи! Нещо повече – наблюдавайки сайта в продължение на седмици, констатирах недвусмислено, че докато при моите материали редовно бройките преглеждания рязко намаляват (понякога дори с 30), то, както споменах по-горе, рубриката на друга колежка не само че не е жертва на подобни сривове, ами посочената бройка преглеждания през последните дни главоломно расте. По някакво странно стечение на обстоятелствата, колежката, която няма проблем със сайта, е много ценена от ръководството на БНР, а аз, която се оказвам с намаляващи по брой преглеждания в същия сайт, не съм любимка на шефовете. Това някак изважда проблема от чисто техническите му измерения.
         Бих искала лично да попитам представител на фирмата защо се получава така, но... не знам коя е тази фирма. Редно ли е това? Може ли да не се знае кой поддържа сайта на общественото радио, с който се случват аномалии, подронващи доверието в него?
         Лично аз няма да спра да пиша по проблема, докато той не бъде решен, но тъй като не искам да го хвърлям безадресно, като послание в бутилка в информационното море, този път питам съвсем контретно и публично програмния директор на БНР Иво Тодоров, с когото сме приятели във Фейсбук и който е много отзивчив виртуален приятел: Г-н Тодоров, коя фирма поддържа сайта на БНР? Нали това не може да бъде вътрешноведомствена тайна?

         Имам и друго безпокойство: сега подготвяме сайта на фондация „Европа и светът”, чийто председател съм. Не дай си боже, като не знаем името на въпросната фирма, да налетим на нея и да я ангажираме да поддържа нашия сайт!

петък, 4 април 2014 г.

Още от кухнята на БНР

Започнах да разказвам в този блог за някои от авторските си рубрики в предаването ми „Европа без граници” по програма „Христо Ботев” на БНР. Както вече писах, една от причините да го правя е, че в днешно време е нормално информацията да се разпространява на различни платформи. Но от описанието на всяка от тези рубрики, става ясно, например, колко допълнителен труд е вложен в рамките на 70-минутното предаването за евроинтеграция „Европа без граници”, чийто бюджет цифром и словом е 45 (четиридесет и пет лева)! В БНР се взимат и хонорари с далеч по-големи стойности, но лично аз нямам късмета да съм сред хората, които са финансово по-добре оценени. Не се оплаквам, само информирам за поредното неравенство в обществената ни медия. Не един началник, пред когото съм споменавала за ниското заплащане в екипа ни, ме е апострофирал: „Да, но ти правиш само по едно предаване седмично!” По тази причина вече в няколко постинга обяснявам колко труд и творчески идеи се влагат в 70-те мин. на едно такова предаване. Разбира се, междувременно имам ангажименти и като редактор. Освен това през два месеца правя и авторски поредици „Радиоенциклопедия” от по 4-5 предавания с времетарене 30 мин. Но за радиоенциклопедиите, които се излъчват всеки делничен ден между 17 и 17,30 ч., ще пиша отделно.      
         Представяйки рубриките си на различни платформи още по-недвусмислено констатирам нередностите при отчитането на броя посещения за даден материал в сайта на БНР – проблем, който следя от няколко седмици. (Тук ще навляза в цитиране на цифри, които може на някого да са скучни, и разбирам, че само интересуващите се от аномалиите в сайта на БНР ще продължат да четат по-нататък). Не е нормално на страницата на предаването „Европа без граници” във Фейсбук преглежданията на рубриката ми „Европа се смее” от вечерта на 3.04. до сутринта на 4.04 да са били 60 (нещо, което виждам като администратор на страницата), а същевременно отбелязаният брой преглеждания в сайта на БНР за същата рубрика и за същия отрязък от време да е спаднал от 773 на 761, т.е. да са не с 60 повече, а с 8 по-малко!
 Преди време бях посъветвана да следя и други авторски материали в сайта на БНР, а не само моите. Направих го, като реших да наблюдавам материалите на колежка, много ценена от ръководството на програмата ни. Става въпрос за рубриката „Моята любима дума”, която от началото на март до 30 число на същия месец бавно и славно напредна без никакви сътресения от 235 до 309 преглеждания, т.е. 74 за около месец. После се случи чудо: изведнаж на 2 април рубриката достигна 368 преглеждания, на 3 април вечерта вече бяха 442, на следващата сутрин, 4.04, не само че нямаше спад с 8 бройки, както при мен, а напротив – цифрата беше 456, в момента вече е 508! Т.е. рубрика, която бе кретала бавно, увеличавайки преглежданията едва със 74 за около месец, само за 5 дни регистрира 200 преглеждания повече. При това тази рубрика си е все същата, не е имало никакви промени в нея от години. И още нещо, което никак не е маловажно - предаването на колежката не е представено нито във Фейсбук, нито на друга платформа, а единствено в сайта на БНР. Излишно е да коментирам. Само не мога да разбера как се получава този номер – за един автор броят преглеждания в сайта на БНР да намалява, а за друг – в същото време главоломно да расте! Но и това ще го разбера някой ден, защото предстои да разговарям със специалисти в тази област във връзка с подготовката на сайта на нашата фондация. Дотогава - само едно приятелско предупреждение: цифрите, изписани в сайта на БНР са по-скоро относителни и по тях не може да се съди съвсем точно за интереса към даден материал. "Совите не са това, което са!"

         А днес представям и друга моя авторска рубрика, която се появява по-рядко в предаването ми – „Европа и останалия свят”. И тя съществува още от времето, когато „Европа без граници” се наричаше „Европейски проекти”, но междувременно също претърпя развитие. Първоначално в нея говорех за контактите между ЕС и различни държави на други континенти. По-късно реших, че е добре в тази рубрика да се представя по-личен поглед към по-малко познати страни по света. Прилагам линк към нея:

"Стани полиглот" в "Европа без граници" по БНР

Една от рубриките в предаването ми „Европа без граници”, която привлича най-много слушатели, е „Стани полиглот”. Основната й цел е да представя официалните езици на ЕС, но по атрактивен и интерактивен начин.
В рубриката предлагаме дума или кратък израз на чужд език – това правят преподаватели по езика, преводачи, а нерядко и дипломати от съответната страна, включително и посланици. Дават се пояснения за особеностите на произношението, както и в какви случаи се използва думата. После приканваме слушателите да ни се обаждат директно по телефона и да повторят в ефир съответната дума. Обажданията се записват и се оценяват от специалисти по езика. В края на месеца правим своеобразен изпит - състезание за научените думи. В сайта на „Хр.Ботев” на БНР може да се чуе цялата рубрика и да се види как се изписват новите думи и изрази, защото визуалното възприятие помага за запаметяването.
Стараем се да предлагаме на слушателите думи, които да им бъдат полезни в общуването с даден народ, да им „отварят врати”, когато попаднат в съответната страна, да ги почувстват там като „свои хора”.
Същевременно, ненатрапчиво даваме и познания за чуждия език, особеностите на фонетиката и граматиката му, без това да измества практическата насоченост на рубриката. 
"Стани полиглот" се вписва в една дългогодишна традиция в авторското ми предаване за евроинтеграция по програма "Христо Ботев" на БНР, от времето, когато то се наричаше "Европейски проекти". В него винаги се е отдавало изключително значение на изучаването на чужди езици. Те бяха постоянна тема през 2001 г., която беше обявена за Европейска година на езиците от Съвета на Европа и ЕС.
Между 2006 и 2009 г. включих в предаването специална рубрика "Европа на собствен език", в която бяха представени официалните езици на ЕС - хора, говорещи съответния език, отговаряха на въпросите: Какви са особеностите на езика: фонетика, ударение на думите, глаголна система - времена, спрежения и др. и в какво, според вас, се крие чарът му? 
-         Кой е любимият ви израз на този език?
-         Изпадали ли сте във весела ситуация поради езиково недоразумение?
-         Какви съвети бихте дали на желаещите да изучават езика? Как да преодолеем трудностите при овладяването му?
-         Защо си струва да научим този език и къде в България може да стане това?
По това време в сайта на Европейската комисия беше качен текст за значението на културата в общуването между народите, прочетен на всички официални езици на ЕС. Музикалната редакторка в програма „Христо Ботев” Елиана Захариева направи клипове с тези текстове, всеки започваше и завършваше с мотив от химна на Европа в модерна версия. Клиповете звучаха не само в рубриката ми „Европа на собствен език”, но в продължение на няколко месеца бяха излъчвани и в цялата програма. Така слушателите ни имаха възможност да чуят различните езици на страните членки на ЕС.
      С времето обаче си дадох сметка, че езиковата рубрика трябва да се развие, да стане по-атрактивна. В случая ми помогна опитът ми като ученичка в софийската 9-та френска гимназия. В подготвителния клас, както се наричаше тогава, всяка нова дума на френски трябваше да бъде произнесена от всеки ученик в класа. Преподавателката ни поправяше, когато се наложи, но най-важното беше, че думата прозвучаваше по 27 пъти – толкова ученици бяхме в класа. Много важен урок научих от тогавашните си учители по френски език – че е важно усилието самият ти да произнесеш непознатата дума, както и да я чуеш повторена многократно. Тогава гаранцията, че ще я запомниш е по-голяма.
     Та така ми дойде идеята да предлагаме на слушателите дума или израз на всеки от езиците на ЕС и те да ги повтарят в ефир в рубриката, която нарекох „Стани полиглот”. Тя се излъчва от 2 ноември 2011г., когато предаването ми прие заглавието „Европа без граници”.
     Защо ви разказвам всичко това? Защото мисля, че разказът как се е родила и развила идеята за една радиорубрика или предаване е не по-малко интересна от историята на едно художествено произведение, например. Бих се радвала, ако и други колеги от радиото решат да разкажат историята на свои предавания или рубрики, защото това е  някакъв вид творческо търсене, което си заслужава да бъде споделено. Разбира се, ако човек е напълно откровен, не може да не спомене и за съпътстващи явления, като недооценяване и дори присмех от страна на някои съекипници. На редакционните обсъждания ми е случвало да чуя, че е „дебилно” да карам слушателите да повтарят една и съща дума в ефир. Наскоро пък един звукорежисьор през цялото време, докато слушателите се обаждаха в „Стани полиглот”, се заливаше от смях, защото думите на съответния език му звучали комично. Хора всякакави...
     Важното е, че много слушатели от цялата страна харесват рубриката и я чакат, за да се включат в нея в 16,20 ч. всяка сряда по програма „Христо Ботев”. Споделят, че им е забавна – а това е много важно, когато учиш нещо, пък било то и само една нова дума. Споделят също, че да произнесат дума на непознат език им дава самочувствие, носи им удовлетворението на успеха. А нека не си затваряме очите – повечето ни слушатели са по-възрастни хора и да вдъхнеш, макар и за момент, самочувствие на възрастен човек в днешна България си заслужава усилието. Вярно е, че имаме постоянни участници в рубриката, но винаги и по някой нов слушател се престрашава да се обади и да каже, че ни слуша отдавна и най-после е събрал смелост да опита силите си в произнасянето на дума от чужд език. По идея на някои фенове вече прехвърляме границите на ЕС. На 2 април учихме думи на азербайджански език. Предстои китайски!

     Между другото, „Стани полиглот” е една от рубриките ми с най-много резки промени в броя на преглежданията в обновения сайт на програма „Христо Ботев” – в смисъл, че в даден момент изписаният брой на преглежданията спада рязко с 30, например, вместо да се увеличава. В момента, на 4 април в 6,30 ч. сутринта са 1135. Ако решите да погледнете посочения по-долу линк и откриете, че бройката е по-малка, не се учудвайте. С моите рубрики в сайта на БНР това се случва редовно. 

четвъртък, 3 април 2014 г.

"Евромъдрост" в "Европа без граници" по БНР

По повод Деня на хумора, 1 април, представих в блога си една от авторските си рубрики в предаването ми "Европа без граници" - "Европа се смее". В съзвучие със съвременната тенденция да се използват повече информационни платформи, днес представям тук и друга моя авторска рубрика в предаването - "Евромъдрост". В нея може да чуете пословици и поговорки на различни европейски народи. Те звучат на оригиналния език и в превод на български с обяснения в какви ситуации съответният народ използва тези пословици. Прилагам линк към сайта на програма "Христо Ботев" на БНР:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100289438/evromadrost

вторник, 1 април 2014 г.

Първоаприлска вариация по познат стих

Помниш ли, помниш ли?... Розов зюмбюл
най-настървеният враг ми подаде!
Вятърът, меки чорапи обул,
тъпчеше всички житейски прегради!

Някой разкаян до сълзи познат
гузно на моята порта почука
и – помирена със целия свят –
аз му простих за обидната клюка!

Някой приятел, с когото, уви,
често във спорове остри се губим,
великодушно пред мен заяви,
че ще забрави за думите груби!

Помниш ли, помниш ли?... Всеки бодил
бяхме превърнали в истинска роза!
А над главите ни Първи април
пръскаше прах за всеобща наркоза.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Шарени думи”, изд. „Литавра” 1996 г.

"Европа се смее" в "Европа без граници" по БНР

Скъпи приятели, в Деня на хумора и шегата 1 април ви поздравявам ... с рубриката „Европа се смее” в предаването ми Европа без граници” по програма „Хр.Ботев” на БНР! Тя се излъчва от 2 ноември 2011 г. и в нея опознаваме европейците чрез онова, което предизвиква смях у тях. В рубриката не само се разказват вицове, а често те се използват като отправна точка за анализиране на особеностите в народопсихологията, правят се сравнения на чувството за хумор между различните народи, защото то съвсем не е еднакво. Оказва се, че досега никой не се е заемал с проучвания какви герои и сюжети се появяват най-често в шегите на даден народ от миналото до днес. Рубриката ни има амбицията да осъществи такова проучване по забавен и атрактивен начин. От участниците в нея – българи, познаващи добре нечия чужда култура, или чужденци – може да се разбере кои народи обичат да се шегуват със себе си и кои не, обичат ли да се присмиват на съседите си, кои са европейските събратя на Малкия Иванчо и Марийка, на бай Ганьо и Хитър Петър. Досега сме установили, че в много европейски страни има градове и региони, чиито жители са особено чест обект на шеги, като нашите габровци или шопите. Установяваме и как новите технологии влияят на разпространението на вицове и на чувството за хумор. Забавното проучване продължава! Предстои да прехвърлим границите на Европа и да разберем на какво се смеят народите на други континенти. Кога и как ще стане това ще научите своевременно! А сега – весел 1 април!... и линк към рубриката „Европа се смее”:http://bnr.bg/hristobotev/post/100085147/evropa-se-smee