Стихотворението ми „Жана д’Арк“ в превод на френски

Жана д'Арк на кладата, картина от 1843 г., автор: Херман Шилке (1803-1860 г.) 

На 30 май е годишнината от гибелта на Жана д’Арк. В историческите документи е отбелязано, че е изгорена на кладата на тази дата през 1431 г. в Руан.

Още в най-ранната си младост се възхищавах от френската национална героиня, но ме вълнуваха не толкова подвизите й на бойното поле, а трагичната й съдба – да бъде предадена. Когато попада в плен, кралят, когото реално тя възкачва на престола, не прави нищо, за да я спаси.

         Споделяла съм в блога си моето стихотворение за Жана д’Арк, написано на младини. Наскоро обаче го преведох на френски език, защото го включих в рецитала „Франкофонски музи“, който се състоя в галерия „Мисията“ на 15 май т.г. Повече информация за събитието има на сайта ни: "Франкофонски музи" - рецитал за 30 г. от членството на България във Франкофонията

Както споменах, стихотворението преведох самата аз. Не съм се старала да предам българския текст на френски в рими, както е в оригинала, ритъмът също на моменти се губи. Напоследък съм все по-голям привърженик на преводи, които са възможно най-близки до оригинала като мисъл, чувство и образност, но не намирам за задължително търсенето на рими на всяка цена. Четох едни нови български преводи на български на творби от голям гръцки поет, в които, за да се уйдурдисат рими, са правени такива врътки със стиха, че предпочетох всеизвестните преводи на Стефан Гечев, където рими няма, но пък стиховете се леят плавно и се възприемат с лекота.

Собственият ми превод на френски, който споделям по-долу, следва точно този принцип. 

Jeanne d’Arc

 

Mon roi bien-aimé, dormez-vous tranquillement

Fatigué par le poids des plaisirs mondains,

Ou même dans le lit vous bouchez vos oreilles

Pour ne pas entendre le crépitement d’un bûcher en flammes?

 

Vous dormez, Sire… Dormez, Sire ! Et votre sommeil

Efface ma dévotion et ma foi aveugle.

Je me demande qu’est-ce quelqu’un ressent,

En sacrifiant son guerrier fidèle?

 

Je me demande qu’est-ce qu’il fera au moment

Quand il aura de nouveau besoin de son aide

Mon plus grand malheur, Sirе, est que devant les gens,

J‘affronterai la mort votre nom sur mes lèvres.

 

Puisse la foule pense que je vous crois à mes côtés

Pour que ma mort soit moins dépourvue de sens.

Et après, Sire, pour plaire à la postérité,

Vous pousserez un soupir de chagrin sur mes cendres.

 

Превод от френски: Гергина Дворецка

Бях помолила за съвет преподавателката по френски език Вяра Любенова от Френската гиманзия „Ламартин“ в София (когато аз учих в нея, тя се казваше, кой знае защо, „Георги Кирков“) и искрено й се извинявам, че не се съобразих с всичките й препоръките, но се доверих повече на личното си усещане. Може и да съм сбъркала, но то си е за моя сметка.

Следва оригиналът на стихотворението:

       

ЖАНА Д’АРК

Мой любими кралю, спокойно ли спите,

уморен от поредната светска наслада,

или даже насън си държите ушите,

да не чуете пукот на пламнала клада?

Спите, Сир... Спете, Сир! А сънят Ви полека

мойта вяра и преданост сляпа зачерква.

Интересно, какво ли изпитва човека,

който верния воин принася във жертва?

Интересно, какво ще направи, когато

се наложи отново да моли: „Спаси ме!”

Най-жестоко е, Сир, че сега, пред тълпата,

гибелта ще посрещна със Вашето име –

 

нека всички помисля, че Вие сте с мене,

та смъртта ми поне да не бъде нелепа.

После, Сир, за пред бъдещите поколения,

ще въздъхнете скръбно над моята пепел.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”

 

 Още по темата на сайта ни:

Гергина Дворецка на рецитала "Франкофонски музи"

 

 

Георги Господинов спечели първата си международна награда още през 1991 г.!

     

Тези дни ми звънна по телефона моята приятелка Емилия Нечева, с която през 1991 и 19992 г. организирахме, тя в БНТ, а аз – в БНР, международния конкурс „Младежта среща Европа“ на Италианското радио и телевизия (RAI). В този конкурс младежи до 25-годишна възраст от различни европейски страни бяха поканени да представят в художествена форма идеята си за Европа без граници. Наградата беше няколкодневно пътуване до Италия, а ние с Еми придружавахме българските победители.  

-                     Ти нали през 1991 г. заведе във Венеция Георги Господинов като победител в конкурса „Младежта среща Европа“? – попита ме тя.

-                     Заведох го, защото спечели конкурса, за което заслугата си беше изцяло негова.

-                     На мен ще ми е интересно да прочета есето, с което той е спечелил тогава.

Хубава идея! Реших да разровя архивите си от БНР, където работих 39 години. Знаех, че съм запазила поне част от конкурсните произведения, които ни изпращаха през 1991 и 1992 г. млади хора от цялата страна. Проблемът е, че до 2014 г., когато напуснах поради навършване на съответната възраст, ми се налагаше да сменя поне четири стаи в сградата на Радиото. Имаше вероятност при преместванията нещо от скъпоценните ми архиви да се е затрило.

Вчера с трепет разтворих папките с надпис „I giovani incontrano l’Europa” – това е автентичното заглавие на конкурса на италиански. То е изписанf и на фланелката, която виждате на първата снимка – всеки от екипа на конкурса получаваше такава. Както и предположих, материалите бяха разбъркани, липсваха, например, наградените есета от 1992 г., но това, с което през 1991 г. Георги Господинов стана един от победителите в конкурса на БНР, се оказа в наличност! Само че на италиански.

Ще дам още някои пояснения за Международния конкурс „Младежта среща Европа“. Победителите в него се определяха от жури в съответната страна, но накрая колегите ни от RAI искаха наградените литературни творби да им бъдат изпратени на италиански. Ето така в моя архив се беше озовала италианската версия на есето, с което през 1991 г. Георги Господинов спечели своя пръв международен конкурс! Впрочем, изглежда това е изобщо първият конкурс, който е печелил, защото наградата „Южна пролет“ му е присъдена през 1993 г.

 За съжаление, поне за момента не мога да открия оригинала на български, но нищо чудно след разравянето на още папки вкъщи и това да стане.

Любопитното е, че самият Георги Господинов не обича да говори за конкурса „Младежта среща Европа“. Всъщност, благодарение на него известният днес в цял свят писател за първи път излезе извън България и попадна в един от най-красивите европейски градове – Венеция. В своя „Естествен роман“ той отделя специално внимание на пребиваването си там, но описва повода да се намира в Италия така: „Не помня дали отбелязах дотук, че съм на европейска студентска среща. Но то е почти без значение.“ 

Да, във Венеция през 1991 г. имаше среща на младежи от различни страни, победители в осмото издание на вече споменатия международен конкурс. Сред тези победителите беше и самият Георги Господинов, заедно с 4 момичета от България. В архива си открих фотокопие (малко некачествено) на съобщението от RAI, с което се потвърждава, че от 20 до 27 септември същата година г-жа Дворецка и петимата млади българи ще бъдат приети и настанени в Йезоло. Името, което не се чете на фотокопието, е на Десислава Дамянова.

За Георги Господинов, както става ясно от откъса в „Естествен роман“, е било без значение по какви причини се е озовал в Италия тогава. Лично за мен обаче, като организатор на конкурса в БНР, беше от огромно значение, че за първи път български младежи имаха възможност да посетят свободно, без никакви формалности, страна зад доскорошната „желязна завеса“. Веднага след политическите промени в някогашния социалистически лагер, още през 1991 г., колегите от RAI отправиха покана към радиата и телевизиите на страни като България да се включат в международния конкурс, който ще вдъхнови младежите да си представят обединена Европа, а наградените получаваха възможността да пребивават в една от страните, които за повечето от живеещите при социализма бяха неосъществим блян.   

В интерес на истината, през първите десетина години след конкурса, Георги Господинов редовно се отзоваваше, когато го канех да участва в авторското ми предаване на европейска тематика, което от 1990 до 1997 г. носеше името на конкурса – „Младежта среща Европа“, после беше прекръстено от една директорка на „Европейски проекти“, а в края на почти четвъртвековното си съществуване, от 2011 до 2014 г. се излъчваше със заглавието, което винаги съм искала да носи – „Европа без граници“.

Естествено, че с нарастващата слава на Георги Господинов като писател, много се гордеех, че той е в някакъв смисъл наше откритие, журито на организирания от нас конкурс през 1991 г. първо беше забелязало дарбата му. Само че с времето Георги взе да отклонява поканите ми за участие в предаването. Казваше ми, че когато го представям като един от първите победители в конкурса „Младежта среща Европа“, му звучало като „първият човек“. Не знам какво обидно виждаше в определението „първият човек“, но се съобразих с аргумента му и престанах да го каня за събеседник.

През 2000 г. обаче, когато отбелязвахме 10-годишнината на предаването ми на пресконференция в БТА, Георги Господинов прие да присъства на нея и разказа какво е означавал конкурсът за него, поясни, че след пътуването си до Италия има три издадени дотогава книги и в две от тях Венеция присъства много осезателно, изказа се с благодарност към организаторите на конкурса. „За мен този конкурс в ранната 1991 г. беше романтичният период на нашата представа, представата на 20-годиини млади хора, за обединена Европа – прекалено сантиментална и наистина наивна.“ – каза Георги Господинов на пресконференцията в БТА през 2000 г. Припомни и две изречения от есето си „Аз и Европа без граници“, с което спечели наградата през 1991 г. и добави, че все още вярва в тях: „Когато се поставят граници в любовта, единственият начин да запазиш достойнството си е като се превърнеш в нарушител. Самото създаване на граница е достатъчна причина тя да бъде нарушена.“ И добави: „Така съм мислел тогава в някакви радикални младежки години. Сега знам, че е достатъчен самият процес на преодоляване или на отместване на границите. И границите, в крайна сметка, не са нещо лошо.“  

Включих част от тогавашното му изказване в предаването „Европа без граници“ на 13 август 2014 г., когато се връщах към моменти от историята това предаване. На аудиозаписа на сайта на БНР гласът на Господинов звучи от 16.45-та мин. нататък:  "Младежта среща Европа" - БНР    

С интерес препрочетох отново откъса за Италия в „Естествен роман“ и си припомних пребиваването ни в провинция Венето преди 32 години. Бяхме настанени в курортното градче Йезоло и за да стигнем до Венеция, всеки ден с младежите, които придружавах, се качвахме на корабче дотам. Интересното е, че имам ярък спомен как корабчето бавно приближава към прочутия площад Сан Марко, който буквално е нагазил във водата, а нямам конкретни спомени от разговорите, които съм водила с победителите в конкурса. Освен един – за португалското момиче, описано в „Естествен роман“! Преди отпътуването ни за летището Георги разказа, че цяла вечер са си говорили с една португалка (явно на английски) и тя писала нещо на португалски в тетрадката му. Подаде ми тетрадката. С познанията си по романски езици успях да разбера, че това са послания, изпълнени с копнеж и плам. Момичето като че ли го беше прегръщало чрез написаните думи, беше изразило на родния си език онова, което не е посмяло да каже на английски, а още по-малко – чрез езика на тялото си. Красива история, достойна за един известен днес в цял свят писател – макар че той я е описал по по-различен начин в книгата си.

Независимо как се отнася днес към конкурса „Младежта среща Европа“, благодарение на който за първи път получи международна награда и излезе извън България, хубавото е, че през годините Георги Господинов продължи да участва в конкурси. На тях всеки път се открояваше талантът му!

Не съм от хората, които са чели всичките му книги. Тук не е моментът да споделям и дали ги харесвам.

Най-искрено обаче се зарадвах на наградата му Букър. С мъжа ми Владимир Дворецки стояхме до късно през нощта срещу 24 май и тръпнехме в очакване, докато чухме, че победител е романът „Времеубежище“ на Георги Господинов, преведен на английски от Анджела Родел! 

Веднага направихме скрийншот на победния момент!

А по-долу може да прочетете първото произведение на Георги Господинов, получило награда в международен конкурс през 1991 г., и преведено на италиански от колегите от Италианска редакция на Радио България – есето му „Аз и Европа без граници“. Със сигурност това е първият превод на негова творба на чужд език!

 

Макар да знам италиански, не се наемам да преведа текста обратно на български, но поне изпълнявам молбата на приятелката ми Емилия Нечева, която пожела да го прочете, и ше го разбере.

Още по темата в блога ми:

Ветерани на конкурса „Младежта среща Европа“ 30 години по-късно

"Младежта среща Европа" - из историята на едно радиопредаване