понеделник, 29 септември 2014 г.

Завръщане в България

Пак попътувах и пак се завръщам
в моята родна страна.
Другата част на Европа е същата,
но си върви с преднина.

Ще я догонваме, ще я пресрещаме,
докато се изравним.
Въпреки вечното наше усещане,
че все на място седим,

мен обичта ми ме тегли към къщи.
Но с изненада открих,
че радостта от поредното връщане
трудно превръщам във стих.

Гергина Дворецка


29.09. 2014 г.

понеделник, 22 септември 2014 г.

Лично усещане за Деня на независимостта

         Скъпи приятели, днес е Денят на независимостта! Не съм сигурна доколко българите са започнали да възприемат тази дата като празник. За мен обаче днес е Ден на независимостта и в личен план, защото точно от днешния ден официално вече не съм на работа в медията, на която посветих 39 (тридесет и девет) години от живота си - БНР. От студентската си възраст досега никъде другаде не съм работила.  Радиото е моя голяма любов, а всяка любов поражда зависимост. Дали да съжалявам, че досега не съм имала сили да напусна Радиото, въпреки че пред мен са се появяли много други възможности? Или да ми е неудобно, че заради любовта към Радиото, понякога съм жертвала личните си планове, лишавала съм своите най-близки хора от присъствието си, години наред не съм писала стиховете, които съм носила в себе си? Да, поглеждайки назад, сега изпитвам известна вина, че Радиото е било приоритет в ценностната ми система, но само който не е работил в Радиото, не знае за каква магия става дума. Естествено, не мога да я обясня – можеш ли да анализираш магията? или любовта? Тя те обсебва, отдаваш й се докрай. Днес официално аз се разделям с това обсебване.  Вече няма да се вълнувам колко хора са се обадили по време на предаванията ми, какво точно са казали и как са реагирали на това колегите ми. Няма да ме интересува, че шефовете не са забелязали усилията ми непрекъснато да измислям нещо ново, за да заинтригувам слушателите, да им бъда интересна и полезна. Истината е, че настроението ни за работа често зависи, както от оценката на онези, за които правим предаванията си, нашата слушателска аудитория, така и от мнението на колеги и началници, а те често твърдят, че не са чули предаването, в което сме вложили най-много творчество! Вече съм независима от всичко това, защото официално напуснах БНР и сама ще съм си началник!
         Разбира се, оставам вярна на своята голяма любов, радиожурналистиката, но вече ще правя предаванията си в интернет. Оценката си ще получавам директно от слушателите и тя няма да е пречупена през гледната точка на колеги и администратори, които, за съжаление, невинаги са безпристрастни.
         Напускайки БНР, се чувствам като децата на известни личности, които искат да излязат извън сянката на своите родители и да бъдат оценявани за собствените им качества. Да, за мен е било гордост години наред да се представям като журналистка от БНР, но съм се сепвала, когато някой извън БНР е забелязвал качествата ми, а в БНР са ми казвали: „Забелязали са те, защото си от национална медия. Ако не работеше тук, никой нямаше да ти обърне внимание!” Опитвала съм се да кажа, че в нашата медия работят хиляди хора, а не сме толкова много тези, които получаваме висока оценка извън БНР, но винаги съм се натъквала на снизходителни началнически усмивки. От днес такива снизходителни усмивки вече няма да ми въздействат, защото сама съм си началник! Ще вкусвам радостта от успехите и горчилката от неуспехите си без посредничеството на хора, с които случайността е определила да работим заедно, а не сме се избирали взаимно. Вече съм независим човек!
         Мечтата ми е колегите, които остават в БНР, също да усетят радостта от такава вътрешна независимост. Но за целта трябва да има административен екип, който да създава у хората усещането за вътрешен комфорт, за добронамерена оценка на професионализма, независимо кой на кого симпатизира...

         Да не пропускаме на днешния Ден на независимостта да се порадваме на цялата символика, която този празник носи в себе си!

неделя, 21 септември 2014 г.

Какво имам и какво нямам


Отърсвам от себе си пепелта
от изгорения мост на сбогуване.
Имам да правя твърде много неща.
Нямам време за губене.

Гергина Дворецка


21.09.2014 г.

понеделник, 15 септември 2014 г.

За четенето

През последните дни във фейсбук лавинообразно се разпространи предложението да споделим кои са 10-те важни за нас книги. После попаднах на някои саркастични коментари. Подтекстът на сарказма беше: „Аз непрекъснато чета! Как си позволявате да ме питате само за 10 книги, които харесвам!” Аз също съм прочела повече от 10 книги – надявам се да ми личи – но с удоволствие се включих в играта. Беше ми интересно да видя кои са любимите заглавия на мои познати и приятели. Не е ли вярно, че „по любимите им книги ще ги познаете”! В списъците с 10 любими книги във фейсбук, си проличава същността на човека – дали е искрен, дали иска да парадира с имена на модни автори. Бих се радвала политиците, които се кандидатират в предстоящите избори, да отговорят на въпроса за 10-те книги.  Самата аз си казах, че наистина ще изброя първите заглавия, които ми идват наум. Доста от тях отсях – беше ми интересно да открия какво остава след това пресяване, кои са най-ярките 10 зрънца за мен. Припомних си междучасията, които като ученичка прекарвах в библиотеката на 9-та френска гимназия в София – в крайна сметка, в моя списък останаха само двама френски писатели, което е несправедливо, много повече френски творци са ме формирали като личност, но спазих правилата на играта с 10-те заглавия. Бях щастлива, когато в паметта ми изкрастилизира и „Герой на нашето време” на Лермонтов. Колко се бях вълнувала в юношеството си от образа на Печорин, когото днешното поколение младежи сигурно би определило като „разбивач на сърца”, а той е толкова по-сложен и трагичен. Впрочем, разбрах от сина ми, който завърши гимназия преди 10 години, че „Герой на нашето време” не е фигурирал в учебната им програма. Не е чудно – ние го изучавахме в задължителните часове по руски  език. Само съм спечелила от това, че научих още един език и съм чела руски класици в оригинал.
         Та въпросът за 10-те най-важни за мен книги ме накара да осмисля отново каква литература ме е изграждала в най-ранната ми младост, да осъзная какво не е чело днешното поколение.

         А за онези, които сеят из фейсбук подигравки за списъците с по 10 книги, защото те самите били чели много повече, си мисля: аман от такива, които демонстрират интелектуално превъзходство...   

неделя, 14 септември 2014 г.

Преди просветлението


Съскащите думи стрелят в жива плът.
Пъпките окапват, без да разцъфтят.
Клонче от маслина в сянка на сатър...
Време е светът да стане по-добър.

Гергина Дворецка
14.09.2014 г.


неделя, 7 септември 2014 г.

Есенно


Скреж по тревата навън... и в косите.
Есенно слънце припламва в очите.
Птиците литват... до новата пролет –
есента също е време за полет!

Гергина Дворецка
 7.09.2014 г.