неделя, 28 април 2013 г.

На мама Маргарита

От 9 години насам прекрасният празник Цветница за мен е свързан и с тъгата, че преди вкъщи го празнувахме две цветя, майка ми Маргарита и аз, а вече цветето остана едно. Разбира се, на този празник продължавам да поздравявам мама. Правя го и днес с това стихотворение, което написах отдавна:

Ти все се шегуваш, мамо!
С листенце ми правиш вятър,
заставаш зад моето рамо
и с дъх ми разрошваш косата...

Цетята пред мен разлюляваш
с едно докосване само...
И как при това да повярвам,
че вече те няма, мамо?

Гергина Дворецка

22.04.2007 г.

неделя, 21 април 2013 г.

За лъжите и истината


Днес постоянно се сещам за сутрешния постинг на стената ми от една моя скъпа виртуална приятелка, с която се запознах задочно благодарение на нейната голяма любов към Радиото. Мисля си какво богатство са в живота ни чувствителните хора и колко са раними, как трябва да ги съхраняваме с всичките си сили. Някога, когато се чувствах безсилна пред дебелокожието и лъжите, си мислех, че лъжците и дебелокожите трябва да бъдат наказани да изпитат същата болка, както чувствителните хора, за да разберат, че не бива да бъдат такива, каквито са. Сега вече съм убедена, че Доброто е сила със самото си съществуване и рано или късно засенчва онези, които се опитват да го наранят.  Тук си припомних едно стихотворение от младостта ми...

Понятни са ми вече всички хора,
които са ме лъгали спокойно.
Аз също се научих да говоря
красиви думи без реална стойност.

Сега без угризение ще кажа,
че есенният лист е късче злато,
че сивкавият сняг, покрил паважа,
е, всъщност, предусещане за лято.

Дори във най-безсмислената врява
ще доловя възвишени акорди
и убедително ще ви представя
бездушните за благородно горди.

В очите ми примамливо ще плува
на добротата облакът изкуствен.
Дълбоко някого ще развълнувам
с подправени до съвършенство чувства

и всеки, свикнал другите да мами,
ще възхвалява мойта артистичност.
Измамникът, повярвал в любовта ми,
два пъти повече ще ме обича...

И само вас, наивници небрежни,
ще съхраня от точните куршуми –
не вярвайте в пресилената нежност
и в лесно произнесените думи!

Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”


събота, 20 април 2013 г.

Сказание за нетленното












Потъва пясъчният вал,
успокоен и влажен.
Мария, вятърът е спрял
и е утихнал плажа.

Помамен от копнежа глух
на силите безплътни,
ще дойде пламенният дух
да оплоди духа ти.

На упоените звезди
сърцата ще забият
и твоят син ще се роди,
красив като месия.

Но ще попаднеш в адски кръг
от болка и магия,
за да изстрадаш всеки дъх
на своя син, Мария.

Ще го създаваш звук по звук,
замаяна от грижа,
и ще долавяш, че е тук,
но няма да го виждаш

и хората на сутринта
сами ще го открият –
пречистващ, като нежността...
и като стих, Мария.

Гергина Дворецка

от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”


неделя, 14 април 2013 г.

Приказка

Една романтична приказка, която в реалността продължи щастливо :)

ПРИКАЗКА

На Владко

Там, където слиза пипнешком лагуната
между камънаци и тревички,
край морето, светло като сън на юноша,
спря се Оле-затвори-очички.

Може би разбрало колко е мъчително
приказка да оживява денем,
слънцето се пръсна весело в очите му
и света обагри във зелено.

С шеметна вълна ме плисна чудотворството,
закъсняло с толкова години!
И ми бе така тревожно и несвойствено,
че се молех бързо да отмине.

И отмина. Само вятърът унесено
очерта красивите му скули,
а над мен кръжеше, ведро и болезнено,
дъх на водорасли и зюмбюли...

И ако се вглеждам в хората напрегнато,
сепвана от всяка нова пролет,
то е от страха, че някъде във времето
приказен и млад пътува Оле.


Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”


петък, 12 април 2013 г.

Притча


...И ще каже, че много е бързал,
за да мине пустинята бос...
един мъж на Христова възраст
и с лице на Христос...

...И ще каже, че много е страдал,
за да стигне до твоя праг.
И макар да си вдигнал ограда,
ще го пуснеш все пак.

...Ще прилича на тъжен наивник,
изранен от враждебни стрели,
и ще видиш в очите му сини,
че до днес го боли...

...И ще мислиш: какво го подгони,
та си тръгна така изведнаж,
и дали ще намира подслони,
да го пазят от дъжд?

Ще се молиш на всички стихии
и за него ще ти е жал,
и на съмване чак ще откриеш,
че парите ти е обрал.

Ще си свиеш сърцето на възел,
ще запалиш последния мост
и ще тръгнеш – в Христова възраст
и с лице на Христос.

1981 г.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”
          

четвъртък, 11 април 2013 г.

Апостроф

Напоследък преглеждам свои стари стихове. Преди много години, преди да срещна любимия си съпруг Владо Дворецки, харесвах това свое стихотворение, защото е като кратък проблясък на спомен за нещо, което някога ни е вълнувало... а вече не съвсем :)

АПОСТРОФ

Все някога ще те потърся пак,
през някой слънчев пролетен следобед.
Ще се топи сковаващият сняг
и рейсът ще е станал пак редовен.

Ще имаш други грижи в този ден,
ще чакаш някой друг да се обади
и хора, неприличащи на мен,
ще ти поднасят нови изненади.

И ще е много пролетно навън.
Светът ще бъде весело забързан
дори без моя телефонен звън.
Дори ако съвсем не те потърся.

1981 г.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”

вторник, 9 април 2013 г.

Гротеска

В края на този уж пролетен, а всъщност зимен ден – едно гротескно настроение отпреди много години:

ГРОТЕСКА
Весело-сиво е утрото
с вятър по голите клони...
Има ли нещо пропуснато,
нещо от мен недогонено?

Хубаво беше суетното
яркозелено начало:
Мене обичаше цветето,
в чуждия двор разцъфтяло,

Мене възпяваха птиците,
пазени в чуждата клетка,
и водоскоците, плиснали
струи край чужда пътека...

Мене...Едно допълнение
В този триумф неоспорен –
че от нещата спечелени
нито едно не бе мое.

Има ли време пропуснато?
Има ли миг недогонен?
Весело-сиво е утрото
с вятър по голите клони...

Гергина Дворецка
От стихосбирката „Понякога е обич” изд. „Народна младеж” 1978 г., включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”


понеделник, 8 април 2013 г.

Еманципация


Днес почина Маргарет Тачър. Наистина беше „Желязна лейди”. Проявяваше самообладание и непоколебимост, на които дори и мъже не са способни. Сега си мисля дали понякога не й се е искало да не бъде толкова силна. На повечето съвременни жени ни се случва да водим житейски битки, всекидневно да отстояваме себе си, но в даден момент изпитваме желание да се видим и в друга  роля...   

ЕМАНЦИПАЦИЯ
Равноправни сме вече и никой
не спестява болезнена рана
на онези, които в анкети
са в графата на „слабия” пол.
И ръката ми вече привикна
да се свива в юмрук при закана,
без да търси наивно подкрепа
в кавалерския стар протокол.

Вече имам законното право
да се вдигна сама, ако падна,
а в борбата с различни стихии
всеки става безстрастен и смел.
Нежността ми за миг е готова
да премине в разсъдъчност хладна,
ако в нечия нежност открие
завоалирана користна цел.

Все по-рядко и трудно решавам
да забравя за чуждата грешка,
но за чужди отстъпки не моля,
щом пострадам по своя вина.
А светът ме приема такава
и не зная дали се досеща,
че мечтая за старата роля
на закриляна, крехка жена.

1981 г.
Гергина Дворецка
от стихосбирката „Човекът, когото си чакал”, 1990г., изд.”Хр.Г.Данов”, включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”

неделя, 7 април 2013 г.

Капричио

В момента подготвям един текст, който е много далече от поезията, затова ми е приятно да поглеждам за отмора към младежките си стихове. И може би защото навън се раззеленява, но все още не съвсем, си припомням това свое стихотворение.

КАПРИЧИО

Ще трябва нещо повече от есен,
зеленото реши ли да си иде.
Метачът на листа ще се надвеси
над пладнето – бездеен и обиден.

Алеята суетно ще надене
една фалшива слънчева перука,
а топлината – ясна и втвърдена –
по пейките опразнени ще пука.

Метачът, под безкрилите тополи,
ще се запретне – весел и прегърбен.
И ще е нужно повече от пролет
зеленото отново да се върне.

От стихосбирката „Понякога е обич” изд. „Народна младеж” 1978 г., включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”

Когато бях студентка, това стихотворение имаше голям успех – публикуваха го във в. „Литературен фронт”, рецитирах го по литературни четения, а в крайна сметка, накрая остана само като хербаризиран зелен лист в стихосбирките ми. И ще е нужно повече от пролет зеленото отново да се върне...  

събота, 6 април 2013 г.

Начало

Здравейте!
Приятно ми е да поставя началото на своя блог в един слънчев пролетен ден като днешния 6 април 2013. Това ще бъде блог за поезия, проза и журналистика. Посочвам поезията на първо място, защото, пребивавайки в пространството на социалните медии, все повече се убеждавам, че много хора днес търсят поезията, имат нужда от нея. Бих искала да споделя свои стихове, които съм писала през годините, но и текстове в проза, размисли по актуални и... неактуални теми.
Както вече казах, започвам с поезията - с едно стихотворение, което даде заглавието на първата ми стихосбирка, излязла през много далечната 1978 г. в сборник "Петима млади поети". По онова време, както и сега, имаше изобилие от поети, и само няколко държавни издателства, които прибягваха до подобни сборници, за да изпълнят издателските си планове за дебютни книги. Естествено, издаваха се и самостоятелни стихосбирки на млади автори, но аз тогава нямах този късмет!


Понякога е обич да си тръгнеш
от хората, които са ти близки.
Оставяш настрана венеца трънен
и заминаваш тихо, без въздишки.

И знаеш, че след теб не ще затичат,
макар за миг да ги е заболяло.
Излишна е фалшивата трагичност
в една отдавна търсена раздяла.

А има нещо тъжно – да съзнаваш,
когато доброволно си отиваш,
че хората, които тук остават,
без теб ще бъдат малко по-щастливи...

От стихосбирката „Понякога е обич” изд. „Народна младеж” 1978 г., включено и в „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”

 Това мое стихотворение стана популярно заради хубавата песен по него, която изпя Тони Димитрова. В текста на песента има промени, които, като автор, не харесвам, но самата песен е наистина сполучлива. Все пак, никога не пропускам възможността да покажа какъв е оригиналът на стихотворението ми.