понеделник, 21 юли 2014 г.

Да поругаеш луната

Обикновено некадърниците и бедните духом се хвалят с това, че са напакостили на талантлив човек или са го унижили. По този повод си припомних това мое стихотворение от ранната ми младост.

  *  *  * 
Луната се вдигна полека нагоре,
огря над заспалия свят.
И ето, окото си мътно отвори
и зърна я стар лешояд.

„Аз тази луна я познавам – си рече –
веднаж мина близо до мен.
Насън ли се случи, наяве ли беше,
но ясно ми е като ден.

Тогава не знаеше никой за нея –
тъй жалка и хилава бе.
И  кой би допуснал, че после ще грее
над цялото звездно небе!

Тя може сега да е много високо,
далече от земната прах,
но някога аз я измъчих жестоко,
до болка лика й кълвах!

И нека се прави, че нищо й няма
през бъдещите времена!
Во веки веков ти от мен поругана,
нещастна, нещастна луна!”

Гергина Дворецка
 „Сняг и нежност” – избрани стихотворения, 2007г., „Издателско ателие Аб”


неделя, 13 юли 2014 г.

Изкуствени и истински цветя...

Изкуствени и истински цветя
понякога съвместно съществуват.
Любителят на всяка красота
избира на какво да се любува.

Изкуствените нямат аромат,
не са претенциозни и не вехнат.
И в този тъй лабилен, сбъркан свят
с тях може да се кичим за утеха.

Ала защо изпадаме в захлас
на истинските от вида нетраен?
Макар и да са смъртни, като нас,
все пак за истински цветя мечтаем!

Гергина Дворецка


13.07.2014 г.