Изнизва
се първият месец от юбилейната ми година. На 21 януари навърших 70! Те не ми
тежат, нито ми личат и познатите ми ме гледат озадачено, когато им казвам
възрастта си. Не само не ми е неудобно от нея, а я смятам за дар, който, за
съжаление, не се дава всекиму.
Януари
2024 г. беше изпълнен за мен, с всичко, което обичам – бях с най-скъпите на
сърцето ми хора, четох интересни книги, гледах хубави филми, посещавах изложбени
зали и концерти. Разбира се, през цялото време не ме напуска мисълта, че в същия
момент не толкова далече от нас се водят войни. Това стяга сърцето, но прави
всяка мирновременна радост още по-скъпа.
Поглеждайки
назад от висотата на годините си, изпитвам удовлетворение от живота си до този
момент. Вярно е, че не всичко е ставало така, както съм очаквала, но ми се
случиха три важни неща: преди близо 42 години срещнах любовта на живота си,
Владимир Дворецки, и 9 месеца по-късно станахме семейство, заедно сме и досега.
Родих му прекрасно дете – Боби, който ни обича и постоянно иска с нещо да ни
зарадва. Радва ни най-вече с онова, с което би се гордял всеки родител – че иска
при всички обстоятелства да бъде добър, отговорен човек. Третото, от което съм
удовлетворена, е, че цял живот упражнявам любимата си професия –
журналистиката. От малка мечтаех да стана журналистка и осъществих мечтата си.
Голяма радост е да работиш това, което обичаш.
Щастлива
съм също така, че съм човек на словото. От дете пиша стихотворения и в ученическите
ми години и в младостта ми те се харесваха на връстниците ми. После, отдадена
на журналистиката, с години пренебрегвах личното си творчество, но постепенно
се върнах към него. Доволна съм, че написах и четири книги в проза, на които
много държа.
Пожелавам
на по-младите от мен да достигнат до моите години и да ценят постигнатото през
тях, а не да се косят в какво не са успели. Лично аз правя така и го намирам за
изключително здравословно.
Кой
както иска да гледа на възрастта си! Аз напредвам в годините с усмивка.
