Стихотворението ми, което ме срещна с Тони Димитрова

 

Тони Димитрова изпълнява песента "Понякога", зала 1 на НДК, 10 юни 2023 г.

Грандиозен и вълнуващ беше дългоочакваният концерт на прекрасната Тони Димитрова и Симфоничния оркестър с диригент Левон Манукян в Зала 1 на НДК на 10 юни! Едно от културните събития на годината! Тони не само притежава вълшебен глас и артистичност, но е и изключително сърдечен човек. Естествена, непринудена, напълно чуждо на главозамайването, от което се разболяват някои, постигнали голяма слава! Затова толкова я обича публиката и толкова нейни колеги от музикалните среди уважиха концерта й. Сред тях бяха Йорданка Христова, Мими Иванова и Развигор Попов, Хайгашод Агасян, композиторът Ефтим Чакъров, поетът бард Иван Ненков и много, много други. Със съпруга ми Владимир Дворецки бяхме щастливи да сме сред специалните й гости. Тя дълбоко ме трогна, изпълнявайки песента "Понякога" по мое стихотворение и по музика на Стефан Маринов! Тони беше включила в концерта си и свои съвместни изпълнения с трио "Дежа вю", Силвия Кацарова, Дани Милев, Мария Мутафчиева, Стефан Илчев, Вeселин Маринов, братя Аргирови, Милица и Ева от "Тоника", Драгомир Драганов. Бисовете бяха много, а Тони изглеждаше неуморна, всеотдайна докрай! Същия успех пожъна и на следващите концерти от лятното си турне из страната, което проследихме чрез публикациите в интернет!

Тони Димитрова на концерта си в зала 1 на НДК на 10 юни 2023 г.

         Отдавна ми се иска да разкажа как едно мое стихотворение ме срещна с харизматичната певица.

Не съм запомнила датата, но трябва да е било през 1996 г. На домашния ми телефон ми се обади Стефан Диомов. Очевидно беше научил номера ми от колеги в Българското национално радио, където работех. Помоли ме да дам съгласието си по стихотворението ми „Понякога е обич“ да бъде направена песен, която ще изпее младата певица Тони Димитрова. Веднага отговорих, че съм съгласна. Не познавах Тони Димитрова, но ми стана приятно, че една млада певица ще изпее песен по това мое стихотворение, на което много държах. То дори даде заглавието на първата ми стихосбирка, излязла в сборника „Петима млади поети“ на издателство „Народна младеж“ през 1978 г. Стефан Диомов обаче продължи да ми обяснява, че певицата е много млада, сега започва професионалния си път... Докато постепенно разбрах, че той ми подсказва да предоставя стихотворението си безплатно. По онова време вече беше масова практиката авторът на текст за песен да получава пари, когато го дава на композитора и певеца, а отделно след това да получава проценти от авторските си права при изпълнение.

Аз винаги съм писала текстове за песни безплатно – и за братовчед ми Асен Гаргов, и за Лили Иванова, когато работеха заедно, и за популярната навремето група LZ и т.н. Не съм имала амбицията да се изявявам на това поприще, но ако някой певец или композитор харесаше мое стихотворение, публикувано в литературните издания, приемах да се направи песен по него. При необходимост нанасях и някои поправки, за да се съобразя с особеностите на музикалната фраза. Така че за мен беше напълно естествено да уверя Стефан Диомов, че няма да искам хонорар, за да стане на песен стихотворението ми „Понякога е обич“.

Повече нито Диомов, нито някой от екипа, създал песента „Понякога“, не ме е търсил. Когато я чух за първи път, много ми хареса, но веднага забелязах, че са направени промени в стихотворението ми заради мелодията. Не ме бяха питали дали съм съгласна, но, в крайна сметка, песента беше станала хубава. 

Някъде в края на 90-те моя колежка от университета ми каза, че дъщеря й си е купила първия диск на Тони Димитрова, която й била любима певица. Направило й силно впечатление, че в албума има песен по мой текст – „Понякога“! На часа си купих диска „Ах, морето“. За първи път слушах една след друга няколко песни, изпълнени от Тони Димитрова, и първото, което изникна в мислите ми, беше „магичен глас“!

В даден период от време „Понякога“ звучеше често по радиото, а покрай това водещите обявяваха името ми като автор на текста. Веднъж музикална редакторка от програма „Хоризонт“ ми разказа следната случка. Докато излъчвали за пореден път песента „Понякога“ в едно от предаванията, на дежурния телефон се обадила разгневена слушателка: „Каква е тази самозванка Гергина Дворецка? Ще я дам под съд! Текстът на тази песен е написан от покойния ми брат. Когато се самоуби, намерихме в негова тетрадка това стихотворение с неговия почерк и с молба да бъде изписано на гроба му!“  

Историята беше изключително трагична и същевременно рядко съм получавала такъв необикновен комплимент за свое стихотворение. Същата музикална редакторка ме попита правя ли и други песни с Тони Димитрова. Когато отговорих, че не познавам лично певицата, ме посъветва: „Потърси я! Толкова хубава песен сте направили заедно! Добър творчески екип сте.“

Аз обаче не потърсих тогава Тони. Неудобно ми беше да се представя на придобиващата все по-голяма популярност певица като авторка на едно от многобройните стихотворения, които е изпяла.

Годините минаваха, навлязохме в новия век, мина и първото десетилетие от него. Тони Димитрова вече беше любимка на хиляди, дори на милиони слушатели, включително моя и на мъжа ми, но това си беше наша семейна любов, за която тя нямаше как да подозира. Не сме от хората, които ходят по концерти и изскачат на сцената с цветя за любимия изпълнител.  

Междувременно през април 2013 г. си направих личен блог и първата публикация в него беше точно това мое стихотворение, изпято от Тони. Бях го сложила и на задната корица на сборника ми с избрани стихотворения „Сняг и нежност“, издадена през 2007 г. в Ателие Аб.

Една вечер (датата пак не съм отбелязала) по телевизията попаднахме на предаване с водещ Драгомир Драганов. Тони Димитрова му беше събеседничка. Загледахме се с интерес. Водещият в даден момент я попита за нейна любима песен и чух Тони да казва, че има една отпреди доста години, но си я обича - „Понякога“ по текст на Гергина Дворецка. Може да е изброила още песни, но аз друго не чух. Тони не беше забравила песента по моето стихотворение от албума „Ах, морето“, излязъл през 1997 г.!

Веднага след това мъжът ми се разрови в интернет и откри, че е изпяла „Понякога“ на големия си концерт в НДК през 2007 г.

Песента "Понякога", изпята от Тони Димитрова на концерта й в зала 1 на НДК на 4 декември 2007 г.

Най-невероятната изненада за мен беше, когато на 6 февруари 2014 г. представях в Книжен център „Гринуич“ стихосбирката си „Балада за птицата Феникс“ (изд. „Триада“) по повод 60-годишнината ми и към мен се приближи човек с голям красив букет. На него имаше картичка от Тони с благодарност за хубавите думи в стихотворението ми.

След тази вълнуваща за мен случка за първи път се чух с Тони по телефона (номера й ни даде Лео Богдановски, с когото мъжът ми работеше тогава във в. „Телеграф“). Благодарих й за изненадата. Тя ми отговори непринудено и сърдечно. Тони си е такава. После пак се изгубихме от поглед. Все пак тя живее в Бургас, а ние в София. Не ме беше забравила обаче. Преди време се оказа, че е включила песента „Понякога“ в свой проект с Разградския драматичен театър и стриктно контролираше да си получавам редовно авторските проценти.

Ние пък редовно следяхме изявите на Тони в различни телевизии – постоянно я канят за интервюта! – и все повече разбирахме колко невероятен човек е тя. Искрена, естествена, без капка поза, без следа от главозамайване. Добра по душа, но не от добричките, които няма да надигнат глас срещу нещо несправедливо. Когато е гневна за нещо, ще го каже открито. Готова е обаче и да признае, ако е сгрешила.

Така все повече опознавахме Тони чрез публичните й изяви. По време на Ковид пандемията открихме и друга нейна черта – отзивчивостта към хората в нужда. Стана доброволка и разнасяше храна на болни или карантинирани, които не можеха да излизат от домовете си. За съжаление, в тази пандемия тя изгуби любимия си брат и тежко понесе болката, но като всеки силен духом човек се съвзе и продължи напред.  

Вече бяхме станали приятелки във Фейсбук и можехме да общуваме на „Лични“. Оказа се, че в младостта си сме харесвали един и същ телевизионен журналист, международник. Тони много забавно описваше как в захлас е гледала предаванията с негово участие. Не се учудих, когато след време съобщи публично, че иска да напише книга за живота си.  Потърси мнението на приятелите си дали й се удава писането и представи като „мостра“  изключително колоритно разказани епизоди, свързани със семейството й и началото на музикалната й кариера. Всички, които прочетохме текстовете й, заявихме, че чакаме с нетърпение да ги видим в книга. Вече си представях как ще отидем на премиерата й! Тя обаче очевидно ще се състои в по-далечно бъдеще, а преди това съдбата реши най-после да се видим лице в лице с Тони на нейния концерт на 10 юни в НДК. Впрочем, в ролята на съдбата влезе самата Тони, защото беше решила да бъдем нейни специални гости. Уточнявахме се в месинджъра как да си вземем билетите от НДК, но в даден момент тя ми се обади, за да се убеди, че организаторите на концерта са се свързали с мен. Тони е такава – проследява всичко докрай. Когато се чухме по джиесема, отначало и двете не разпознахме гласовете си, но в един момент тя възкликна: „Поетесоооо!“ и ми обясни, че има някакво забавяне, но всичко си билетите ни е наред.

Започнах настоящата си публикация с концерта на 10 юни и ще я завърша с его. На този ден купихме с мъжа ми огромен букет за Тони и се отправихме към НДК. В зала 1 потърсихме местата си и се оказа, че са на първия ред, непосредствено пред сцената. На два от столовете вече седяха Мими Иванова и Развигор Попов. Понеже местата за специалните гости бяха с по-особена номерация, показахме на двамата популярни изпълнители билетите си и ги попитахме знаят ли къде би трябвало да седнем. И двамата ни изгледаха недоверчиво, защото не ни познаваха като хора от средите на попмузиката, и ни посочиха неопределено към края на реда: „Някъде там трябва да е.“ И ние се насочихме натам. Скоро обаче стана ясно, че билетите ни са за по-централната част на залата и седнахме на нашите места, само два стола ни деляха от Мими и Развигор. На тези два свободни стола се настаниха след малко композиторът Ефтим Чакъров и съпругата му Радомира Михова, с която сме работили заедно в БНР.

После концертът започва. Вече описах накратко как премина той. Естествено, за мен най-вълнуващият момент беше, когато Тони слезе от сцената, приближи се до нашия ред и, загледана в мен, запя песента по мой текст „Понякога“. После тръгна из залата... 

Момент от изпълнението на песента "Понякога" на 10 юни 2023 г. 

Когато изпълнението й приключи и под аплодисментите на публиката тя отново се върна на сцената, излязох да я поздравя, а тя ми каза: „Благодаря ти за красивите думи, мила моя! Благодаря ти! Благодаря ти!“

Тони Димитрова сред морето от светлинки на публиката, препълнила зала 1 на НДК на концерта й на 10 юни 2023 г.

В края на концерта на излизане от залата видях пред мен Мими и Развигор. Вече не ме гледаха така недоверчиво и отчуждено, както при първото ни виждане тази вечер. Мими ме заговори: „Много хубав текст!“ „Това е мое старо стихотворение“ – произнесох уклончиво. „Няма значение, че е старо, важното е, че е хубаво“ – репликира тя.

Всъщност, това е единственото ми стихотворение, по което Тони е изпяла песен, но то ни свърза през годините. И то през толкова много изминали години! Щастлива съм, че чрез „Понякога е обич“ тази певица с голям талант и голямо сърце стана част от живота ми. Реших, че си заслужава да разкажа как се случи това.

Сега чакаме с нетърпение следващия й концерт в зала 1 на НДК на 10 януари!

  Стихотворението "Понякога е обич", публикувано в блога ми