Приятелите станаха началници...

Споделям едно стихотворение, написано преди 25 години! То е от цикъла „Стихове от старите тетрадки” в новата ми стихосбирка „Балада за птицата Феникс”. Мотото му е „Приятелите станаха началници и все по-трудно с тях се разговаря...” Припомних си го, защото миналата седмица бях поканена на разговор в кабинета на един нов началник, който ми е виртуален приятел. Това означава, че почти не се познаваме, само понякога четем постингите си във фейсбук... за разлика от приятеля, когото описах преди 25 г. и с когото наистина се познавахме много добре.  Правя сравнение между някогашната и скорошната ми среща в началнически кабинети и откривам някои разлики, но сега няма да ги коментирам.

  

АУДИЕНЦИЯ ПРИ ЕДИН

НОВ НАЧАЛНИК

С този човек зад бюрото

бяхме добри другари.

Него го стигна доброто,

аз пък се поопарих.

Днес той седи в кабинета,

от много хора обсаждан.

С моя проблем заета,

може би му досаждам.

Кима ми благосклонно,

но моя страна не взема.

Сменя умело тона,

скача на друга тема,

а пък на мен ми пречи

мисълта еретична:

зад деловите речи...

още ли ме обича?

Той бързо се изправя,

желае ми сполука.

Аз наум си повтарям,

че няма да стъпя тука!

Тръгвам си отегчена,

но се обръщам за малко...

Споменът гледа след мене

през гузната си ключалка.

1988 г.

Гергина Дворецка

от подготвената за печат нова стихосбирка

„Балада за птицата Феникс”