Европейската коледна елха за 2016 г.

Когато работех в БНР, в продължение на близо 25 г. правех по програма „Христо Ботев“ предаване за обединена Европа. То започна да се излъчва още по времето, когато присъединяването на България към Европейския съюз изглеждаше напълно имагинерно. През 2000 г. страната ни започна преговорите за пълноправно си членство в ЕС и тогава ми хрумна преди всяка Коледа в европейското предаване да украсяваме една виртуална коледна елха. Слушателите и събеседниците в студиото предлагаха различни украшения, символи на приобщаването ни към ЕС или на знакови събития за самия Съюз. Всеки път елхата се оказваше „накичена“ по различен начин, в зависимост от станалото през съответната година в Европа и у нас. Разбира се, често се повтаряха предложенията да окачим звезди, като тези от знамето на ЕС, предлагаха се и български символи, та да се знае, че и ние даваме нещо на Европа. Запомних как на първата ни виртуална коледна елха един слушател предложи да окачим чифт цървули.

Точно заради тези цървули днес си припомних отново предаването си, което преди да напусна БНР преди 2 г. се наричаше „Европа без граници“, и се запитах какво ли биха окачили слушателите ни на Европейската елха през 2016 г.  Запитах се, защото вчера прочетох публикация на проф. Искра Баева във в. „Труд“, озаглавена „Вместо с празненства за 10-годишнината си в ЕС България очаква с тревога бъдещето си“. Илюстрацията към статията беше един цървул и една „европейска“ обувка, чиито връзки се сплитат нагоре в знамената на България и на Европейския съюз. Значи тръгнахме към ЕС с цървулите и не успяхме да се отървем напълно от тях и след 10-годишно членство в ЕС… Защо стана така?

Ние сме самокритичен народ, при това изпитваме дълбок респект към държавите по-силни от нашата, и по тази причина първо търсим вината у себе си. Да, не успяхме за 10 г. да преодолеем усещането, че все още сме пред прага на Европейския съюз, а не част от него. Да, налага се вече 10 г. да си повтаряме, че имаме основание да се гордеем с талантливите представители на нацията ни, да имаме самочувствие пред останалите европейци, а не да се гушим в тревогата си, че ние може и да си знаем качествата, ама другите дали ще решат да ни ценят заради тях. Самочувствие, по правило, имат богатите, а българите в мнозинството си не са богати, затова се и самоиронизират често с прадядовия си цървул.

Не само в нашенската управия обаче е проблемът, а и в трусовете, които изживява самият ЕС. Без да се връщаме много назад към финансовата криза през 2009г., достатъчно е да споменем неадекватната европейска политика по отношение на мигранските вълни през последните две години и разединението между държавите членки какво да бъде решението.

Равносметката в края на 2016 г. е, че нито България, нито ЕС са в цветущо състояние.

Сега се опитвам да гадая какви ли „украшения“, т.е. важни за Европа и страната ни събития и символи, биха предложили слушателите за виртуалната Европейска коледна елха през тази година. Със сигурност някой би казал Брекзит - не може да се подмине решението за излизане на Великобритания от ЕС. Друг би добавил надигащия се популизъм в много европейски страни – това е факт, независимо дали ни харесва… Като става дума за знакови събития в Европа през изминалите 12 месеца несъмнено някой слушател би споменал нападенията над жени в Кьолн в ногодишната нощ, а после атентатите в Ница през лятото и на Коледния базар в Берлин преди дни… В един момент ще се окаже, че Европейската коледна елха за 2016 г. би изглеждала по-скоро плашеща, а ние окичваме коледните елхи за радост, не за да се стресираме от тях.  

Вече почти съжалявам, че си припомних виртуалните коледни елхи, които правехме в европейското ми предаване по програма „Христо Ботев“… Все пак се замислям с какво бих аранжирала тазгодишната елха, за да посрещнем 2017 г. с повече оптимизъм за европейското бъдеще. Кой е символът, който продължава да ме вълнува и въодушевява.  

И си спомням първото си отиване в парка „Мини-Европа“ в Брюксел през далечната 1998 г. Разхождам се по алеите между макетите с най-забележителните сгради от всяка страна членка на Европейския съюз. Мисля си кога ли тук ще има и български кът, без да подозирам, че заветната за България година на членството й ще бъде 2007-а. Декември е, над „Мини-Европа“ вали снежец, мрачновато е и студено. Пред макетите има инсталация, с която можеш да включиш аудиозапис и да чуеш химна на съответната държава. Спирам пред поредните експонати. Включвам инсталацията. Плахо, с поскърцване, зазвучава мелодия. Като че ли е прегракнала от студа. Постепенно става по-звънка и я разпознавам: Одата на радостта от Бетховен, химнът на Европа!

Неведнъж съм разказвала този спомен, защото не мога да забравя вълнението, което изпитах тогава… Винаги, когато се запитам дали още вярвам в идеята за обединена Европа (а ми се е случвало да се усъмнявам понякога в нея), викам на помощ този мой спомен, за да проверя сърцето си: още ли ме вълнува тази започнала плахо и с проскърцване мелодия, която постепенно се разлисти и разцъфтя в Одата на радостта в студения мрачен зимен ден. И, да, вълнува ме! Досега ме вълнува. Особено, когато я свързвам със стиховете на Шилер: „… братя всички хора стават, щом с крила повееш ти.“ Хората стават братя в радостта си! Значи трябва да множим радостта на този свят, за да се чувстват хората по-близки. Не бих искала да звучи наивно.

Това бих добавила към виртуалната празнична елха през 2016 г. – Одата на радостта, химна на Европа!

Някой ще се усмихне, че тръгнах от спомена за едни цървули, които слушател шегаджия предложи да окачим на Европейската ни коледна елха преди години, и накрая стигнах до химна на Европа. Истината е, че едни от най-хубавите изпълнения на този химн, които съм слушала, са били на български хорове!  

Нека посланието на тазгодишната ни въображаема елха да бъде: Европейският съюз, такъв, какъвто е сега, може да претърпи промени, но европейците винаги ще се чувстват обединени чрез изкуството и духовността!