понеделник, 26 декември 2016 г.

Кои са продаваемите български автори?

Продължавам да съм на литературна вълна след Коледния панаир на книгата в НДК, съпътстван и на моменти спъван от Международния литературен фестивал. (По тази тема писах в сайта ни: Коледен панаир на книгата и Литературен фестивал - две в едно не е ли в повече?)
От снимките със закупени книги от Панаира, които споделиха мои приятели и познати във Фейсбук, само тук-там се мяркаше по някоя от български автор.
Кои са продаваемите български автори? Според мен, на първо място тези, зад които плътно застава тяхното издателство, привлича вниманието върху тях, изтъква качествата им, организира им срещи с читатели из страната и ги превръща в събития. Разбира се, що се отнася до гастролите из различни градове, това могат да си го позволят само по-големите, по-богатите издателства, но и малките си имат начини да лансират авторите, на които държат. Това си проличава при подредбата на книгите на самия щанд - вниманието привличат онези, които са поставени на видно място на някой от рафтовете, така че да се виждат отдалече, но без да са прекалено нависоко. Най-добра е обаче позицията на изложените отпред, върху самата полица, така че да могат да бъдат взети в ръце, огледани от всички страни, разгърнати, отделни пасажи да бъдат прочетени…  По време на Панаира забелязах и друг трик на издателите, когато искат определена книга да се харчи: поставят непосредствено до нея някоя друга с по-скромна корица и така онази, която е предвидена за продаваема, изпъква повече – на принципа, по който едновремешните богати моми са били придружавани навсякъде от невзрачна компаньонка, та на нейния фон богаташката да изглежда по-хубава. Разчита се на първосигналната реакция коя ще грабне погледа, а не коя какво има зад външната обвивка. Когато към книгата е добавен и огромен плакат, това недвусмислено показва какви надежди за продаваемост залага издателят в конкретния случай. За привличането на потенциалния купувач в многотията на Панаира често се залага на яркост и големина на рекламните материали.
На Панаира на книгата най-добре си личи каква е политиката на даден издател, защото той разполага на своя щанд интелектуалната си стока според своите приоритети… При всички случаи, по личните ми наблюдения, зад всеки успял автор плътно стои едно издателство, което държи на него и го лансира.
Оттук нататък авторът може да се превърне в продаваем и всяка следваща негова книга да се очаква с нетърпение. Така бъдещите му книги ще се купуват заради самото му име. Всеки от нас се сеща за имената на такива български автори, които щастливо са открили своите издатели и славата им преминава от година в година. Докога? Времето ще отсъди, но за определен период от време те са на гребена на вълната.
Да си продаваем автор – не само български – има и своите неудобства, защото верните ти почитатели ще очакват от теб все нови и нови хубави книги, а всеки писател си има своите спадове. Един творчески спад все някак може да бъде преглътнат, но ако и следващата ти книга не е особено постижение, нещата започват да стават застрашителни за реномето ти на продаваем автор. Като трудно преодолима канара се възправя въпросът: какво да измисля този път, за да съм пак на върха, пак да ми се изчерпят тиражите, пак да се окъпя в слава?
Ставала съм свидетел на трескавите творчески търсения, опипвания, напипвания на сюжети, герои, ситуации, които биха заинтригували читателите. Това ми напомня на опложданията „ин витро“, при които е възможно да се избегнат различни генетични заболявания, предавани при естественото зачеване, но пък невинаги е сигурно дали ще има раждане.
Когато авторът размишлява какви компоненти да подбере, та да се превърне поредното му творение в касово, той се ръководи от логиката на търсенето, а тя подсказва едно и също: през последните години се търсят книги, в които има някаква загадка, мистерия а ла Дан Браун. На нашенска почва пък голям бум направиха книги за антигерои от подземния свят, а освен това - за новобогаташи и политици. Да не пропуснем и еротиката, която понякога доста нескопосано лъсва насред сюжетната нишка. Поради тази логика на търсенето и предлагането напоследък доста новоизлезли книги от наши автори започнаха да си приличат. А читателите май вече не са така привлечени от онова, което са търсили доскоро. По-добре е май авторът да пише каквото му е на сърцето, а не да крои планове как да натамани произведението си, че да се окъпе в слава.   
Та, на въпроса „Кои са продаваемите български автори?“, отговорът е: „Онези, около които в момента се шуми.“ А кои ще са продаваеми в бъдеще? Вероятно авторите, които, независимо дали книгите им сега се продават или не, пишат това, което искат, а не онова, което си мислят, че ще се хареса.  




Няма коментари:

Публикуване на коментар